БУЛГАКОН 2003

Иванушка: Кратък репортаж, писан със зачервени очи.
Булгакона реално започна в сряда вечер, когато в клуб "Ефремов" имаше интервю с Евгени Харитонов.
Аз лично с изненада разбрах, че трябваше да дочакаме руснак да напише библиография на българската фантастика, при наличието на толкова "мастити" бг творци и изследователи (вярно, че тях най-често ги забелязвахме край масите, изпълнявайки повика на Ленин - "по близо до масите").
Накратко - книгата се казва "Болгария фантастическая". Автор Евгени Харитонов, издателство Аргус, тираж - символичен, език... руски:(
Сега надолу по течението
Четвъртък - 04.09.03
Камерно присъствие на фантасти и кметът на Пазарджик откриват изложбите.
Заб. на автора - хубави изложби, тези които не можаха да ги разгледат загубиха много.
Събитието беше много добре отразено медийно (дано не е само заради кмета).
Последващото събитие е било определено по-многолюдно. Бардова вечер в дома на Генерала - "пием, пеем буйни песни и ..."
Участниците или нямат спомени, или не искат да говорят за събитието, но рано сутрин Шаркан е изминавал разстоянието до хотела - около 400 метра над 40 мин, вероятно по широка синусоида.
Горкият Женя, него му се наложи да защитава няколко дни подред славата на руснаците като... "яки пиячи". Напразно. :)
Петък - 05.09.03 - реално начало на Булгакона.
Официално откриване - към 13 часа, но доста преди това околните заведения бяха окупирани от участниците. Някои така и не стигнаха до Младежкия дом, където се проведе официално събитието.
Отвън семейство Х(к)анибали бяха разположили щанд с книги на Квазар и внимателно избираха менюто за вечеря от преминаващите. :)
Евгени Харитонов продължи лекцията си от сряда, разказвайки и много неща за/из живота на руската фантастика. Весел живот си живеят момчетата. Една тяхна инициатива ми хареса - мач по пейнтбол между отбора на фантастика и фентъзи. От мен осигуряването на пейнтбола.
Тогава научихме и тъжната вест за Кир Буличов - вечна му памет...
След лекцията на Женя и едночасовата "15-минутна" почивка имаше среща на фенове, издатели и автори.
Интересна беше срещата между издатели и фенове. Издателите се разделиха на две групи - по-старото поколение се нарева колко му е зле бизнеса, как хората не купуват, а държавата не дава пари - явно бяха забравили да погледнат годината в календара. Моите уважения към Агоп Мелконян като автор, но мрънканията му като на "обран арменец" как никой не му влизал в книжарницата изнервиха не само мене. По-младата група издатели търсеше някакъв вариант за излизане от кризата - явно не можем да си внесем читатели, трябва да ги култивираме. Тук трябва да отбележа мъжкото изказване на Огнян Сапарев, който ясно си каза "пари няма, действайте", но поне не се скри зад "международното положение". А светлина в края на тунела има, стига да не е пристигащия влак. Но тази тема е дълга и дъвкана.
След това бяха връчени традиционните награди на Булгакона, които както винаги се оказа, че никой не е записал, но ето наградите на конкурса на Аргус:
Роман - Геoрги Караджов - "Рана"
Разказ: - 1. Хр. Карастоянов "Грешката"
2. Боян Калинов (Boby_) - "Последният хакер"
3. Адриан Лазаровски - "Езерото"
Пощаков - "Апаратът на реалността"
Пл. Митрев - "Хазарт"
К и В Иванови - "В търсене на камъка"
На срещата с авторите не можах да присъствам, защото по това време заедно с Генерала, Харитонов и добре обръснатия :) Ендър участвахме в едночасово пряко предаване в местната кабелна телевизия. Не се радвайте, има запис и ще ви го покажем!!! :)
Вечерта продължи с разглеждане на "пазарджишките потайности" като групите ту се събираха, ту разделяха из заведенията, като накрая се концентрираха до няколко стаи в "хотел" Елбрус.
По гласовитите заспаха към 6 часа, за другите не знам.
Събота - 06.09.03 - национален празник
Рано към десет и нещо аз, Христо и Батката обикаляме из центъра на Пазарджик търсейки шкембе чорба. Явно сме имали прекрасен външен вид, защото един продавач на сергия само като ни видя каза: "момчета, шкембе чорба ей там отляво, зад завоя"
С напредване на времето целия Булгакон се извървя покрай/през заведението и това може да се сметне за официално откриване на програмата за деня:)
Официалната част беше открита към 14 с нормалните закъснения.
Водещия ExPesho помоли всички участници да бъдат кратки до 15 мин. в резултат на което повечето от присъстващите получиха един "тюрлюгювеч" в главата си от взаимно противоречащи си теории.
След продължителна дезорганизация най-сетне тръгнахме за Цигов чарк. Там пристигнахме, настанихме се и докато някои разглеждаха природните забележителности, а други псуваха футболистите ни, старозагорци набързо смъкнаха скалпа на Вожда.
След това имаше официална вечеря, където се разбра, че нито менюто, нито келнерите са подготвени
А най-накрая Генерала плати три вечери от джоба си. Явно навикът на "творците" на безплатна трапеза не е отминал! Няма да призивавам към съвест и тнтн.... то Небето вижда!
Добре, че предварително се бяхме запасили с алкохол и след като към полунощ ресторантът, който "ще работи, докато кажем" ни изгони, се преместихме по коридорите, където имаше вечер на "непрофесионалните певци" и професионалните пиячи. Да си призная честно - авторските изпълнения на Наско Славов ме изненадаха силно и най-вече приятно.
На сутринта повечето участници носеха черни очила и много приличаха на Циклопа от "Х-мен". Очаквах ако вдигнат очилата да заструи огън.
След проведен търг, на който се изтъргуваха интересни книги, които ОНЯ ГАД СС-а изкупи, тръгнахме за пещера Снежанка.
Тръгнахме весели и доволни, защото никой не очакваше голготата, която ни предстои. Тези, които бяхме с коли, се качихме почти до пещерата, но и "15-те мин. леко ходене" по 60-градусовият баир ни изкараха и езиците, и фасовете, и снощните вечери. А тези от автобуса, които спряха долу в ниското и вървяха скромните 5 км по баира нагоре и най-вече под парещото слънце, може би усетиха какво е изпитала Задругата на пръстена.
Трябва да си призная честно, че българската "Мория" - пещерата "Снежанка" изглеждаше доста красиво - на 4 място в света по красота според екскурзоводката. :)
След излизането от пещерата Булгаконът за мен свърши и запраших за София, но на тръгване видях току що пристигналите потни и гневни туристи от автобуса да търсят дърво да разпънат Генерала. :))
И така Булгакона умря, да живее Еврокона
Догодина от 5 до 8 август - Пловдив!!!