ЛАРП - що е то?

Автор: Мариана Богданова (Лейди Мариан)


Широко разпространено е в България схващането, че ЛАРП - това е търчане по полянки и безразборно махане с мечове, направени от пластмасови щори. Или още по-лошо - обличане в смешни и никому неясни, но за сметка на това "куул" изглеждащи дрешки, извадени от корица на средностатистическо булевардно фентази томче. Е, нека да си изясним този въпрос - ЛАРП НЕ Е това. ЛАРП - това е вид ролева игра. Ролева игра - това е (хехе, каква изненада!) игра на роли. Възможност за играча да изиграе чрез героя си действия и ситуации, които са му неприсъщи в реалния живот. В ролевите игри се играе някаква роля. Каква ще бъде конкретната роля зависи от желанието на играча (да не се бърка по никакъв начин с героя) и от света, в който се играе. Играчите не знаят наизуст сценария на приключението и трябва да реагират на света, в който са поставени. Разбира се, за това е неодходимо да има както дефиниран свят, така и ясна концепция за начините, по които даден герой би реагирал на една или друга ситуация. ЛАРП може да приема много лица - действието може да се развива в една стая, със заплетена интрига и без никакви оръжия (колко странно, а толкова сме им свикнали!), може да бъде само бой (дааа, това вече го знаем), може да се отнася както до миналото, така и до настоящето или бъдещето, а може да се развива (както е най-популярно у нас) в съвсем различен от нашия свят (най-често с фентази тематика). Живото разиграване на ролеви игри няма единен пра-родител. Живи ролеви игри са се обособили като такива по много различни начини и произхождат от различни източници. Театър, реенактмент *, настолни ролеви игри, разиграване на сценарии, всеки от тях дава началото на различен вид ЛАРП. Заради това многообразието е голямо и всеки от видовете ЛАРП има своите особенности. Видовете ЛАРП са много и се делят по много и различни признаци. Дали искаме да се бием или да разиграваме интриги и социални взаимоотношения, дали искаме да имаме начертан ход на играта или да я оставим да се развива свободно и пр. Много е важно при подготвянето и организирането на ЛАРП да имаме ясна концепция за това от кой вид искаме да бъде играта. Да я ситуираме там, където смятаме, че е уместно и да се придържаме към избраното. Много важно за правилното разиграване е наличието на обособен свят и система от правила, по които да бъде проведена играта. Всички сме виждали детски игри - при тях всяко дете решава да бъде това, което най-много му се иска ("аз съм Капитан Планета, ти си Батман") и действа според личната си представа за героя, който иска да изиграе. Разбира се, всички знаем какво се получава в такива случаи. Капитан Планета може да лети, Батман има батмобил, как може в играта да се каже кой е по-добрият? Детските игри се основават на несподелен наратив, при който всеки от играчите се вживява в героя си независимо от това какво правят и какви собствени правила си налагат останалите. Там всеки е герой, всеки играе по свои собствени правила. В ролевите игри (и в частност в живия им вариант) наличието на такива несподелени правила не е уместно. Светът, в който се развива действието е желателно да бъде ясен и достъпен максимално за всеки играч. В живите ролеви игри това е още по-необходимо, поради липсата на възможности за контрол от страна на метаигрово лице (водещ), което да разкрива света и да дава ясна представа за възможностите му в процеса на игра. Дори и героят да не е магьосник, играчът трябва да бъде запознат с принципите, по които действа магията, за да може да реагира адекватно, когато му бъде направена такава. Героите, които играчите разиграват, трябва да са съобразени с някакви базови за света правила, които са достъпни за всички. Наратива трябва да бъде споделен, и да има правила, по които това да става, за да не се окаже, че аз съм най-могъщият вампир, който не може да бъде убит от никого, а ти си най-могъщият ловец на вампири, който може да убие всеки. Сблъскваме се и ти твърдиш, че трябва да умра, аз твърдя, че това е невъзможно. Задължително е при дефинирането на света да има предначертани правила, които да важат за всички. Тези правила изравняват възможностите за развитие на героите и дават на играчите възможност да се изразят максимално чрез героя си. Естеството на живите ролеви игри е такова, че не всяко действие, което може да предприеме героя, може да бъде представено адекватно, ако няма ясно дефинирани правила за това. Дори да приемем, че някои бойни и социални умения героят може да "наследи" от уменията на играча, то абстрактни умения като лечителство и магия не са по силите на който и да е играч. Именно тук се намесва системата и дава на героите възможности, които играчите зад тях нямат. Разбира се, правилата могат да са произволни, както е прието към момента да се играе в България, тогава може да се получи