Провеждане на ролева игра на живо (ЛАРП) в община Аспарухово

LARP (Life action role play) е вид забавление, известно сравнително отскоро в България, но бързо придобило популярност след младежите. Освен че развива качества като любознателност, съобразителност, изобретателност, технически умения, то стимулира и разходките сред чист въздух и излетите сред природата. В момента в страната има няколко младежки групи, които организирано се занимават с ЛАРП.

Играта се играе по предварително уточнен сценарий, който е различен всеки път, но обикновено използва мотиви от популярни фентъзи-произведения. Задача на всеки участник е да си измисли и пресъздаде персонаж в съответствие с историята, а също и да си изработи подходящ костюм и въоръжение. Всички играчи заедно съгласуват правилата, а специални Неигрови Персонажи (НПЦ) следят за правилното им приложение. Важно условие за успешна игра е участниците да се вживеят максимално в ролите си, но пък "умирането" им винаги е временно и след десетина минути жертвата може да продължи играта.

Нашият ЛАРП се проведе в местността Джанавара и в него се включиха представители на онлайн Толкин университет "Арменелос", клуб "Валарома", група "Чигот", както и повечето от останалите гости на форума ни. Автор на историята, написана специално за случая, бе Красин Първанов от група "Чигот", който заедно с приятелите си беше изработил и специални обезопасени оръжия за онези, които участваха за първи път.

Ето как протече играта през погледа на сценариста и на някои участници:

 

Красин, представител на група "Чигот":

Аз съм Глиндор - Граничен пазител на Мраколес. За мен историята започна така:
Отдавна не бях стъпвал в онази част на гората, където се намират руините на цитаделата. Вървях спокойно из гората с убеждението, че нищо нередно не се случва. Да, ама НЕ! Около руините беше издигната кръчма, а около нея се бяха събрали най-различни същества, които се караха и се надвикваха (изглежда уточняваха нещо).

 

 

 

 

 

 

 

Застанах встрани и послушах глъчката. Отдавна в тази гора не се беше чувал глас, тя отдавна бе прокълната и забравена, но моята цел беше да я пазя! Изведнъж тълпата се разцепи на четири малки групички и се пръсна из гората, да търси нещо което не познаваше. Прибрах стрелата която бях извадил за всеки случай и тръгнах да търся

Скелета Воин (Логос) и моя доверен Скиталец (Валлез).

По пътя си срещнах различни същества - елфи, орки, варвари, шотландци и какво ли още не, но не им обърнах внимание. След кратко търсене намерих двамата си приятели и заедно решихме, че трябва да просветлим отрядите какво търсят. Разказахме им древната легенда за Убиеца на дракона и древните артефакти. Целта на questa беше да съберат меча и щита, а за тази цел да намерят пет кристала от душата на убиеца и една колба с драконова кръв. Поех по главния път и стигнах до металната кула, там пътя се разклоняваше, от ляво мернах отряд войни, който не ме притесни, бяха само трима. Продължих си по пътя и стигнах до ново разклонение - там имаше огромен дънер, в който бе забит широк меч. Опитах се да се приближа, но магията ме отблъсна. Предположих, че това беше меча на Убиеца на дракони! Тръгнах обратно към кръчмата, защото гърлото ми гореше от жажда, но в близост до Цитаделата бях спрян от Келтски воин облечен в зелена пола, говореше нещо странно на някакъв неразбираем език и ръкомахаше с бойна тояга, разбрах само че иска информация. Казах му, че съм гладен и уморен и ще му кажа каквото знам срещу нещо за пиене, а той взе да се оправдава че магическата медовина била в някой друг. Тръгнах си и се запътих към кръчмата, но бях догонен от един шотландец, той се представи като МакТед и каза да простя на приятеля му защото е от другия клан и нищо не разбира, покани ме в лагера им да пием бира. Охотно приех поканата и се запътих натам. След няколко глътки живителна течност бях в кондиция да им разкажа легендата за меча и да им кажа за проклятието на камъните. Излизайки на пътя, видяхме друг отряд които се строяваше в боен ред, шотландците заеха предна позиция с копията, а останалите се наредиха в клин зад тях. Аз бях помолен да убия магьосниците на противника, ако наистина се завърже сражение. С удоволствие приех, от край време мразех магьосници!!! Заех позиция в едни трънки и извадих три стрели. Оказа се че бой няма да има, искаха само да преминат по пътя и бяха пуснати. Разделих се с новите си приятели и хванах по една тайна пътека която водеше на главния път. Там срещнах един вампир, които търсеше убийцата на брат си, но не можех да му помогна!

