Варненският енеолитен некропол - или един нов прочит на човешката история

ВАРНЕНСКИЯТ ЕНЕОЛИТЕН НЕКРОПОЛ - ИЛИ ЕДИН НОВ ПРОЧИТ НА ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Елина Мирчева

Родена през 1976 г. в гр. Варна. Завършила през 2000 г. Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" – специалност история. Защитила магистърска степен на тема “Тракийски епични владетели от края на ІІ и началото на І хил.пр.Хр.” От 1998г. работи в Археологически музей – Варна. Понастоящем завежда Античния фонд към музея.Занимава се с проблемите на келтското присъствие на Балканите и по конкретно, взаимовлиянието между културите на келти и траки.

    От време на време светът на археолозите и историците бива разтърсван от истински научни сензации. Тяхното действие напомня насочени взривове – едновременно и разрушаващи и изграждащи. Тези взривове разрушават старите представи за примитивността на културата и социално-икономическата структура на това или онова древно общество, отдалечено от нас на хилядолетия и заедно с това, изграждат нови картини на тяхната богата битова и духовна култура, развито производство, сложна структура на обществени отношения и пр. Възникват нови направления в търсенията, преразглеждат се предишните критерии на научния подход към неразгаданите тайни от историята на тези изчезнали от лицето на земята народи.
    Именно в числото на подобни научни сензации се причислява и Варненският енеолитен некропол. Че разкриването на некропола се отнася към най-значителните открития на археологията става ясно още през есента на 1972 г., когато един багер обръща върху земната повърхност маса златни предмети от древни гробове с хилядолетна история.
    Европа и нейната югоизточна област, към която принадлежи Балканският полуостров, до откриването на некропола се считаше за една от глухите покрайнини на древния цивилизован свят, люлката на който лежеше в класическите области – Двуречието и долината на Нил. Ако трябва да приложа цитат: “Светлината от Изток” само малко и то постепенно е огрявала тази покрайнина. Всички най-значителни творчески постижения през VІІ-ІІІ хил.пр.Хр. от Изток са се разпространявали по варварските покрайнини. Така мислеха повечето археолози, така се пишеше и в учебниците за най-древна история. Затова дори типологични и фактически сходни явления на материалната и духовната култура на народите от Европейския континент, отнасящи се към епохата на неолита и ранния метал, се датираха с едно-две хилядолетия по-късно от предноазиатските. Това никого не учудваше и се считаше за напълно закономерно.
    Серия радиовъглеродни анализи на материали от епохата на енеолита, открити на Балканския полуостров обаче, показват поразителната им древност, неотстъпваща по време на сходни предноазиатски култури. А разкриването на гигантските медни рудници от V-ІV хил.пр.Хр. в южна България (напр. рудника Аин-бунар до Стара Загора) съвсем опровергава мита за загадъчното състояние на минно-металургичното дело в Югоизточна Европа. Още повече, че нито един от рудниците на територията на България не е изследван до дъно, поради което не е сигурно кога точно е започнала тяхната употреба. След тези открития, в научно обръщение, за населението от Балкано-Карпатския регион, навлиза термина металургична револючия. Казваме революция, защото медта е позната в Азия от VІІІ-VІІ хил.пр.Хр. и в Месопотамия от VІ хил.пр.Хр., но тамошните общества в продължение на две и дори три хилядолетия развиват металургията изключително бавно и медта играе твърде малка роля в живота на обещствата там. В тази връзка, контраста с Карпато-Балканския регион е огромен; тук медта с изключително бързи темпове въвежда обществата в една нова епоха.Сред стотиците медни изделия от енеолита, болшинството са сечива – те образуват многобройни серии от сходни типове, показващи изключително високо ниво в развитието на металургията и леярството.Апогей на всички тези открития е “златният” некропол във Варна, равен на който науката все още не познава.

    Както вече споменах, откриването на Варненския енеолитен некропол (ВЕН) е една щастлива случайност. През есента на 1972 г. при изкопни работи тракторист вижда разпилени в пръстта златни предмети. Оказва се, че е попаднал на древен гроб. Започват спасителни разкопки, които и до ден днешен все още не са завършили, а резултатът е сензационен. Категорично е мнението на учените, че днешните български земи са били център на една от най-древните цивилизации, родила се векове преди тези на Двуречието и Египет. Некрополът (в превод от ст.гръцки-град на мъртвите) се намира в западната индустриална зона на Варна на 500 м., северно от Варненското езеро и на 4 км. западно от центъра на града и е разкопаван до 1991 г. под ръководството на М. Лазаров (1972-1976) и Ив. Иванов (1976-1991).
    От епохата на енеолита вече бяха известни доста златни предмети, но за пръв път те се намираха в такова количество и многообразие на форми на едно място – няколко килограма чисто злато, главно във вид на накити.
    Откриването на кой да е некропол неизменно поставя въпроса за селището, чиито мъртъвци са били погребвани в него. Селището, свързано с Варненския некропол все още не е открито със сигурност. Предполага се, че е залято от водите на Варненското езеро. Регистрираните до сега осем потънали селища във Варненското езеро, датиращи от същото време с некропола, показват значителна концентрация на население от тогавашните брегове. Очевидно е и според днешния околен терен, че това население едва ли се езанимавало само със земеделие и скотовъдство. Редица наблюдения дават основание да се предполага, че тук се е намирал административен, култов и търговски център на значителен район.

