|
БЪДЕЩЕТО ИДВА С ВЗЛОМ
Иван Попов
Редактор на електронния фензин “КЕФ - Киберпънк, Евристика, Футурология”.
0. Защо бъдещето ще дойде с взлом? Може
интуитивно да се каже, че винаги има борба между старото и новото, и че
новото трябва да изтласква старото от пътя си, защото иначе старото няма
да го пусне. Революцията (а настъпването на бъдещето винаги е революционно,
за това ще говоря нататък) винаги помита някакво количество стари неща.
Нещо повече, чрез революции се развиват не само обществата, но и биосферата,
и дори техносферата. Парадокс: всяка еволюция е революционна.
* * *
1. Развитието - и на цивилизациите, и
на биосферата, и на техносферата, и на отделния човек - е стъпаловиден
процес. Периоди на сравнително гладко развитие се прекъсват от резки скокове.
(Дори при развитието на децата: вчера на четири крака - днес на два.)
Историята на човечеството като цяло има няколко (от 2 до 6, според различни
автори) големи скока; най-известни са неолитната революция (с поява
на земеделието и скотовъдството) и промишлената революция от XVIII-XIX
век.
При това човечеството като цяло върви нагоре, но всяка отделна култура
си има момент на раждане, развитие, разцвет, упадък/стареене. След което
следва смърт (изчезване или асимилация от друга култура) - или пълно
преобразяване, тотална смяна на културните парадигми. Пример за циклично
развитие с пълно преобразяване във всеки цикъл е историята на Китай.
Изглежда, че причините за стареенето и смъртта на културите имат чисто
информационен (или общосистемен) характер. Основна тенденция при стареенето
е взривното усложняване, съпроводено с падане на ефективността. Подобна
тенденция към стареене и смърт се открива и в еволюцията на техническите
системи - например при базите знания.
2. В биологичната еволюция са открити интересни
закономерности, които ще опиша съвсем накратко:
· Приспособеност
(към средата) и приспособяемост са различни качества, и при това те си
"пречат" едно на друго. Най-добре приспособени са високоспециализираните
и доминиращи видове ("феодали"), а най-силно приспособяеми - реликтовите
и пионерните видове;
· В
процеса на еволюция постепенно расте плътността и броят на екологичните
ниши при растеж на приспособеността и намаляване на приспособяемостта.
"Пионерите" се сменят от "феодали";
· Висока
приспособяемост запазват видовете, които са на ръба на изхвърляне от системата,
извън "ядрото", образувано от феодалите, и живеят в най-сложни условия;
· Еволюцията
е необратим процес, и "феодалите" рано или късно довеждат системата до
псевдоравновесно състояние - климакс. Тогава ядрото на системата се изражда
и еволюцията в него става предсказуема, а периферните видове получават
поле за действие;
· В
системата настъпва криза. Отначало единната система се разцепва на няколко
блока; в блоковете се развиват деструктивни процеси, в освободеното пространство
нахлуват пионерите и реликтите и започва нов кръг от еволюционната спирала.
Оцелелите "феодали" се включват в новата система като реликти.
По време на кризата "последните стават първи" (или най-малкото - предпоследните
стават втори). Когато се рушат самите екологични ниши, приспособените
към тях загиват, а оцеляват умеещите да се приспособяват. Напомням, че
тези две качества са антагонисти.
И още нещо много важно: в този модел на еволюцията "ядрото" не притежава
свобода на волята - за разлика от периферията. Само в периферията
възникват радикални иновации, които могат много дълго време да изкарат
в "зимен сън" - чак докато системата влезе в криза.
3. Ролята на кризите в еволюцията е извънредно
важна. Стабилните (еко)системи забавят, ограничават и канализират еволюцията
на видовете. В резултат от кризата нишите частично се разрушават, но и
частично се освобождават; системата се дестабилизира, изменчивостта скача,
еволюцията става много бърза и непредсказуема ("некохерентна"). Подобни
ефекти се откриват и при развитието на техниката. Повечето стабилни общества
съзнателно ограничават това развитие (пример - Китай, пропуснал да се
възползва от барута и книгопечатането). Днешна Европа и САЩ също започват
да правят така - забрани в генното инженерство, психотехнологиите и пр.