 

 

 

 

 

Извадих стрела и се запътих към кръчмата, знаех, че там винаги се навъртат разбойници. На пътя беше застанал цял отряд от такива. Когато се приближих, един от тях се отцепи от групата и дойде да говори с мен, не носеше оръжие и затова не ме притесни. Представи се и ме попита за някакъв щит, казах му че нищо не знам, но обещах да му разкажа легендата за меча ако ме пуснат да мина. Той се съгласи и направиха коридор на пътя. Преминах и му разказах, беше доволен, че знае и за двете легенди. Стигнах до кръчмата където учудващо нямаше много хора, бяха останали Кръчмарката и няколко от редовните алкохолици. Оставих снаряжението си и запалих пушилист от личните си запаси, исках и нещо за пиене, но нямах пари. Кръчмарката много хареса моя лък и се разбрахме на замяна - една чаша бира срещу два изстрела с лъка.

 

 

 

 

 

 

 

Посмях се от сърце, но все пак търговците са си търговци, а не стрелци. След няколко минути се появиха МакТед и МакМед, които носеха един кристал да го продават за пиене, с бойна песен на уста ("Маризене и Алкохол, Маризене и Алкохол, Маризене и Алкохол").

 

 

 

 

 

 

Те влязаха в кръчмата, здрависахме се и ме попитаха за щита. Отново казах, че не знам нищо за щитовете. После разбрах от Кръчмарката, че Скелета (Логос) ме е търсил за нещо, нарамих лъка, препасах меча и тръгнах да го търся. Намерих го в гората, разговаряше с една дама с розова рокля, реших да не ги прекъсвам и се подпрях на едно дърво. След малко той дойде и ми разказа за щита, спомена че е насъскал шотландците да вземат щита на Споон за да гледа зрелище. Това е било условието да им даде колбата с драконова кръв. Разбрахме се и се разделихме, хукнах по пътя за да намеря Валарома, знаех на какво са способни шотландците, а и знаех че Валарома са само четирима. След кратко търсене ги открих. В първия момент се озъбиха нещо и бях готов да сваля двама поне, но се разбрахме че идвам да им помогна. Свалих амулета който носех и дава +2 живот на торса и го предадах на Горски в знак на помощ към техния отбор. Помолиха ме да се включа в битката на тяхна страна и аз приех за да изравня силите. Шотландците имаха стара вражда с Валарома - бяха купили от тях безкрайна колба с алкохол ама тя свършила. (Каквато и да беше - в шотландски ръце свършва). Това беше стара вражда, но сега бе момента и тя да се реши. Видях отряда на шотландците и заех позиция в трънките, извадих две стрели и заредих едната. Стрелях по МакМед, но не уцелих. Пуснах и другата, но неуспешно, през това време МакТед вече беше умрял и се завърза меле.

 

 

 

 

 

Изтеглих меча и се впуснах в битката, беше доста неравностойна - девет на пет, но пак се получи, убих един и раних двама преди да падна от меча на една Орка. Резултата - всички бяхме изклани като кучета, но беше яко. След тази битка всичко беше ясно. Всички знаеха questa и бяха събрали части от него, за това вече нямаше нужда от мен като НПЦ. Станах наемник в Отряда на МакТед, защото даваха повече от другите. След кратка пауза в лагера решихме да отнемем камъните от другите отбори със сила, вече имахме три, оставаха още два, но къде бяха никой не знаеше. Срещнахме отряда крадци на главния път и се подредихме в бойна формация, те изглежда това чакаха и след кратки подвиквания влязохме в бой.