нещо, но качеството на игра рязко спада. А могат да са систематизирани и съобразени с особенностите на ЛАРП-а, което да ги направи удобни за прилагане по време на игра. При подготовка и разиграване на ЛАРП, е много важно да се има предвид, че не всяко действие и концепция могат да бъдат изразени метаигрово и дори и една добра система да е в състояние да компенсира определени качества на героя, които играча няма, никоя система не е в състояние да компенсира външен вид на героя, който играча няма. Други моменти, които трябва да се предвидят, са изразните средства, с които да бъдат представени и разиграни наличните в системата възможности. Ако имаме магия, то тя трябва да се представя адекватно така, че да я разбере не само правещият я, но и този, на когото е направена. Ако имаме магически предмети, те трябва да бъдат характеризирани като такива от някакъв външен признак, който ще подскаже на играчите как трябва да реагират героите им на тях. Ако искаме да приложим някакво специално умение, трябва да имаме изработен механизъм, по който да го направим така, че другите да разберат и да реагират отново адекватно. В България ЛАРП-ът все още е на стихийно ниво. Няма единни разбирания за системи и сетинги, няма ЛАРП култура и разбиране за прилагането на правилата не само при игра, но и при подготовка. За щастие, имаме пред нас както едно необятно теоретично поле за разработка, така и сериозният опит на чуждестранните школи и течения. Двата полюса в световен мащаб са, разбира се, САЩ и Русия. Руският ЛАРП произлиза от реенактмента и като резултат ЛАРП-овете им са мащабни, масово бойни и с максимално доближаване до реални сблъсъци. Разбира се, в Русия се правят много и различни ЛАРП-ове, но основната школа е именно тази, примери - стараят се оръжията им да се доближават колкото се може повече по форма, размер и тегло до истинските. От своя страна в САЩ ЛАРП води началото си от настолни ролеви игри и разиграване на фентази (и не само) ситуации. В американската школа оръжията са много нереалистично изглеждащи, големи, леки и максимално обезопасени. Разнообразието на видове ЛАРП по света е огромно, фокусът на играта може да бъде много различен, сетинги и системи по света има в големи количества. Много е важно при подготовка ЛАРП-ът да бъде вписан в ясна концепция за това КАКВО искаме да играем и как. От една страна трябва да има систематичност в развиването на ЛАРП-а, от друга огромната база от опит и познания на чуждите ЛАРП гилдии не бива да отива на хаос. Само в Чехия играят по толкова различни системи и в толкова различни светове, че човек се губи в морето от информация. Когато имаме ясна идея какво искаме да имаме като игра, не е срамно да намерим кой друг играе нещо подобно и как го прави, след което да вземем от неговия опит това, което ни върши работа и да махнем това, което не ни съответства. Важното е резултатът да е подреден, удобен за разиграване, уютен за играчите и съответстваш на концепцията си. А от там насетне ни остава само приятното изживяване от играта. Особености на чешкия национален ЛАРП Чехите правят ЛАРП от осем години. На по-големите им ЛАРП-ове се събират между 1000 и 4000 човека. ЛАРП-ове има всяка седмица, организирани на различни места от различни групи. Между групите караници и сплетни няма, само взаимопомощ и подкрепа, обмяна на опит и разбирателство. Ходят си взаимно на ЛАРП-овете и се радват. При тях лигавене и недообмисляне няма. За всеки ЛАРП се създава собствена страница в интернет, на която са описани основните истории, светът, в който се развива действието с всичките му характеристики, за които е необходимо играчът да е информиран, системите, по които ще се играе, основните правила и изобщо всичко необходимо. Всеки, който ходи на ЛАРП, е длъжен да се запознае с правилата и да съобрази георят си със света. Подготвят се отдалеч, внимателно и последователно. Тъй като в Чехия основен транспорт е железопътният, търсят се терени, които се намират на не повече от 3-4 километра от гарите. Земите, които избират, обикновенно са частна собственост (ако правилно съм разбрала, други възможности няма). Когато харесат дадено място, организаторите се свързват със собственика му и ако той се съгласи, го наемат срещу някаква сума. Парите се избиват от таксата участие, която всеки участник заплаща. На практика и тук се прави нещо подобно, но с парите се купува основно храна и пиене, а и доста често се оказва, че няколко души са се въртили за сметка на всички останали. При тях всичко е регламентирано и парите отиват за самият ЛАРП - наем за терен, храна за в кръчмите, бира, вино и медовина (трите напитки, подходящи за фентази ЛАРП, тук ни липсва само медовината), инвентар, разходи по издигането на "сгради" -палатки или оградени с въжета дървета, със съответното оборудване вътре, според характера на сградата. Някои от групите имат идея