Изглежда също (макар това да е спорно), че кризите в еволюиращите системи
са неизбежни и дори "програмирани" в системите. Примери - стареенето
и смъртта на обществата, предизвиквани, ако се съди по всичко, от чисто
информационни причини. Друг пример - продължителността на съществуване
на биологичните видове: според една хипотеза тя е обратно пропорционална
на генетичната сложност. (Съществува теория, според която динозаврите
не са измрели изведнъж, а постепенно, и причината е, че в един момент
са престанали да се появяват нови видове динозаври, докато старите са
измирали с постоянна скорост за много дълъг период).
4. Кризите се делят на екзо- и ендогенни.
Първите се предизвикват от климатични, геологични и др. външни промени;
вторите - от действието на самите еволюиращи системи (напр. социалните
революции). Особен и много важен тип са екзо-ендогенните кризи: системата
обезобразява външната среда до степен, която застрашава нейното собствено
съществуване. В биологичната еволюция така е станало с цианобактериите
(анаеробни организми), които са наситили атмосферата с кислород и са били
на път да се задушат в него. Също - т.нар. "абсолютни хищници", които
изяждат цялата екосистема. Човекът се смята за абсолютен (и дори тотален)
хищник: той е обезобразявал природата много преди промишлената революция,
още от палеолита (първобитните ловци са причина за изчезването на много
едри бозайници, напр. мамутите).
В обществата също има кризи от тези типове. Външни кризи - нападение на
качествено по-силен враг; вътрешни - социалните революции. Кризи от смесен
тип възникват, когато в резултат от влиянието на някоя цивилизация върху
нейната периферия в последната възникват смущения, периферията се радикализира,
озверява и се нахвърля срещу центъра. Има маса примери за такова "индуктивно
озверяване" на периферията - от съседите на късния Рим до днешните ислямисти.
Изглежда, че това е универсален механизъм на взаимодействието център-периферия.
5. Еволюцията на социо- и техносферата
би трябвало да се отличава от еволюцията на биосферата най-малко защото
човешкият интелект може да предсказва кризите и да ги потушава в зародиш.
Историята обаче показва, че това става само в много редки изключения.
Главният урок на историята е, че така и не сме научили нищо от нея.
Освен това, дори човекът да е интелигентно същество, обществото като колективна
цялост изглежда е на доста по-ниско ниво на интелект (макар че несъмнено
има по-големи възможности). Във всеки случай обществата със завидна упоритост
продължават да настъпват все едно и също гребло.
Друг парадокс (открит от Тойнби) е, че тъкмо в момента, когато някое общество
направи решителен пробив във физическите и социални технологии и изглежда,
че може да постигне съвършена регулация, - тъкмо в този момент то влиза
във фаза на стареене и структурна криза, завършваща с много тежки последици.
И най-накрая: някои кризи могат да не бъдат правилно разпознати - независимо
колко са развити съответните науки. В днешния свят например има такива
закономерности: колкото повече расте богатството на обществата, заедно
с него расте престъпността, пада качеството на масовото образование, а
по някои данни - влошава се и здравето на средния човек (колкото и пари
да се наливат в здравеопазването). И при това обществото се опитва да
лекува всички тези кризи със... забогатяване и наливане на пари в съответните
подсистеми! Ясно, че такава политика може да доведе само до дестабилизация,
тоест пак до криза...
6. Изглежда, всички големи скокове
в био-, техно- и социоеволюцията стават по такава схема:
· формира
се някаква структура, функционираща по нови принципи;
· тази
структура (антисистема) се потиска от старата система и затова
съществува в нейната периферия, но продължава да се усъвършенства, макар
и под натиск;
· старата
система стига границите си на развитие, застарява, губи приспособяемост
към нови предизвикателства;
· в
системата възниква криза (независимо от какъв вид), лавинообразно растат
различни неустойчивости и старата система се разпада;
· антисистемата
става доминираща и сменя старата система.