    Времето, през което е съществувал Варненският некропол е халколитната (или енеолитна) епоха и той е свързан с края на тази епоха. В абсолютни дати това е времето около 4 600 - 4 200 години пр. Хр., а в конвенциални дати - 3 600 - 3 200 г. пр. Хр. Различията се получават от методите на датиране с радиоактивен въглерод - С-14. Времето на края на Варненския некропол съвпада с края на епохата и с повсеместна промяна на материалната и духовна култура, а и на климата по днешните български земи. Все по-често се търси обяснение за тази промяна с голям катаклизъм по нашите земи, носещ характера на добре известния Библейски потоп. Последствията от него са потъване под водите на днешните Варненски езера на повече от осем селища, които са едновременни с некропола и вероятно техните мъртви са били погребвани там. Сега останки от селищата се намират при драгажни и строителни работи под водите на езерата на около 2,5 до 8 м. в насип от глина, пясък и морски черупки.
    Географското и климатично разположение на Варненския край са удобни за заселване от човека– тук през различните епохи има езера, дълбок морски залив, ниски плата - добри за земеделие и скотовъдство. Поречията на Камчия, Провадийска и други по-малки реки са не само привлекателен район за заселване, но и служат за пътища при проникване във вътрешността на страната. Източният край на Стара планина предлага дивеч, дървен материал, място за отглеждане на животни. Черно море се оказва за човека не само воден басейн, но и средство за препитание през различните епохи. Варненският край през праисторията се явява привлекателно място и поради срещата на степите, които със своя най-южен край достигат до Балчик и дори още по-надолу. Тук става срещата на хората и предметите за обмяна от степите и от вътрешността. Не на последно място трябва да се посочи, че липсата на острови в Черно море правят тогавашния морски залив (сега Варненските езера) най-удобното място за прикриване в лошо време на пътуващите по море или използващите брега за път. Това е особено важно през енеолитната и бронзовата епоха.
    Истинският бум и подем в развитието на обществото от енеолитната епоха във Варненско започва с опознаването и овладяването на металургията на медта и златото, както и на засилването на търговските контакти със земи на север и юг и използването на морското крайбрежие за път.
    Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта. От ранната енеолитна епоха има само едно ниво в могилата при Голямо Делчево. В селищната могила при Сава енеолита е добре представен и това дава основание на някой учени да говорят за самостоятелна енеолитна култура Сава. Едновременни с този етап са и находките от селището при гр. Суворово, ранно енеолитни гробове до Варна, находки от теренни обхождания на селищната могила при с. Левски.
    Особено място заемат находките от ранноенеолитните гробове при Варна. При строителни работи са разрушени два гроба, от които единият е проучен изцяло. Възможно е да е имало още гробове, но при по-ранни изкопни работи да са били унищожени. Проученият гроб дава ценни сведения за настъпването на имуществено разслоение сред населението по бреговете на Варненските езера. Инвентарът на гроба се състои от около 1 000 предмета, сред които почти половината са от черупките на средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус. Няколко извода могат да се направят от инвентара на това погребение. Първото, което прави впечатление, е невероятното и несрещано за тази епоха богатство: сред мъниста от малахит са открити и 31 златни мъниста, които всъщност са наистина най-старото злато на света. Намерени са също медни гривни и пръстен, което говори не само за ранното започване на металургията на медта и златото в района, но и че накитите предхождат сечивата, които се появяват на един по-късен етап. Този гроб е разкрит и проучен след откриването на късно енеолитният некропол при Варна и отстои на около 2 км западно от него. От голямо значение е силното сходство на инвентара и разположението му при скелета. Направената графична антропологическа възстановка на ранноенеолитният скелет показа удивителна прилика с този от гроб 43 на късноенеолитният некропол, за който ще говорим подробно по-късно. Очевидно става дума не само за генетична приемственост, но и за едно и също общество, стигнало твърде рано високо в общественото развитие, непознато от откритията на археологията досега. Ако се добави и факта, че в погребалният ритуал, поради неговата консервативност, твърде бавно навлиза отражението на промяната в ежедневието може да се приеме, че процесът на разлагане на първобитните отношения е настъпило още по-рано.

