Най-новото от света на астрономията

Сондата Deep Impact се вряза в кометата Tempel 1

Космическата сонда Deep Impact се сблъска с кометата Tempel1 на 4.07.
Януари месец NASA изпрати космическата сонда Deep Imact с цел да разбере повече за вътрешността на кометите, надявайки се по този начин да хвърлят светлина върху произхода на сънчевата ситема. Космическия телескоп Хъбъл следеше събитието и направи много снимки. Малко преди сблъсъка на двете тела Хъбъл засне мощни изригвания на кометата. Предполага се че с приближаването си към Слънцето, под действието на неговата топлина върху повърхността на 7 км-вото ядро на кометата може да се е образувала пукнатина, от която са започнали да се изхвърлят газ и прах в големи количества.
Размерите на кометата прицел Tempel1 са приблизително колкото на цял Манхатън. На 3-ти юли космическата сонда Deep Impact се раздели на 2 отделни автоматични кораба - единият условно бе наречен "прелитащ покрай" а другия "Сблъсък". През следващите 24 часа и 2-та кораба се движеха реактивно. Като резултат от поредица много сложни маневри, "Сблъсък" с тегло 370kg се удари в ядрото на кометата със скорост близо 14 000km/h. Камерите върху снаряда "Сблъсък" снимаха приближаващата се комета чак до сблъсъка. Камерите на борда на "Прелитащ покрай" направиха репортаж от дистанция.
По думи на учените от NASA сондата е като "куршум който изстрелва 2-ри куршум, за да уцели 3-ти куршум в необходимото време и в нужното място". Cега остана снимките да бъдат анализирани.

30 години ESA

На 31 май 1975г. Европейската Космическа Агенция ESA официално започна своята работа. Макар че и преди това в Европа съществуваше космическа агенция - Европейското управление по космически изследвания ESRO. Така ESA не бе създадена на празно място - в деня на нейното откриване в нея работеха 1454 души. От тях и досега там се трудят 206 души.
Но най-важното събитие от живота на ESA бе първият старт на ракетата Ariane1. Тя излетя от космодрума Куру във Френска Гвиана на 24 декември 1979г. и изведе на околоземната орбита европейският спътник Cat-1. Сега вече лети пето поколение от тези ракети - ARINE 5. Те могат да извеждат на геостационарна орбита спътници с тегло до 6.5 тона. Днес членовете на ESA са 16 европейски страни: Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция, Швейцария и Великобритания.
Предполага се, че през тази година член на ESA ще стане Люксембург. В момента в ESA работят около 1900 специалисти от всички страни-учаснички.

Дъжд от земен газ на Титан

Сутринта на 14-ти януари сондата "Хюйгенс" достигна до спътника на Сатурн Титан, 350 години след като откривателя му Кристиян Хюйгенс откри това небесно тяло с размерите на планета.
В продължение на 7 години космическият апарат на ESA заедно с американската сонда "Касини" летя към Сатурн. В края на декември сондата се отдели от космическият апарат и пое курс към падане върху повърхността на Титан. В продължение на 3 седмици тя летя без двигател, докато навлезе в януарската утрин в смога на газовата обвивка на огромната луна. 2 часа и половина по-късно автоматично управляваната сонда кацна леко върху повърхността на планетата.
Това бе първото меко кацане на космически апарат върху небесно тяло извън Марс. По време на cпускането и кацането инструментът DISR(Descent Imager and Spectral Radiometer) изпращаше снимки и данни от измрвания към Земята, като "Касини" служеше за релейна станция.
Така ESA получи около 350 снимки. От тях се вижда, че газовата обвивка на Титан е още по-мътна от предполагаемото. Едва на 20-30км от повърхността тя се проясни и позволи да се хвърли поглед към повърхността на луната. Фактът че смога достига до толкова ниско бе изненада за учените.
Под него пред камерата се разкри позната картина: чужд свят, който обаче изненадващо наподобява Земята.
Действително повърхността на Титан изглежда също толкова динамична и оформена от такива процеси като на Земята. Има доказателства за валежи, ерозия, механично изнасяне и други въздеиствия на течности върху повърхността. Само че съставките на екзотичната климатична кухня са съвсем различни: замръзнала вода, течен метан и смог.

(Михаела Друмева)