Важно е, че "грозното пате" (антисистемата) може да победи единствено
в случай че системата е в криза. Още по-важно е, че системата - ако говорим
за обществото - въобще не може да разпознае антисистемата-носител на бъдещето
като нещо "прогресивно".
* * *
7. Когато историците гледат миналото от
гледна точка на настоящето, веднага виждат прогреса в предишните големи
скокове (зараждане на земеделието, на градовете, на индустрията).
Футурологията е клон на историята - само че с обратен знак; тя се мъчи
да погледне напред по оста на времето, вместо назад (като едновременно
се старае да използва поуките от историята). Как обаче се виждат следващите
типове цивилизация от гледна точка на предишните?
Ключов момент тук е, че в старите цивилизационни фази просто няма нужните
понятия и представи, за да се оценят новите. Чужди са и целите, и ценностите
на бъдещата фаза. (Новите ценности се "инсталират" тъкмо в момента на
големия скок; тогава търпи трансформация не само хардуерът,
но и софтуерът на обществото - за това ще стане дума по-нататък.)
Затова бъдещето, гледано "изотзад", съвсем не изглежда прогресивно; то
прилича или на масова лудост, или на деградация - дълбока и необратима.
(Примери - земеделското общество от гл.т. на първобитните ловци; индустриалното
общество от гл.т. на средновековното.)
Никога досега при няколкото големи скока в човешката история векторът
на развитие на бъдещето не е съвпадал с ценностите на миналото, от което
е произлязъл. Бъдещето не съвпада с нито една от утопиите на миналото.
8. И така, реалното бъдеще не е
това, към което се стремим, а онова, срещу което се борим. И то настъпва
не в онези общества, които са достатъчно силни, богати, сплотени, организирани
и т.н., за да го построят, а тъкмо обратно - побеждава там, където обществото
е прекалено слабо и дезорганизирано, за да се бори с него. Бъдещето настъпва
там (и тогава), където (и когато) настоящето няма сили да отсече пуснатите
в него пипала. Или което е същото - то настъпва не в центъра на цивилизацията
(защото в центъра регулаторната система е силна, а ресурсите - достатъчни),
а в периферията - слабо регулирана, но технологически възприемчива.
Всички тези неща се откриват при всички големи скокове в историята.
Няма никаква причина да мислим, че в следващия голям скок, който футуролозите
очакват в нашия XXI век, те ще престанат да са в сила. Независимо колко
напреднала и помъдряла изглежда съвременната цивилизация.
9. Възражение 1: Не може ли да се
стигне до край на историята, т.е. цивилизацията-лидер не зарегулира
цялата еволюция до смърт, включително да зарегулира и цялата дива периферия?
На пръв поглед може, поне теоретично. Работата обаче е там, че край на
историята е бил обявяван вече неведнъж в миналото, и при това - тъкмо
в навечерието на големи цивилизационни кризи! Нека не надценяваме волята,
знанията и възможностите на сегашните господари на света. Засега още не
е открито лекарство срещу структурното стареене на цивилизациите, нещо
повече - въпросът почти не се обсъжда.
Възражение 2. Не може ли все пак центърът, т.е. развитите страни,
да построят "свое" бъдеще, т.е. съгласно текущите ценности, както предполагат
напр. теоретиците на постиндустриалното общество? Според мен - не. Защото
това няма да бъде бъдеще, а грижливо обезвредено настояще, както
го наричат братя Стругацки. Преходът към бъдещето по дефиниция
включва отказ от ценностите и богатствата на настоящето.
Възражение 3. Не може ли някоя цивилизация, познавайки законите
на еволюцията, умишлено и преднамерено да предизвиква кризи в отделни
периферни общества, за да индуцира нов, планиран тип развитие и
цивилизация? Подобно нещо е показано в "Експериментът Досейди" на Ф. Хърбърт.