    Бързото развитие на обществените отношения във Варненско се дължат на казаните по-горе географски и природни условия. Все още остава неясно защо по бреговете на Варненските езера до този момент не са намерени потънали селища от ранноенеолитната епоха. Следи, освен споменатите погребения, които са на около 15 м над съвременното ниво на морето и са на същото ниво като късния некропол, има, но винаги по-високо от бреговете. Като най-вероятно обяснение може да се приеме съществуването на по-високо ниво на морето в този етап, нещо което не е доказано по друг начин досега. По-високо ниво на водата от морето в долината на Камчия може да се приеме като обяснение за липсата на селища близо до бреговете в Лонгозната.
    Истински подем в развитието на района настъпва през късната енеолитна епоха. Този подем се отнася за всички поселения през тази фаза на епохата на територията на Балканите, но населението на Варненския край достига невиждан разцвет. Неговите материални възможности и духовен живот дотолкова се различават от тези на съседите, че това дава основание на учените да обособят самостоятелна късноенеолитна археологическа култура, наречена Варна. Според изследователите от втората фаза на късния енеолит, под влияние на бързо разрастващата се търговия с метал и медни изделия, започва една консулидация на локалните особености в типологията на култура Варна. В същото време, отдалечените от морето култури никага не достигат нивото на култура Варна в обществено-икономически план.

Характерно за Варненския енеолитен некропол е разнообразието на погребалния ритуал и богатите дарове около намерените скелети или гробни ями.
Златните предмети са повече от 3 000 и с тегло над 6 килограма. Важно значение има разпределението на златните накити и предмети по гробове. От 294 гроба има злато само в 62, като над 5 килограма са разпределени в 4 от гробовете (в богатите символични 1, 4 и 36 и гроб 43) и около 1 кг. в останалите 58 гроба. Поразяващо е разнообразието на златните предмети – над 38 вида, като има и много разновидности – например мънистата са 5 подвида. Непознато е и количеството находки от други материали – медните изделия са над 160; кремъчните – над 230; почти 90 от камък и мрамор. Като инвентар са положени и значително количество черупки от средиземноморски мекотели - Dentalium и Spondylus – което се среща и в Черно море. Над 12 200 са черупките от Dentalium и те не са обработвани допълнително. Друго важно за този вид находки е че почти всички са намерени в символични гробове. От Spondilus са открити около 1 100 накита – гривни, мъниста и апликации. Те се срещат при всички гробове. Керамиката – над 650 глинени съдове, е доста често срещан инвентар и за нея трябва да се посочи, че само няколко съда са добре изпечени и с изключително майсторство при изработката. Останалите са само изсушени или лошо изпечени и това навярно е свързано с погребалния ритуал.

    По наличието на скелет и неговото положение може статистически да се отделят три основни групи гробове: гробове с трупополагане в изпънато положение, гробове със скелети в свито положение на една страна - хокери и символични гробове.

    До този момент наличието на т. нар. символични гробове не бе познато от изследванията на енеолита в Югоизточна Европа. Основната отлика от останалите освен инвентара е липсата на човешки скелет или кости. Символичните гробове са общо 57 и по разнообразието и количеството инвентар се подразделят на 4 подвида:
    Първият вид са три богати по инвентар гробове № 1, № 4 и №36. За тяхното богатство говорят дори само броят на златните предмети, които са съответно 216, 339 и 857, с тегло около и над един килограм.
    Ще обърна по-специално внимание на гроб 36.

Като набор златните предмети в него напълно повтарят асортимента на нормалните гробове. Сред тях виждаме диадема, обеци, огърлица, пекторал, гривни и колан. В цялостния ритуален контекст те могат да се разглеждат като алоформи на отделните части на човешкото тяло, които по предназначение трябва да украсяват главата, шията, гърдите и кръста. Предметите освен това не са просто нахвърляни в гроба, а грижливо подредени. Фигурата е очертана чрез предметите, възстановявайки ветрикалната структура на липсващото човешко тяло. Покрай обеците, огърлиците и гривните, които са знаци и на двата пола, изпъкват ковашки инструменти: чук-скиптър, шило, длето. Показателно е, че единствено в гроб 36 чукат не е реално сечиво, действащ инструмент, а направен от злато образ на самия предмет – с голяма сигурност определян като символ на царската власт. От това наблюдение произтича важен извод, а именно, че степента на символизация е достигнала ново, по-високо равнище. Майсторите вече не се задоволяват с превръщането на битовия предмет в символ, те изготвят неговия “чист образ” – т.е. идеята за вещта, при това от злато – материала, който за древните хора е притежавал сакрална – знакова сила. Това наблюдение, този извод е от голяма важност за тълкуването на всички символични гробове в некропола.
През ІІ хил. пр.Хр., когато е разцвета на Критско-Микенската цивилизация – от всички религиозни символи, брадвата е бил най-важният. Със стилизирани модели на брадви, често изработвани от скъпоценни метали, били освещавани критските домове и дворци. Двойните брадви се използвали от жреците за жертвоприношенията на бикове в церемониите за омилостивяване на боговете.

