ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО С ХЪРБЪРТ УЕЛС


Хърбърт (Джордж) Уелс е известен английски романист, журналист, социолог и историк. Написал е повече от 100 творби. Счита се за един от основоположниците на съвременната научна фантастика.
Роден е на 26 септември 1866 г. в бедно семейство в едно от предградията на Лондон. На 8 години се оказва затворен вкъщи със счупен крак. За да си запълни времето, започва да чете и така развива жив интерес към литературата.
Много пъти е започвал обучение в различни училища и академии, но се е налагало да прекъсне, защото родителите му не са имали възможност да го издържат. Работил е като чирак в магазин за текстилни стоки, но бил уволнен заради разсеяността си. По-късно отново се връща в същия магазин, но две години по-късно решава, че това не е за него и напуска.
През 1883 г. започва работа като учител в Граматическото училище в Мидхърст, а година по-късно получава стипендия от Лондонския научен колеж. Започва да изучава биология. Първият му учител Т. Хъксли възпитава у младия Уелс силен интерес към биологията и социологията. През втората година от своето обучение, обаче, Уелс е принуден да започне да учи физика, а по-късно и геология, към която не проявява интерес. Не успява да си вземе изпита по геология, губи стипендията си и напуска колежа през 1887 г. По време на обучението си в колежа, Уелс прочита ‘Републиката’ на Платон, която става крайъгълен камък в неговите разбирания. Става член на Фабианското общество, което му помага да развие своите идеи за социализма. На 20-годишна възраст разработва първия си ‘план’ за едно ново общество, което наподобява световна държава.
Хърбърт Уелс се дипломира едва през 1890 г. като междувременно преподава в няколко частни училища, написва учебник по биология и няколко разказа. На 21 г. се жени за братовчедка си Изабел, установява се в Лондон и продължава да работи като преподавател в колеж. Бракът му не продължава дълго – през 1895 г. се жени за една от своите най-добри студентки Ейми Катрин. Въпреки че с нея живее до края на живота й, Уелс е имал връзки и с други жени, които както и съпругите си е използвал като прототипи на свои героини.
През 1893 г. Хърбърт Уелс решава да се заеме сериозно с писателска дейност. Може да се каже, че творбите на Уелс попадат в 4 широки категории. Ранните му творби могат да се определят като научна фантастика (‘Машината на времето’, ‘Невидимият’, ‘Война на световете’). Именно те му донасят популярност сред читателите и сред критиката. И до днес Уелс е познат предимно с фантастичните си творби, но той остава неудовлетворен от литературните си постижения. Започва да пише хумористични, а по-късно и социални романи. От началото на 20-ти век до смъртта си през 1946 г. Уелс пише основно социалнополитическа критика и прогнози.
Още от най-ранните етапи на своята писателска кариера Уелс търси по-добър начин за организация на обществото и написва няколко утопични романа. Обикновено започва с описание на някаква катастрофа, пред която е изправено човечеството и разглежда необходимостта то да намери по-добър начин на живот, за да я избегне. Във всичките творби на автора, включително и в научнофантастичните, се отразява неговата загриженост за бъдещето на човечеството. Социалистическите му убеждения се съчетават с увереността му в непрекъснатото усъвършенстване на човечеството чрез научните достижения. Но Първата световна война и нейните последствия лишават Уелс от оптимистичната му представа за бъдещето на човечеството. Като дарвинист, той не отрича еволюционната теория, но изказва съмнение и предупреждение, че човешкия прогрес не е неизбежен. Този му песимизъм относно бъдещето се засилва в по-късните му творби.
Интересът на Уелс към бъдещето намира отражение в една от най-успешните му книги ‘Anticipation’. Тук той разглежда реакциите на човечеството към научния прогрес.
През 1913 г. Уелс написва ‘The World Set Free’, която е публикувана през 1914 г. – 6 месеца преди началото на Първата световна война. Някои аспекти от войната съвпадат с описанията в книгата на Уелс. Голямата разлика е, че автора е предвиждал, че войната ще започне през 1956 г.. В тази книга Уелс превижда и създаването на атомната бомба (повлиян от една лекция, посветена на атомната енергия), което се счита за най-голямото му попадение по отношение на вижданията му за бъдещето. На тогавашните учени е било известно, че при бавното естествено разпадане на радия се освобождава енергия. В книгата си Уелс говори за изобретение, което ускорява процеса на радиоактивен разпад, което дава възможност да се създаде атомна бомба. Лео Сцилард (един от създателите на ядрения реактор, който също така е работил и по създаването на атомната бомба) признава, че ‘The World Set Free’ го е вдъхновила и е довела до откриването на верижната ядрена реакция.