Цялата работа е, че при това ще еволюира не центърът, а тъкмо поставената
под напрежение периферия. И това ще свърши също като експеримента Досейди
- периферията изскача отгоре и се нахвърля върху центъра. Впрочем отделни
"Микроексперименти Досейди" се получават и от само себе си при взаимодействието
център-периферия, и те играят много важна роля в социалната еволюция.
* * *
10. Според С. Переслегин, при всеки голям
скок цивилизацията трябва да преодолее два предела - на бедност
и на сложност. Те се преодоляват с идване на радикално нови технологии,
наречени бариерни, или прагови. При това пределът на бедност се преодолява
с някаква физическа технология, а пределът на сложност - с управленска,
хуманитарна технология. Всеки голям скок има своята спрегната
двойка прагови технологии. За неолитната революция - земеделието и скотовъдството
(революция в хардуера) и традиционните религии (в софтуера).
За индустриалната революция - парната машина, довела след себе си ДВГ
и електрическите машини (хардуер) и позитивната наука, инженерното мислене,
светският морал и капиталистическите ценности (софтуер).
Двете прагови технологии (ПТ) излизат на преден план - в исторически мащаб
- почти едновременно.
11. В много случаи физическата ПТ може
да е позната много отдавна, но да не е намерила приложение в стария тип
цивилизация поради несъвместимост или безполезност. (Пример - парната
машина на Херон Александрийски в епохата на евтин робски труд.) Освен
това, както всяка иновация, ПТ в началото е несъвършена, има високи фактори
на разплата и не може да се конкурира със старите технологии. Така е било
и с ранното земеделие (много слабо производително), и с ранните парни
машини чак до началото на XIX в.
Важно е, че ФПТ не се вижда като подобрение в технологичните вериги на
стария тип цивилизация. От гледна точка на миналото тя е технология-изрод,
невписваща се в текущата парадигма на развитие и неефективна. ФПТ създава
тотално нови технологични вериги и инфраструктура (магистрални технологии
на новия тип цивилизация). Но за да се види лебеда в "грозното пате",
трябва промяна в съзнанието, в парадигмите, ценностите и дори естетическите
критерии. Това се прави от хуманитарната прагова технология (ХПТ).
ХПТ не носи никакви изгоди в старата технологична фаза. Но в момента на
криза тя позволява на обществото (или по-точно на антисистемата
- малката група в него) да направи "революция на съзнанието", да смени
ценностите и да открие преимуществата на физическата ПТ (която за стария
тип цивилизация е безсмислена или вредна). ХПТ пробива предела на сложност
в умовете, и на тази база ФПТ пробива предела на бедност. ХПТ запалва
ФПТ; ХПТ отговаря на въпроса "защо?", а ФПТ - на въпроса "как".
12. И така, технологичният голям скок
се извършва по следната схема:
· Старата
цивилизация не разпознава праговата технология чак до момента на настъпване
на кризата (криза на волята или на знанията);
· Отделни
хора могат да разпознаят и посочат ПТ или чрез логически анализ на ситуацията,
или по друг (най-често случаен) начин;
· ПТ,
за разлика от МТ (магистралната технология), може да бъде усвоена от малка
група хора, които са разбрали същността й;
· В
повечето случаи тази група ще остане неразбрана от съвременниците, но
ще може бързо да действа в условия на настъпила криза;
· До
момента на кризата дейността на групата може да носи само просветителски
характер;
·
От действията на групата в периода на криза зависи по какъв път обществото
ще излезе от нея, какво ново общество ще бъде построено и какви
магистрални технологии ще бъдат развити в бъдеще.
Много е вероятно някои от ПТ, нужни за преодоляване на идващата постиндустриална
бариера, вече да съществуват. ПТ, за разлика от МТ, могат да съществуват
и в старата цивилизационна фаза. Въпросът е да ги изчислим от теоретични
съображения.