Изключително интересен за тълкуване е златният “бумеранг”. Има мнение, че това е всъщност модел на сърп – още един символичен образ, изработен от злато. В много мито-ритуални традиции сърпът и жътвата играят особено важна роля. Именно със сърп Кронос кастрирал баща си Уран и го свалил от трона на гръцките богове. Така земята била отделена от небето и светът получил своята окончателна тречастна структура: появила се средната зона, която по-късно населили хората. Митичният тракийски цар Ликург осакатил с пелекиса сина си, като мислел че подрязва лоза. Възможно е отглас от тази легенда да е запазен и в българската народна митология, където срещаме разказа за св. Трифон Зарезан, който сам отрязал носа си с косера. Във всички тези митове земеделското сечиво променя ролята си и от инструмент се превръща в оръжие. Както и чукът, сърпът кодира идеята за смяна на старото с новото, което го прави особено актуален атрибут в това погребение. Затова той вероятно е бил носен като амулет – както предполага дупчицата в горния край.
Сред необичайните предмети в това погребение е и златна пластина във форма на дъга. Трудно е в нея да се долови някаква имитация на вещ от халколитната действителност. Ив. Марозов вижда в този предмет хомот. Чрез него животните са били впрягани в земеделската работа, т.е. в символичен план, той извежда идеята за подчиняване на животинското на човешкото, победата на културното над дивото. Запрягането се среща в доста мито-ритуални традиции, както и в легендите за произхода на династиите. За да заеме престола, царят е длъжен да запрегне чудовищни животни (например Язон е трябвало да впрегне в плуга огнедишащи бикове, за да изоре Т.е. за да превърне в своя земята на бъдещото царство.) Ако приемем подобна интерпретация, мястото на този предмет в гроб 36 е наравно с това на сърпа: двете различни сфери скотовърдството и земеделието, които кодират идеята за преход от едно състояние в друго.

В същия гроб е положен и златен модел на астрагалус (ашик) Тази живогинска кост се среща в много погребения от различни епохи, но единствено в некропола от Варна тя е направена от скъпоценен метал. Това автоматично би следвало да присъедини предмета към останалите атрибути с висок статус. Играчът късметлия бил считан за избранник на боговете независимо от неговите лични качества. Обратно – несполучливият играч бил отъждествяван с жертва или чужденец. Златният модел на астрагалус, намерен в гроб 36 от ВЕН несъмнено свидетелства за мито-ритуалното значение на играта с кости още през тази епоха. Може би това е най-ранния известен досега на науката пример за “царски жребий”. Следователно, ашикът също трябва да се причисли към групата на останалите царски инсигнии, съставляващи смислово най-важната част на това погребение.

    В дясната страна на гроба, под дрехата са били сложени и две златни апликации, изрязани по очертанията на фигурата на бик. Отново се натъкваме на две интерпретации: икономическата, която е определена от логиката, че стадата от бикове са били основата на благосъстоянието на енеолитното общество и идеологическата. В царската идеология по-късно, именно стадото бикове става въплъщение на богатството на владетеля. Нещо повече: няма иниационен мит, в който ценностното изпитание на героя да не включва кажба на стада. Смяната на собственика поставя стадото в медиаторска позиция. Който сложи ръка върху стадото ще смени статуса си с по-висш, който загуби, слиза надолу в йерархията.
    Бикът също така е един от основните образи в иконографията на предходната неолитна епоха, което е сигурен показател и за неговото място в религиозните редстави. Според всеобщото мнение на специалистите, в митологичните класификации бика е знак на мъжкото начало. В Анатолия още през неолита образът на бика постоянно се появява наред с антропоморфното женско божество. Изследователите го схващат като зооморфно въплъщение на сина/съпруга на Великата богиня. Отъждествяването на “мъжа” с “бика” е сред основните митологични универсалии. Най-ранните записи са от шумерските глинени таблички, а в критско-микенските документи думата “pu-wo” означавала едновремено и бик и мъж. В Шумер от ІІІ-то хил.пр. Хр. биковете олицетворявали силата на плодородието и божествеността. Идентично е положението и в Крит от ІІ – то хил.пр.Хр. Минойците поставяли около светилищата си гигантски каменни бичи рога и по този начин означавали земята като свещена. По време на кризи пък пренасяли на боговете си в жертва бикове и омилостивявали с кръвта им богинята на земята. По-късните митологични записи потвърждават тази роля на бика: любовта на Пасифая с бика, от която се ражда Минотавъра, любовните похождения на Зевс, приел образа на бик и т.н. От всичко казано може да се заключи, че бикът е знак за преход от един социален статус в друг.
    Така може да се обясни и появата на животинските фигурки в гроб 36, а тяхната симиотична стойност нараства от обстоятелството, че са изработени от злато.