да се сдобият с постоянен терен, на който да издигнат истинско фентази село - с къщи, кръчма, площад, ковачница, съвсем истински, не бутафорни като палатките и огражденията, които да се използват за всичките организирани от тях ЛАРП-ове. Стискам им палци да я осъществят. Световете, в които се играят техните ЛАРП-ове са много и разнообразни. Ако правилно съм разбрала, всяка група организатори си имат свои светове, но дори това не е статично, всеки може да прави ЛАРП в какъвто си иска свят. Напоследък са модерни ЛАРП-ове по светът на Уоркрафт. Популярен е "Старгейт" модела - много и различни светове, свързани с портали, като всеки следващ ЛАРП се развива в някой от световете(само един), а героите преминават от един свят в друг, като има приемственост - на края на играта всеки от участниците записва крайното състояние на героя си при оргазнизаторите - експисриънс, ранг, айтеми, пари, всякакви показатели, които са валидни за съответната система и в следващият ЛАРП, организиран по този сетинг, стартира с тях. За да се предотврати прекалено замогване на част от героите, които са играли във всички светове, за сметка на тези, които идват за пръв път , има максимална сума, която героят може да пренесе между световете. Всичко над тази сума не се губи, но остава в предишния сват и героят може да го ползва при следващ ЛАРП, организиран в него. Други игри се оргазнизират в един и същи свят, но с разлика от година (светово време) между игрите. Тук също има приемственост между героите, всяка следваща година същият герой се явява, но с нови преживявания в историята от изминалата година. Някои се превръщат в легенди, други си живуркат тихо и кротко, но никога скучно :-) Системите за качване на нива и рангове са различни, точките за кръв, мана, умения също се подчинават на различни правила, според предпочитанията на организаторите, като за всеки следващ ЛАРП се описват актуалните за него системи, които ще бъдат използвани. Подробни описания на точките им системи тепърва ще разучаваме и ще събираме идеи, които да можем да приложим у нас. Много ми хареса как си развиват ранговете. На практика рангът не зависи от експириънс или умения, а само от социланото положение на персонажа и се развива чисто игрово. Ако си селянин можеш да станеш рицар ако съумееш по някакъв начин да се сдобиеш с рицарство. Ако си селянка и склониш някой крал да се ожени за теб, можеш да станеш кралица. Ако завладееш крепост, ставаш лорд, но разбира се, трябва да имаш нужните качства, за да я задържиш, иначе си оставаш пак обикновен селянин. Изобщо в това отношение всичко зависи преди всичко от социалните умения на персонажа. Ларповете са до доста голяма степен диференцирани. Предварително се обявява дали идващият ЛАРП е с бойна или социална ориентация и според това правилата са различни и съобразени с конкретната ситуация. Например много голяма разлика има в умирането. В бойните ЛАРП-ове е ясно, удар в торса и си мъртъв, отиваш в мъртвилника, след 5 минути се връщаш отново като войник в армията си. В социалните ЛАРПове персонаж, който умре веднъж, не се съживява, а играчът отива при организаторите и се уговаря с тях каква нова роля да вземе. Но в този случай смъртта е много по-трудна. Точките живот са повече, необходимо е повече усилие за да се убие човек, опитите за убийство често са неуспешни, само раняват и изваждат героя за известно време от играта. Уменията се подчиняват на строги правила. Дали ще са бойни умения, магически, лечителски, умения на крадец или ковач, всичко се учи по съответната система. С плащане на мастър в съответното, който да те научи или с постъпване в гилдия и/или университет, в който се изучават. Изключително интересна беше за мен системата им за бойни умения. Тъй като по нашенско съвсем наскоро имаше спорове по въпроса и оплаквания, че човек без риъл лайф батъл скилс не може да стане добър ЛАРП боец, идва ред и на опровержението. Системата им е така направена, че ако си учил и си качил точки на бойно умение, това ти дава предимство пред някой, който има по-малко такива точки, дори и реално да е по-добър с меча от теб. Например от нивото на бойното ти умение засиви с какво оръжие можеш да се биеш - ако нямаш достатъчно точки, се биеш само с нож, колкото повече точки, толкова по-адвансед оръжие ти се полага. Също така от нивото на бойното ти умение зависи колко демидж нанасяш с един удар. Там системата с точките живот е малко по-сложна от нашата и позволява такива неща. Използват и нещо, наречено "трикове", ако си научил "трик" и удариш оръжието на противника, казваш "използвам трик" и това му отнема някакви точки, като си има ограничения за използването им (веднъж на битка, етц). Самите трикове са трудни за учене и струват пари и време за обучение, не всеки може да ги позлва току-така. Идеята е изходът от битката да зависи предимно от това колко добре е