13. При прехода към следващ цивилизационен
тип заедно с обществото търпи голям скок и човешката личност. Скокът
преустройва психиката, премахва някои ограничители и въвежда нови. Появява
се "нов човек на мястото на неподходящия стар", при това в масов мащаб.
Това е част от действието на ХПТ.
При това, както и с обществото като цяло, новият човек от гледна точка
на стария съвсем не изглежда като супермен - а като ненормалник, луд.
Естествено, не всеки луд е човек от бъдещето.
Еволюцията на човешката психика в историята има ясно видима посока (за
нея писах статията "В търсене на бъдещия човек"). Може да се изброят такива
тенденции:
· засилване
ролята на втората сигнална система спрямо първата (в термини на социониката
- усилване на логиката спрямо етиката, интуитиката спрямо сензориката);
· автономизация
на индивида от общността, прогресиращо отчуждение;
· спадане
на внушаемостта (съгласно Б.Ф. Поршнев);
· повишаване
на информационния капацитет на картината на света, както и на когнитивната
сложност на психиката;
· и
други.
Най-общо това значи отдалечаване на човека от естественото му (=маймунско)
състояние; това е аналогично на възрастовата еволюция - от детска, през
тийнейджърска, към зряла психика. Така че ако тръгнем да търсим от теоретични
съображения нашия луд нов човек в списъците с мании, диагнози и
синдроми, трябва да зачеркнем всички онези, които са свързани с дегенерация
на психиката.
* * *
14. Нека опитаме да измислим теоретично
праговите технологии за бъдещата цивилизационна фаза.
Ако приемем, че тя ще представлява "информационно общество" (или по С.
Переслегин - цивилизация с машинно производство на знания/информация),
то ПТ номер едно би трябвало да бъде изкуственият интелект. Тук под ИИ
трябва да се разбира не копирането на човешкия интелект, а създаване на
произволни типове интелект, вкл. възможно най-нечовешки, вкл. манипулации
с човешкия интелект (дехуманизация), вкл. човеко-машинни и колективни
интелекти. (Така е и с промишлената революция; машината не копира човека,
а само реализира някои - при това нетипични, "нечовешки" - функции.)
Зачатъчни форми на ИИ съществуват и днес; въпросът е как да бъдат прилагани.
Днешната тенденция за "очовечаване" на компютрите (разпознаване на реч,
мимики и пр.) не ми се вижда продуктивна. Тя ми напомня усилията на майсторите-механици
от края на XVIII в. да създават андроиди с часовников механизъм - в същото
време, когато се появяват мръсните и димящи, но реорганизиращи обществото
до основи парни машини. По-перспективният път според мен е обезчовечаването
на човека - усилване на неестествените, технически страни на мисленето
му за сметка на естествените, хуманните. Това може да подразбира и частична
киборгизация (като в "Опцията на Тюринг" на Х.Харисън и М.Мински).
15. Промяната на човека се извършва от
хуманитарните ПТ. В миналото те са били чисто "духовни" (културни, софтуерни)
технологии - религии, наука, писменост/грамотност. Според мен обаче в
бъдещите епохи психоеволюцията (а оттам навярно и социоеволюцията) може
да се поеме - или поне активно да се подпомогне - от намеса в човешкия
хардуер на ниво неврофизиология, киборгизация или дори генно инженерство.
Във фантастиката ппример са шейпърите и механистите от "Схизматрицата"
на Брус Стърлинг.
Един възможен кандидат за ХПТ са психоделичните технологии (понастоящем
повърхностно изучени и почти напълно забранени). Това са технологии за
коренна модификация на психиката, вкл. смяна на типа информационен метаболизъм,
на тембъра на гласа, мимика и т.н., реимпринтиране на ценности (или което
е същото - промиване на мозъци) и много други.
Възможно бъдещо приложение на психоделията - компаниите инсталират на
служителите си "драйвери за вярност" под психотроп (за да не крадат и
да не вършат далавери). Или пък инсталират на работниците драйвери за
контраалчност, за свиване хоризонта на потребностите (за да не
искат големи заплати). Естествено, от позиция на сегашните ценности всичко
това е страшно антихуманно...