Атрибутите от гроб 36 насочват към трите основни икономически сфери на древното общество, оставило този некропол: металургията (наборът ковашки инструменти), земеделието (сърпът), скотовъдството (животинските фигурки и апликаците-рога). Ако в гроба се съдържаше тяло, то би било тъкувано като синтез на тези основни социалноикономически функции. Тялото обаче липсва, макар чрез предметите да е обозначена идеята за него. Самите предмети също не са реални сечива, а техни знаци. Както заровените предмети имитират реално погребение, така и самите инструменти имитират реални сечива или животни. С две думи: и погребението и атрибутите в него са на едно и също концептуално равнище – символично.
И все пак остава открит въпроса защо в това богато погребение липсва тяло. Според Ив. Маразов в гроб 36 за пръв път в човешката история (поне доколкото сме я проучили) се среща обичая ритуална субституция на царя. Тази практика е изключително разпространена в архаичните култури. Тя е свързана с идеята за сакралния цар. Той бил избиран за определен срок, т.е., самият той въплъщавал определен времеви цикъл (например критският зар Минос на всеки 9 години трябвало да обновява властта си; тракийският цар Залмоксис изчезвал на всеки 4 години и пр.) След изтичането на срока залят е трябвало да бъде сменен, защото със свършването на времето се изчерпвала и неговата жизнена сила и той не бил повече в състояние да осигурява плодородие и изобилие на обществото. Има сведения, че по тази причина свещения цар бил убиван. Много често обаче в този ритуал царят бил заместван от други хора: в Месопотамия това били благородни младежи, в древна Тракия заместникът бил избиран по жребий сред най-достойните, у хетите той бил престъпник или военопленник и пр. По време на обреда реалният цар бил лишаван от атрибутите на властта: били му отнемани дрехите, короната, скиптърът и той слизал от трона. Това означавало всъщност неговата политическа смърт. Защото както стана по-горе ясно, царската институция е безразлична към личностните качества на самия владетел: той е избран от божеството, длъжен е да подчинява поведението си на сложна система от ритуали. Царят е най-високо семиотизираната личност в архаичното общество, затова не физическата му природа, а знаковата му същност е социално значима. Лишен от атрибутите си, царят престава да съществува. Така с политическата смърт на царя се отбелязвал края на времевия цикъл. Старите инсигнии, кодиращи изминалия срок, умирали вместо самия владетел. След това неговия субститут (заместник в ритуала) бил убиван или изгонван от страната, а царят отново се раждал като цар, снабден с нови атрибути на властта. Така може да се обясни защо в гроб 36 липсва тялото на царя (погребано вероятно в гроб 43). Царят изобщо не притежава тяло. Като персонификация на самата институция, той е една система от знаци, символизиращи всички аспекти на властта и задълженията му.

Изключително дискутиран в науката е и вторият вид символични гробове - с маски на човешки лица. Те също са три, намерени са сравнително близо един до друг, което говори и за тяхното сходно предназначение, и са почти идентични по броя, вида и разположението на находките в тях. Върху глинени маски на човешко лице в естествени размери са били наредени златни предмети, подчертаващи по-важните елементи на лицето – триъгълна диадема на челото; халки по периферията на ушите; леко изпъкнали пластинки на мястото на очите и правоъгълна пластинка за уста. Под маските са открити огърлици с антропоморфен амулет, чието предназначение се свързва с продължението на рода от жената-майка - прародителката, или Богинята на плодородието. Близки по състав са и даровете поставени в средата или другия край на гробната яма.
Предполага се, че тези символични гробове и маските в тях са свързани с култовите практики на светилище в чест на Богинята-прародителка. От други места в България са известни глинени модели на вътрешната уредба на такива светилища, които се отнасят за същия период . При разкопки на селищната могила при с. Овчарово, Търговище е открита цяла скулптурна група, която ни помага да си представим някои детайли от обредните практики на тогавашното общество. В глинени модели на постройки – жилища или храмове са открити 26 миниатюрни предмета, изработени от глина, сред които: два ниски олтара украсени със знаците на слънцето и луната, трети олтар със знаците на слънцето и мълнията, както и групи от насечки, които според някои учени представляват система свързана с календарните цикли. Заедно с олтарите са открити мънички маси, украсени в червено и миниатюрна посуда с капаци. Сред всико това изпъкват четири човешки фигурки – три на девойки и е дна на възрастна жена, за които се предполага че са жрици, служещи на небесен култ. Ръцете на фигурките са повдигнати, като в молитвена поза, а телата са оцветени с червена боя.