развит персонажа, а не от това кой колко и какви реални умения има. Не че реалните умения са съвсем без значение, но сред играчите такива имат към 10%, които се занимават с различни видове бойни изкуства, както и с френска и италианска историческа ренесансова фехтовка (да не се бърка със средновековната немска школа, която изучават Чигот). Подобна е ситуацията с магиите и другите умения, но там няма опасност реални умения по съответното да се "пречкат" ;-) така че са малко по-ясни нещата. Учиш каквото трябва и обучението ти дава допълнителни точки лечителство(възможност да лекуваш по-тежки рани), допълнителна мана (възможност да правиш по-сложни магии), точки, позволяващи ти да ковеш по-сложни оръжия и пр и пр. В зависимост от съответния свят и организация, поприщата си имат гилдии, в които може да се членува, да се разучават умения и които дават възможност на персонажи със сходни умения да се подкрепят и да се развиват взаимно. Всеки си помни точките, които има героят му. Системите са сравнително опростени и не се налага помнене на кой знае колко много цифри. Според вида и спецификата на ЛАРП-а, решени от организаторите, могат да имат всякакви видове точки в различни комбинации - точки живот, точки мана, точки лечение и пр. Преди са се опитвали да използват баджове, листчета закачени на гърдите на всеки, които се откъсват с намаляване на точките живот например, но системата се е оказала тромава и сега се задоволялват с помненето. За магиите използват както и ние напоследък хартиени топки, жезли, докосване или думи. Всяка магия си има цената в мана, така че не всеки може да направи всичко. Ако аз имам 10 точки мана, а файърбола струва 6, ще се замисля дали да кастна един файърбол или да избера някоя по-елементарна магия, която струва 3 точки и мога да я направя три пъти, макар да е с по-слаб демидж. Понякога казват заклинания, друг път правят жестове, всичко зависи от конкретната система, която организаторите са решили да бъде използвана. Оръжията, които използват, са тежки, доста по-тежки от нашите. Използват дървени мечове, покрити с нещо, думата за което ми беше непозната, но мисля, че ставаше дума за дунапрен. Идеята им да използват тежки мечове е че с лек меч нямаш същата инерция като с тежък и не можеш да направиш реален удар. Също така с лек меч можеш да си играеш с китката колко си искаш и да докосваш противника стотици пъти, които реално не биха били смъртоносни. Докато с тежък меч, щом си го ударил, значи най-вероятно си използвал необходимата сила за да го удариш, тоест нанасяш демидж. Аз лично съм леко скептична към тежките мечове, въпреки постоянните уверения, че не боляло чак толкова от тях. Но така или иначе на техните ЛАРПове е забранено оръжието да е под дадено тегло и всички оръжия биват проверени предварително от организаторите. Изобщо това, което най-много ме впечатли беше вярата в организаторите. Винаги, когато някой не е сигурен какво и как трябва да стане, се обръща към тях. Когато бъде убит в социален ЛАРП, човек отива и говори с организаторите относно това какъв да бъде следващият му персонаж. Куестовете се водят от лица, назначени на ключови позиции от организаторите. Организаторите са тези, които определят правилата. От една страна всички са длъжни да спазват тези правила, ако искат да играят, но от друга организаторите са длъжни да направят правилата достатъчно ясни, за да няма недоразумения и достатъчно логични, за да няма недоволни. Организирането на ЛАРП е огромна отговорност, особенно когато играят над 1000 души. А Чехите очевидно се справят с тази задача и то доста добре. Но те имат подкрепата на всичките тези 1000 души, които играят съвсем сериозно, без да се лигавят или мрънкат. Останах с впечатление, че е недопустимо да се ходи на ЛАРП само с инвентар, без подходящи дрехи или без добре подготвена и съобразена със света история на героя. Когато някой желае да играе ключов персонаж, той се обръща към организаторите(предварително) и те му дават роля, заедно с неговата част от ключовите знания. Но всички, от краля до селянина приемат ролите си с голяма сериозност и се вживяват истински в тях, действат от гледната точка не персонажа си и се държат подобаващо. Оффгейм реплики и държание са недопустими или разрешени само на определени места. Чехите имат нещо, което ние все още нямаме. ЛАРП култура и сериозно отношение, съзнаването, че ЛАРП не е просто една игра от тия, които децата маат пред блока. ЛАРП е начин на мислене и начин на живот. Ако отидеш на ЛАРП, си длъжен да се облечеш и държиш подобаващо. Всяка крачка встрани от пътя на героя ти може да провали играта на всички около теб и те го съзнават. Всяка крачка в правилната посока дава възможност за едно по-добро изживяване. ЛАРП играта може да направи много за теб, ако се отнасяш мило и отговорно към нея. Към това се стремим всички, нали така, братя мои?