16. Друго перспективно направление е биологичната
обратна връзка (БОВ) или т.нар. технойога: човек се обучава волево да
променя различни физиологични параметри на тялото и мозъка си (температурата
на различни места, мозъчните ритми и дори честотата на сърдечния пулс).
Създадени са различни компютърни игри с елементи на БОВ, които се използват
най-вече при лечение на психосоматични болести.
Лично аз мисля, че компютърните игри с елемент на БОВ могат да се превърнат
в основна форма на култура и изкуство в бъдещия тип цивилизация и фактически
да формират бъдещия тип човек. "Инженери на човешките души" ще бъдат разработчиците
на такива игри.
17. Ще изброя още няколко технологии, описани
във фантастиката, които също приличат на кандидати за ХПТ:
· Фокусът
на Виндж. Върнър Виндж описва технология за "фокусиране" на съзнанието
само върху даден предмет или задача, като човек престава да се интересува
и дори да забелязва другите неща и хора около себе си;
· Джинът
на Тюрин. Александър Тюрин описва мозъчен имплант, който в реално
време управлява концентрацията на различни хормони и невротрансмитери
в мозъка, а също има реализирана функция на съвест (която се обажда в
напечени моменти);
· Пердето
на Стърлинг. Това е мозъчен имплант, който потиска логическите възможности
и освобождава чувствителността и съпреживяването (аспектите етика и сензорика).
Комбинира се с компютър-обеца, който шушне в реално време на ухото на
човека какво трябва да прави, поемайки логическите функции;
· Глобалният
мозък. Ако снабдим всеки човек с пряк интерфейс "мозък- машина" (с
който да се подават мислени команди към компютърно устройство и да се
получава от него информация също направо във вид на мисъл) и с безжична
връзка към интернет, хората ще могат във всеки момент да задават мислени
въпроси към търсачки и експертни системи в мрежата и да получават веднага
отговорите също във вид на мисли или на "гласове" в главата.
И четирите технологии изглеждат достатъчно зловещо - от гледна точка на
нас в настоящето. Може обаче да се измисли и позиция, от която ще бъдат
напълно в реда на нещата.
18. Важно е, че всеки следващ тип цивилизация
използва за свой "строителен материал" човешките отпадъци от предишната
епоха. Бъдещето се ражда на бунището на настоящето и използва енергията
от неговото гниене. (Пример - индустриалните работници са бивши обезземлени
селяни, отпадък на селскостопанската цивилизация.) Какви отпадъци наблюдаваме
днес? Например - нервните тълпи по интернет-форумите и чатовете. Този
човешки ресурс (главно от ученици/студенти и СОРове - скучаещи офисни
работници) може някак да бъде вкаран в работа, напр. в системи за колективно
(игрово) изработване на решения. Основно предимство на такива системи
трябва да бъде ниската цена на интелекта и на неговите продукти (както
в промишлената революция е паднала цената на труда в различни професии,
както и на съответните стоки).
Възможно е в списъка на бъдещи ХПТ да влезе и т.нар. ОТСМ - обща теория
на силното мислене (развита в рамките на ТРИЗ) - или нейна бъдеща версия.
Според мен основна тенденция за бъдещето трябва да стане падането на интелектоемкостта
на днешното т.нар. интелектуално производство. (Също както промишлената
революция рязко снижава трудоемкостта в материалното производство, но
пък създава голямо количество нови професии.)
19. Много важен за бъдещето е проблемът
за повишаване на иновационността - особено ако търсим реализиране на т.нар.
динамичен тип цивилизация, описан от Переслегин. Такава цивилизация
в почти всеки момент от време би трябвало да се намира в състояние на
фазов преход. Динамичната цивилизация се нуждае от иновационна система
от нов тип, която да надскочи прага на бедност по отношение на интелекта
и да позволи бързи мутации на техно- и социосферата. Граничният случай
на скорост на промените би бил, когато всяко ново поколение създава свой
собствен тип техно- и социосфера.