Третият вид символични гробове са кенотафите. Те са най-многобройни – близо 40 гроба и са известни от други места и епохи. Инвентарът е сходен, но по-богат от този на обикновените погребения със скелети. При кенотафите липсват човешки кости. Обичайното интерпретиране на този вид погребения е свързано със смърт далеч от мястото на живеене. Обичай като този е известен и до наши дни – погребване на вещи на изчезналия, за да се извършат обичайните обреди.

Силно дискусионен е четвъртият вид символични гробове (около 10 гроба). Наред с обичайно разположеният в тях инвентар са открити и човешки останки (най-често тези на черепа), но пръснати в ямата и умишлено натрошени. Антропологическите изследвания на някои от тях показват, че става дума за погребване на хора с физически или психически увреждания, което обяснява и по-голямата дълбочина (до 2,50 м) на гробовете. Това може да се приеме като мярка, заедно с натрошаването на костите, за предпазване на обществото от болните му членове.

Втората група гробове от Варненския енеолитен некропол са тези със скелети в изпънато по гръб положение. Тук разновидности се откриват само в различното положение на ръцете. Инвентарът е сходен в повечето от тях и обикновено съдържа някакво сечиво от кремък, мед или камък, най-често съдове от глина и по-рядко накити от злато или някакъв друг вид материал. Част от тези гробове са проучени антропологически и е установено, че принадлежат предимно на мъже.

    Към тази група гробове принадлежи и гроб № 43, който заслужава допълнително внимание с изключителното си разнообразие от гробен инвентар. Гробът се намира в централната част на некропола. Погребаният е обкръжен от 990 златни предмета с общо тегло 1516 г, стотици мъниста, обковки на лък, дълъг кремъчен нож, керамични съдове, медни брадви, масивни гривни и златен скиптър - категоричен белег на върховна власт. Последното особено изненадва археолозите, защото за първи път те намират скиптър в праисторически гроб. Няма никакво съмнение, че погребаният мъж е имал много висок социален статус. В гроба му има повече злато, отколкото е намерено по света за цялата епоха. Загадъчно е намирането на златен фалос до скелета, който изглежда мъртвецът е носел приживе, закачен на своята дреха. Предполага се, че този знатен човек е изпълнявал и ролята на върховен жрец. Негово задължение като такъв е било “оплождането” на богинята Майка - Земя. Антропологическите изследвания сочат, че става дума за мъж на около 40-50 годишна възраст, с ръст около 180 см. И ръста и възрастта на мъжа правят силно впечатление на фона на статистиката, която определя средната възраст на погребаните около 28 години, а средната им височина 160 см. за мъжете и 148 см. за жените.
    От всичко посочено може да се заключи, че погребаният е бил вожд, цар или жрец, а най-вероятно, както е характерно за ранните епохи – е синтезирал в личността си и религиозната и “политическата” власт. Това е вероятно царят, чието ритуално погребение разгледахме в гроб 36.
    Все пак е трудно да допуснем, че тези енеолитни царе са били владетели в пълния смисъл на понятието и са упражнявали реална власт в тогавашното общество. В разкопките на салищата от същата епоха не намира израз въпросната социална диференциация нито в архитектурата, нито в планировката и имуществото на селищните могили. Градовете на живите сякаш са напълно противоположни на некрополите. Тази разлика е трудно обяснима. Може да се предположи, че т. нар. социална диференциация още е била на чисто идеологическо равнище. Че се изразява в различната степен на сакралност на различните групи в обществото, като на върха на пирамидата е стояла фигурата на сакралния цар-жрец. За архаичния човек явно тази идеологическа сфера е била толкова важна, че в нея обществото е влагало целокупния продукт на своя труд. Може би прогресивното обедняване на некропола се дължи именно на това, че древните възприемали богатството на сакрално равнище, защото златото – богатството е било преди всичко средство за означаване, ценно със своите символични (сакрални), а не материални качества.

