В ПАМЕТ НА КИР БУЛИЧОВ
(1934 — 2003)


Псевдоним:Кир Буличов
Име: Игор Всеволодович Можейко (18.10.1934 — 5.09.2003).
Имайте предвид, че не понасям разговори за летящи чинийки, екстрасенси, бели, черни, зелени и сини магьосници и ясновидци, за новата хронология, за добрината на другаря Ленин и за предсказанията на Нострадамус.
Колкото до моята сексуална ориентация, то аз отдавна принадлежа към странното сексуално малцинство: аз съм лесбиец. Обичам жените

Роден в Москва на 18.10.1934г. Предците му от страна на баща му са литовци – от тук и фамилията (Можейко). Майка му е рускиня. През 1918г. дядо му е хвърлен в затвора в Таганрог заради необичайната си прилика с Николай II, но след година бил освободен. През 30-те баща му бил изключен от партията, заради “укриване на белогвардейското минало” на баща си. Той (бащата на Буличов) е юрист, а майка му – химик.
През 1957г. завършва Московския педагогически институт "Морис Торез", специалност преводач. Работи като преводач и кореспондент на “Агенции Печате Новости” в Бирма, където среща доста трудности, свързани с климата, часовата разлика и местните обичаи /Буличов е типичен представител на т. нар. “сови”, а в Бирма му се е налагало да става в 6 сутринта/. Според самия Буличов, той не е бил толкова преводач, колкото завеждащ по стопанската част в съветската колония в Рангун. Получава висока оценка за работата си от началниците и е изпратен и в други държави: от Западна до Източна Азия. При тези пътувания той натрупва множество впечатления, които по-късно описва в историко-географски очерци, публикувани предимно в списанията “Вокруг света” и “Азия и Африка сега”. В началото на 60-те години публикува първите си книги с името Игор Можейко.
През 1957г. се жени, а през 1960г. се ражда дъщеря му Алиса. През 1962г. завършва аспирантура в Института по изтокознание към АН (академия на науките) на СССР. От 1963г. работи в Института по изтокознание при АН (академия на науките) на СССР. През 1965г. защитава кандидатска дисертация на тема «Паганската държава (XI-XIII века». През 1981(2)?г. защитава докторска дисертация на тема «Буддийская сангха и государство в Бирме».
Започва да пише фантастика през 1965-66г., при това съвсем случайно. Виждайки в новото приложение към списание “Вокруг света” – “Искатель”, рисунка на динозавър, Буличов трябва спешно да напише разказ, който да я съпътства. Той е отпечатан под името “Кога са умрели динозаврите”. Набрал смелост след първата публикация, Игор Всеволодович създава и цикъла разкази “Момиченцето, на което нищо не може да се случи”. Така се ражда неговата героиня Алиса. Взимайки името на жена си (Кира) и моминското име на майка си (Буличова), той създава творческия си псевдоним – Кир Буличов. От произведенията на Кир Буличов най-известни са поредиците за "момичето от бъдещето" Алиса Селезньова (публикувани 7 книжки), поредицата за Велики Гусляр и цикъла романи "Галактическа полиция"
Превежда на руски език фантастични произведения на американски писатели. От тях най-близки той чувства Бредбъри, Шекли и Саймък, също така му допадат Азимов и Кларк. С удоволствие чете Жул Верн, Дюма, Хърбърт Уелс, Александър Беляев, братя Стругацки. Ето няколко от преводните му работи:
А. Азимов – “Необходимо условие” и “Окончателен отговор”; А. Кларк – “Пацифист” и “Съкровищата на опасния риф”; У. Ле Гуин – “Деветият живот”; Федерик Пол – “Крадецът на души”; К. Саймък – “Светът, който не може да бъде” и “Денежное дерево”; Р. Хайнлайн – “Если это будет продолжаться...”
Известен е и като сценарист – филмирани са повече от 20 негови произведения.
Ето и пълен списък на филмите му:
Художествени филми
• Бросок, или Все началось в субботу
• Комета
• Лиловый шар
• Подземелье ведьм
• Похищение чародея
• Слезы капали
• Через тернии к звездам
• Шанс
Късометражни филми
• Альтернатива
• В одной знакомой улице
• Золотые рыбки
• Районные соревнования по домино
• Родимое пятно
• Эксперимент-200
Телевизионни филми и филми-спектакли
• [Выбор]
• Гостья из будущего
• Миллион приключений. Остров ржавого генерала
• Можно попросить Нину?
• Осечка
• Поляна сказок
• Похищение чародея
• [Снегурочка]
• Умение кидать мяч
Анимационни филми
• Два билета в Индию
• Кладезь мудрости
• Копилка
• Перевал
• Тайна третьей планеты
• Узники "Ямагири-мару"
• Чудеса в Гусляре
• Яблоня
Документални филми
• Свидание с "Кометой"
Лауреат на Държавна премия на СССР за 1982г. за сценария му за филма «Через тернии к звездам» и пълнометражния анимационен филм «Тайната на третата планета».
Лауреат е на премията за фантастика «Аэлита-97».
Починал на 05.09.2003г.
Повече информация на: http://www.rusf.ru/kb/

(Десислава Тодорова)