Проблем в епохата на тотални промени ще бъде преодоляването на шока
от бъдещето, а също - нуждата от постоянно преобучаване на големи
маси хора във връзка с резките промени на техносферата и икономиката.
Сегашните решения не са задоволителни - прекалено ресурсоемки и слабо
действащи. Могат да се търсят бъдещи решения с прилагане на психоделични
технологии, а също обучение с биологична обратна връзка.
Още един факт, който засега е слабо осъзнат: високата обучаемост и приспособяемост
е качество-антагонист спрямо твърдата идентичност и "силната личност".
В плана на обучаемост и приспособяемост е много важно човек оперативно
да може да се отказва от себе си - частично или дори напълно. (Тук отново
си спомням за пердето на Стърлинг...)
20. Преходите към нови цивилизационни фази
винаги се съпътстват с вторично опростяване на наследените социални
структури. ВО е термин от системологията и означава, че дадена (под)система
се опростява радикално, компактифицира се, но без да се губят нейните
функции. (Ако пък се губят, тогава имаме първично опростяване.) Обществото
по правило разглежда ВО като заплаха и се бори срещу него, тъй като то
прави излишни множество хора и социални места. ВО протича чак когато -
и където - обществото е изчерпало сили да се съпротивлява срещу него.
(Макар че с много по-голяма вероятност може да протече първично, а не
вторично опростяване.)
Инфосферата на европейската цивилизация през XX век растеше автокаталитично
(по-бързо от експоненциално) и закономерно влезе във фаза на структурно
стареене. Това се проявява в тромавост и претовареност на наука, образование,
култура, взривно дробене на тесни специалности; в управленската сфера
- взривен растеж на законовото и институционалното пространство и падане
на КПД на всички типове управление.
В хода на ВО на инфосферата вероятно ще се обезсмислят цели научни школи
и направления, цели културни и идейни пластове - но тяхната функция ще
продължи да се изпълнява от други, компактифицирани информационни обекти.
В този контекст е много важно да признаем, че основен и необходим момент
от прехода към бъдещето е отказът от информационните натрупвания на
миналото и тяхната радикална компактификация. За съжаление този процес
засега е чисто стихиен. Обаче хипотетичните технологии за ВО (все още
няма разработки в тази посока) несъмнено са и прагови технологии.
* * *
21. Повечето футуролози смятат, че (условно)
информационното общество, което се очаква да се формира през XXI век,
ще бъде радикално различно от индустриалното - също както последното се
различава от традиционните и архаичните общества. Съществува обаче и мнение,
според което информационната революция е част от индустриалната и ще даде
като резултат не нов тип цивилизация, а само нови типове социални и психически
регулатори за старата. Тоест информационната революция ще даде само нови
ХПТ, нужни на индустриалната цивилизация, за да подобри регулацията си.
Наистина, от началото на индустриалната революция са изминали по-малко
от три века - нищожен период в исторически мащаб. За това време новата
цивилизация едва ли е могла да се оптимизира, да изпробва различни типове
социални и психични регулатори и да избере най-добрите.
Тази теза се подкрепя и от факта, че човек все още не е психически и най-вече
когнитивно приспособен към индустриалната фаза. Повечето хора изпитват
затруднения при боравенето със сложна техника, не познават устройството
й, не могат да я поправят или обслужват. Описаните по-горе кандидати за
ХПТ, особено ТРИЗ или частичната киборгизация, са способни значително
да поправят положението.
22. В този случай кризата, която се очаква
през XXI век, просто ще смени един тип индустриална цивилизация с друг.
Възможно е пътищата на европейските (САЩ, ЕС) и азиатските (Япония, Китай)
цивилизации да се разделят радикално. Възможно е например първите да деградират
(подобно на Рим), а вторите - да се запазят, макар видоизменени, и да
се развиват по своите азиатски шаблони и исторически цикли (за Китай).