    Третата група гробове (хокерите) също е със скелети, но в свито положение на една страна, най-често дясната. Като състав и съдържание на инвентара те се отличават от предходната група с по-малкото сечива и малко повече накити. Антропологическите проучвания установяват, че повечето гробове от тази група са на жени.

    Значителна част – около 30% от проучените гробове са били разрушени от по-късни дейности на хора или животни в района на некропола, и не е установено точното положение на скелетите в тях, за да се определи към коя от горните две групи се отнасят.

    Досегашните проучвания не дават възможност да се направи цялостна възстановка на погребания обряд, освен в неговата заключителна част - полагането на скелета и даровете. Но дори само това дава известна представа за съществуването на дълголетни традиции. Пример в тази връзка е керамиката от гробовете, която е лошо изпечена или само изсушена. Формата на големите съдове е същата като в селищата,но тук те са умишлено намалени. Най-правилно е обяснението да се търси в посока на създаване на погребалния ритуал като символичен акт – добре позната практика в много от религиите по света. Това позволява да се твърди, че сложният ритуал е съчетан и със сложна организация на тогавашното общество и то поколения преди полагането на умрелите във Варненския некропол, за да може социалното устройство да премине и в така консервативния ритуал, където промените и новите елементи настъпват бавно. Много от елементите на погребалния ритуал в некропола се срещат и в другия Варненски - ранноенеолитен некропол (Варна ІІ), което говори за утвърдени традиции в погребалния обред на тогавашното общество. Сходства се откриват и в разположението на керамиката около и зад главата на погребания, мястото на каменната брадва като жезъл, полагането около и върху скелета на сечива и накити. Варненският късноенеолитен некропол обаче, носи белезите на едно вече по-богато общество в лицето хилядите златни предмети, които са категорично свидетелство за социална и имуществена диференциация.

    Варненският некропол чрез находките и ритуала си поставя много въпроси относно структурата на обществото, което го е завещало, организацията му и степента му на развитие. Обобщените анализи на досегашните резултати позволяват да се направят няколко основни извода. Находките от злато, мед, кремък, камък и други, техният брой и начин на изработка, сочат наличието на голям производствен център. Това предполага съществуването на добре организирана общност, стояща високо над родовообщинното общество. Богатите погребения в центъра на некропола и бедните край тях, празните и символичните гробове, в някои от които има и глинени маски, показват, че аристокрацията е групирана около свой предводител.
    Безспорната социално - политическа задача на тази фигура изглежда усложнена и от неговите жречески функции. С еднаква степен на вероятност се предполагат култ към прародителя и култ към централно хтонично божество, сближено в най - общ порядък към Богинята - майка.

    Хората от Варненския некропол са владеели тайните на металургията на златото и медта, търгували са с далечни земи - до теченията на реките Днестър и Волга и на юг до бреговете на Средиземно море. Структурата на обществото им е била сложна. Намерените жезли и знаци на царска власт говорят за високо организирано общество с наченки на държавна организация. Все още на науката не е познато общество сходно по развитието си с Варненското.
    Съществува теза, че е погребаните в богатите гробове на Варненския некропол са търговци на мед. Медта е най-престижната по онова време суровина, а голяма част от тогавашна, праисторическа, Европа се е снабдявала с този метал от рудниците край днешна Стара Загора. Металът се обработвал недалеч от мястото на добиването на рудата и се разпространявал далеч на територията на Балканите и по Черноморието. В онази епоха медните късове са високо ценени и не е изключено да са служели като разменни единици. Най-вероятно търговците на мед са натрупали значителни състояния. Център за тази търговия може би е бил районът на днешна Варна, което обяснява и богатствата, открити в некропола.

    Естествено огромен интерес предизвикваи другият скъпоценен метал, използван така нашироко от древните - златото. При откриването на некропала са направени анализи на златото в Германия. Установено е, че то е 23,5 карата – толкова, колкото се среща в природата. Незначителна част от находките имат примес на сребро или мед, но това е естествено явление. Що се отнася до златото със съдържание на платина, считаше се, че то е чуждо на Балкно-Дунавския регион и е било внасяно от далечни южни и източни райони. Има, разбира се и антитеза, защото при анализа преди години лабораториите не са разполагали с нужните проби на залежи от Българските земи. Били са засекретени. Така, в светлината на едно ново изследване, картината може да се окаже съвсем друга. Интересен е обаче факта, че с отдалечаване на находищата от морето, намалява и % на съдържащите платина находки, което е важно указание за ролята на морската търговия за попадането на това злато в култура Варна.