Уелс се чувства отговорен и за създаването на танка, защото го е описал още през 1903 г. в книгата си ‘The Iron Guard of the Country’. По време на войната, Уинстън Чърчъл поверява на Уелс екип военни инженери с цел да разработят едно негово творение. Но това оръжие започва да се използва на доста късен етап от войната и е било произведено в твърде малки количества, за да повлияе на хода й.
През 1920 г. Уелс написва ‘The Outline of History’, която има невероятен успех и става световен бестселър. По онова време в САЩ единствено Библията се е продавала в по-големи тиражи.
Убежденията на Уелс го насочват и към политиката. През 1917 г. става член на Изследователския комитет на Обществото на народите и публикува няколко книги за световната организация. Въпреки резервираността си по отношение на съветската система, Уелс разбира по-генералните цели на Октомврийската революция. През 1920 г. се среща с Ленин. В началото на 20-те се кандидатира за пост в английския парламент. През 1934 г. се среща със Сталин и Рузвелт. През 1939 г. в книгата си ‘Свещеният терор’ Уелс прави анализ на психологическото развитие на съвремените диктатори, разглеждайки кариерите на Сталин, Мусолини и Хитлер.
И до днес Хърбърт Уелс е известен най-вече със своите научнофантастични романи. Сред най-добрите му творби се нареждат ‘Машината на времето’, ‘Островът на д-р Моро’, ‘Невидимият’, ‘Война на световете’, ‘Първите хора на Луната’, ‘Разкази за космоса и времето’ и др.
Своя дебют като романист Уелс прави през 1895 г. с ‘Машината на времето’, която освен че е базирана на идеята за четириизмерното времепространство (години преди Айнщайн да публикува теорията си за 4-тото измерение), представлява и критика на английското класово разделение. Книгата разказва за едно пътуване напред във времето до 802701 год. В този бъдещ свят Пътешественика във времето открива 2 раси – елоите и морлоците. Елоите са малки, слаби, крехки същества, които живеят наглед безгрижен живот в райска градина. В техния свят няма никакви признаци на индустрия, земеделие или търговия, което кара Пътещественика да се замисли как би могло да съществува едно подобно общество. По време на своите разходки в този райски свят, Пътешественика открива множество обекти, подобни на покрити кладенци, от които се чува слаб шум като от работещи машини. И решава, че там долу се намира източника на изобилието на света на елоите. Един ден той открива, че машината на времето е изчезнала – затворена е във вътрешността на каменен сфинкс. По време на една своя късна разходка в опити да немери начин да стигне до своята машина, Пътешественика вижда в тъмнината две ярки очи и силует на някакво маймуноподобно същество, което се спуска в един от покритите кладенци. Отначало си прави извода, че тази раса – морлоците – обслужва елоите и им носи нощем храна. Пътешественика се спуска в кладенеца. Запалва клечка кибрит и оглежда вътрешността на залата. Забелязва странна купчинка месо въру една маса. Скоро го заобикалят множество морлоци, от които едва успява да избяга. Най-после му става ясно, че морлоците се хранят с елоите – отглеждат ги и ги използват за храна. По-късно морлоците се опитват да му устроят капан – оставят отворени вратите на каменния сфинкс, за да влезе Пътешественика при своята машина на времето. Но той отново успява да им избяга – още по-напред във времето. Тогава, когато Земята е спряла своето въртене, човечеството е стигнало до своя край и единствените живи същества са подобни на огромни крабове...
Следващата по-известна книга на Хърбърт Уелс е ‘Островът на д-р Моро’ (1896 г.). Тази книга разказва историята на Едуард Прендик – корабокрушенец, който попада на изолиран остров заедно с д-р Моро и неговия помощник Монтгомъри. Д-р Моро прави ужасяващи експерименти в своята лаборатория – чрез вивисекция създава от животни зверохора, които се държат почти като хора и дори говорят. На тези зверохора докторът налага Закона, който забранява всякакви животински порядки. Според този закон, д-р Моро е Бог и неговите заповеди трябва да се изпълняват под страх от наказание. Но животинското в зверохората постепенно надделява и те постепенно се превръщат отново в животни. Накрая убиват своите мъчители – д-р Моро и помощника му Монтгомъри. В тази история могат да се проследят две по-основни идеи на Уелс. Първата се отнася за опитите на човека да си играе на Бог и последиците от това. Втората идея, която автора застъпва, е тази за животинското във всеки човек, което може да надделее в определен момент. Освен това в обществото винаги има малцинство от ‘зверове’, които не могат да бъдат променени, независимо от усилията на някои членове на това общество да създадат идеалния свят.