Възможно е, най-накрая, кризата на индустриализма да приеме формата на
частична натурализация (феодализация? демаркетизация?) на индустриалната
икономика и до възникване на нов строй - индустриален феодализъм
(условно). Последната теза изисква пояснение.
Работата е, че исторически икономиката съвсем не се развива в еднозначна
посока от натурална към пазарна. В началото селското стопанство се е зародило
като култова, т.е. принципно колективна дейност. В древността,
в страните с т.нар. политарен, или "азиатски" (по Маркс) способ за производство,
селскостопанските дейности са се регулирали много стриктно от религията,
а земята (заедно с хората върху нея) се е смятала за собственост на владетеля.
Натуралното стопанство според мен се е образувало при цивилизационните
кризи на тези култури, когато хората по неволя са откривали, че могат
да сеят и жънат без команди от жреците (ако жреците са били избити).
23. Не трябва да се залъгваме с приказки,
че индустрията е свръхсложно нещо и не подлежи на феодализация и размъкване
по личните дворове. Първо, част от дейностите и отраслите ще си останат
пазарни (металургията почти винаги е била такава). Второ, едва ли ще изчезнат
всички инфраструктури - тези, без които хич не може, все ще бъдат запазени
в някакъв поне минимален вид. При една феодализация могат да останат и
университети, и информационни мрежи, и пътища, може би и авиация, и дори
ракети (бойни) - само че в орязан и минимализиран вид. Трето, повечето
от най-сложните технологии ще бъдат загубени (така е станало и при гибелта
на Рим), но ще бъдат заместени от други - по-прости, по-груби, по-непроизводителни,
но и по-непретенциозни откъм инфраструктура и интелектуално обслужване.
И четвърто, не е нужно обществото да влачи със себе си интелектуалната
инфраструктура (институти, КБ, образование и пр.) за съвсем всички възможни
технологии. Според мен е по-удобно, ако то успее да запази и поддържа
метатехнология, позволяваща достатъчно бързото им възпроизвеждане,
"измисляне наново" (в исторически мащаб - от порядъка на години) от някаква
обща технологична база и алгоритъм от типа на усъвършенстван ТРИЗ. Това
подразбира задължително вторично опростяване на инфосферата на
индустриалното общество.
24. В този контекст ще напомня, че при
кризата на социализма в началото на 90-те не се стигна до натурален индустриализъм
само поради близостта и индукционното влияние на западните икономики.
А началото беше много типично - раздадоха земя на хората, спряха заводите
(или заплатите в тях), печатаха "парични сурогати" с местно значение,
с които плащаха заплати на бюджетните служители... Но кризата, която преживя
Изт. Европа, според мен е модел за онова, което ще преживее Запада в близко
бъдеще: аз твърдя и продължавам да твърдя (макар това да е голяма ерес),
че Източна Европа в развитието си е изпреварила по фаза Запада.
Така че според мен тепърва ще гледаме има ли почва феодализмът в индустриални
условия.
* * *
25. И като последно трябва да споменем
най-радикалната версия за бъдещата цивилизационна криза. Става въпрос
за бъдеще, в което мястото на човека на върха на еволюцията е заето от
изкуствено създадени, но свободно еволюиращи същества - роботи, или наноботи,
или изкуствени интелекти, според различните версии (Х. Моравец, А. Болонкин,
Б. Джой). Според повечето прогнози машинният интелект е обречен много
бързо да надскочи човешкия (моментът на сингулярност, според В.
Виндж), да влезе в конкурентна борба с него и да я спечели с явно превъзходство.
Ако стане така, ще се повтори палеолитната революция, когато неандерталците
са били унищожени от друг биологичен вид - кроманьонците...
Чака ли ни и нас неандерталската съдба? Не е изключено, но все пак според
мен ще се разминем само с киборгизация. По сценария на Стърлинг- Тюрин-Виндж-и
т.н. По сценария на КИБЕРПЪНКА.
Иван Попов
|