    Че златарството е процъфтявало в рамките на култура Варна няма никакво съмнение. Типологията и технологията на златните предмети от Варна, характеризиращи се с геометрична форма и почти липса на орнаментация, категорично свидетелтва, че тук се е намирал значителен производствен център. В тази посока свидетелстват и откритите керамични съдове, украсени със златна паста. За тази цел вероятно е бил използван фин златен прашец, отпадък от производството. Не на последно място е важно да се отбележи още веднъж, че макар да са откривани златни предмети от същото време и на други места от територията на България (Хотница, Русе, Старозагорско и Кривина), то те са единични находки и са поразително сходни с откритите при Варна.

    Влиянието на късноенеолитното общество от територията на днешните български земи се забелязва далеч на запад и на север. Проследявайки енеолизацията на Европа – Западна и Централна, може да се приеме тезата за постепенното проникване на металургията и търговските връзки към тези земи.
    Важно значение в разбирането на мястото на Варненския енеолитен некропол и зараждането на европейската цивилизация имат и датите на съществуване на некропола. Независимо коя от двете версии ще се приеме (края на V-то или средата на ІV хил пр. Хр.), той стои назад във времето поне с хилядолетие преди Египет и Месопотамия. По това време в Двуречието (Месопотамия) едва се е зараждало шумерското общество, Горед и Долен Египет не са обединени в държава и тамошното общество не познава металите. Тогава Средна и Западна Европа едва овладяват земеделието и скотовъдството и са с векове далеч от металургията, а значителна част от стария континент все още на етапа на номадството.

    Така района на Варненските езера се очертава като най-напредналия и високо развит район в Европа през V хил.пр.Хр. Негов северен партньор е културата Болград в Южна Бесарабия. Очевидно тази култура е имала своево рода посредническа роля от Варна към културата Кукутени – Триполие.

    Интересен е факта, че културата Болград спира да съществува по-рано от култура Варна, но поради същите причини, които унищожават останалите Балкански култури.

    Счита се, че едно от крупните явления, довело до загиването на енеолитните култури, е повсеместната климатична криза, свързана с покачването на нивото на световния океан през VІІІ-V хил.пр.Хр., която в началото на ІV хил. обхванала цяла Югоизточна и Централна Европа.

    Друг важен фактор са развиващите се през V хил.пр.Хр. в южните степи на дн. Русия номадски племена (първите опитомили коня). Вероятно богатствата на първите металургични центрове в Европа са поблазнили лишените от собствена металургична база степни племена и това е довело до тяхната експанзия. Тази експанзия трябва да е минала през Южна Бесарабия, където първа загива културата Болград, а след това на още няколко етапа са били засегнати и дн. Добруджа, Североизточна България с Причерноморието и частично Тракия.

    При проучването на праисторическите селища археолозите достигат период със следи от масови пожари, датиран в IV хил. пр. Хр. Тези пожари са обхванали цели области и вероятно са довели до масово изселване на хората. Най-правдоподобна изглежда тезата, че именно забогатяването и просперитета на тези земи е станало причина за нашествие от север на номадски племена. Така огромни за тогавашните мащаби територии запустели, а земните пластове от този период показват временно прекъсване на живота.
    Това е причина в научно обръщение да се появи понятието "несъстоялата се цивилизация". За жалост тя е била унищожена още в зародиш, без да успее да се разгърне, както това е станало доста по-късно с цивилизациите от близкия Изток. А всички фактори са били налице.

    Литература:

    1. Аvramova, М. – Myth, ritual and gold of a “Civilization that did not take place” – Varna Necropolis The Dawn of European Civilization, S., 2000
    2. Apollodor. Bibl. 3. 34-35
    3. Иванов, Ив. – Съкровищата на варненския халколитен некропол, С., 1978
    4. Ivanov, Iv. – Varna and the birth of the European Civilization – Varna Necropolis The Dawn of European Civilization, S., 2000
    5. Иванов, В.В. – Древнейшие кульшурные и языковые связи южнобалконкого и малоазийского ареала. М., 1974
    6. Kirk, G.S. The Nature of Greek Myths. Harmondsworth, 1976
    7. Маразов, Ив. – Митология на златото, С., 1994
    8. Маразов, Ив. – Богът-бик и богинята-пчела от Чатал-Хюйюк – началото на един мит. – Изкуство, 1981, 9/10
    9. Маразов, Ив. – Мит, ритуал и изкуство у траките., С., 1994
    10. Тодорова, Х. – Камено-медната епоха в България, С., 1986
    11. Черных, Е. – Память культуры, Знание – сила, 9, 1982
    12. Hesiod. Theog. 137 ff.