През 1897 г. Уелс публикува ‘Невидимият’. Тази история е филмирана неколкократно. Разказва за опитите на един учен, Грифин, да открие как може човешкото тяло да стане напълно невидимо. Експериментира върху себе си и става невидим. Но резултатът е необратим и води до странични ефекти. Грифин се изкушава се от възможностите, които получава като невидим да получи всичко, което някога е искал. Тъмната му страна надделява – той постепенно губи разсъдъка си и човешкото в себе си. Започва да извършва разни престъпления – обири, нападения над хора и т.н. Ужасен от престъпленията на учения, неговият стар приятел д-р Кемп го предава. Разгневената тълпа го пребива до смърт. И мъртвото тяло на Грифин постепенно става отново видимо...
‘Война на световете’, публикувана през 1898 г., е резултат от откриването на марсианските ‘канали’ и от предположенията по онова време, че е възможно да има живот на Марс. В книгата марсианците атакуват Земята. Марсианските цилиндри падат в покрайнините на Лондон и нашествениците, със своите машини, наподобяващи масивно метално тяло, поставено на триножник, започват да избиват земното население. Използват топлинен лъч, който изпарява всичко живо по пътя си, и изпускат отровен черен пушек. В настъпилите хаос и паника се проявява в пълна сила човешкия егоизъм, завист и нерешителност. В крайна сметка човечеството е спасено от земните вируси, които се оказват смъртоносни за марсианците.
На 30-ти октомври 1938 г. Орсън Уелс прави радиоадаптация на ‘Войната на световете’, която разказва същите събития, но в сегашно време и с място на действие Ню Джързи. Радиопиесата започва като музикална програма, в която се включва репортери с новинарски емисии. Постепенно емисиите зачестяват, стават по-тревожни и накрая един единствен репортер съобщава, че говори от покрива на сграда, отровния черен пушек се стеле под него и пита дали е останал някой жив... Въпреки предупрежденията в началото на предаването, че това е просто пиеса, тя предизвиква голяма паника. Вероятно до голяма степен това се дължи и на нарастващото напрежение преди Втората световна война. Но много хора са повярвали, че тов нашествие наистина се случва. По-късно един анализ на тази реакция разкрива, че повечето хора, които са изпаднали в паника са помислили, че атакуват нацистите, а не марсианците. Според други анализи, паниката е била преувеличена, но остава фактът, че много хора са се заблудили в резултат на тази радиопиеса. Любопитното е, че по подобен начин радиопиеси, базирани на ‘Войната на световете’, но поставени сред по-познат декор, са предизвикали паника и в Чили през 1944 г. (когато се е стигнало до мобилизация на войски от правителството) и в Екуадор през 1949 г., когато десетки хиляди са останали заблудени и в последвалите протести срещу радиостанцията са били убити 15 души.
В ‘Храната на боговете’ (1904 г.) двама учени откриват агент на растежа, който според тях може да бъде от изключителна полза за човечеството – източниците на храни могат да бъдат многократно увеличени. Купуват ферма и започват да хранят кокошки с така наречената от тях ‘храна на боговете’. За съжаление наетите от тях работници се оказват небрежни в работата си и тази храна попада не където трябва – гигантски оси и плъхове започат да тормозат околността, кокошките побесняват, оргомни растения плъзват наоколо... В крайна сметка фермата и създанията й са прочистени. Оказва се, обаче, че синовете на двамата учени, както и няколко други деца да получавали от тази храна и израстват като десетметрови гиганти, които или живеят в пълна изолация или работят за обикновените хора – строят сгради, резервоари и т.н.. Формира се движение срещу тези гиганти, което иска да ги прогони от своя свят. Никоя от двете страни не печели в тази история. Но най-невинните жертви се оказват гигантите, които виждат ‘отвисоко’ недостатъците на обществото и правят опити да подобрят живота на останалите хора, въпреки грубото отношение, което получават за своите усилия.
‘Първите хора на Луната’ – публикуван преди повече от 100 години (през 1901 г.), този роман се счита за една от най-добрите творби на Уелс и е единствената, в която се описва пътешествие на хора в космоса. Става дума за откриването на антигравитационния метал каворит, благодарение на който двама англичани пътуват до Луната, където се срещат с живеещите под повърхността селенити – насекомоподобни извънземни, които живеят в строго организирано общество от кошерен тип.
В Библиотека Галактика е публикуван и сборникът ‘Кристалното яйце’, включващ разказите: Вратата в стената; Кристалното яйце; Човекът, който правеше чудеса; Забележителният случай с очите на Дейвидсън; Страната на слепите; Новият ускорител; Ваканцията на мистър Ледбетър; Обирът в Хемърпондският парк; Историята на Платнер; Сън за Армагедон.
Въпреки, че самият Уелс не е удовлетворен от своите научнофантастични творби, времето и оценката на читателите са показали, че те превъзхождат останалите му творби и съвсем заслужено го нареждат до Жул Верн като основоположник на съвременната научна фантастика.

(Росица Дечева)