 

 

 

 

 

 

 

Пуснах няколко стрели, с които раних Алдарон в крака и убих още някой (не видях кого, но се целех в Глорфиндел). Убих една мацка от другия отбор която не знам какво правеше там, ама карай...май умря, за разлика от БЕЗСМЪРТНИТЕ им ОРКИ с тениски, къси гащета и джапанки, които поемат по шест удара и НЕ умират, а когато те ударят в ръката, решават че удара е в торса!!! (НЕ ТОЛЕРИРАМ НЕЧЕСТНИ ИГРАЧИ!)

Като цяло битката беше в наша полза, ако изключим това, че Талиесин избяга позорно с камъка (ХАХАХАХХА).Къде ми беше мерника да го стигне някоя стрела в гръб! Това беше последната битка в този ЛАРП, след нея беше свирен отбой и всички се прибраха за healing в лагерите си. После имаше турнири, масовки и такива забавни неща!!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

Това беше ЛАРПА през погледа на Скиталеца Глиндор – Елф, Граничен пазител на Мраколес!

Благодаря на всички които дойдоха от различни краища на България за да осъществим това отдавна мечтано от мен събитие на Варненска територия .
Оценявам първия голям варненски ЛАРП с 8 от 10 точки.

Алдарон, представител на онлайн Толкин университет Арменелос:

Организацията на ЛАРПа беше идеална докато пристигнахме с рейса на мястото за провеждане. На самото място почти никой не знаеше какво да прави. Бяхме а напред, а назад. "Ама тука ли да се обличаме, а кой ще чете правилата, а кога ще почне ЛАРПа, а накъде да тръгнем, аз от кой отбор съм" и т.н. мисли се моткаха в главите на повечето присъстващи. Накрая Airman пое инициативата и прочете правилата, но се съмнявам повечето хора да са ги изслушали докрай или обмислили. Правила с много класове, различни магии/умения и прочие при различните левели и т.н. трябва да се четат на спокойствие и да се обмислят...това е пропуск на участниците според мен. Навлякохме инвентарите, препасахме мечове, разделихме се на отбори и се пръснахме в гората....само за да бъдем събрани отново за да ни прочетат прелюдията на самия ЛАРП. Според мен основната идея и самата история (която между другото много ми хареса) можеше да бъдат пуснати някъде преди самия ЛАРП, а и хората да я прочетат без да се издават куестовете. И така измина около час и половина в приготовления за самия ЛАРП, което време можеше да бъде намалено на около половин час. Честно казано за мен това не бяха основни неща за самия ЛАРП, а те наистина правеха лошо впечатление, но смятам че просто за следващия път трябва изявен организатор, който да крещи, да раздава заповеди, да ръчка стадото и да строява батальона защото иначе хората ще се моткат до утре сутринта. При наличието на такъв човек или хора проблемите които съм споменал по-горе биха били избягнати съвсем лесно. Майки като едно подпийнало джудже се е объркала малко. Наистина се споменаваше Гвардията на Арменелос, но изрично бе споменато че не участваме като такива на този ЛАРП. Така че ние бяхме просто един разбойнически отряд дошъл наскоро по тези земи.
След като се разделихме и ЛАРПа започна тръгнахме да си търсим подходящ лагер в гората. Намерихме едно добре прикрито място и там се установихме. Събрахме дърва и заградихме мястото като си определихме врата. За мен е важно всеки играч да има ясна концепция за героя си и той/тя какво прави там, затова и подканих съотборниците си да си измислят някакви кратки истории и имена на героите си за да навлезем по-добре в обстановката, за да намалим извън-ЛАРП репликите и да увеличим роуплея до колкото е възможно. Така всеки разказа по нещо за себе си, защо е в този отряд, каза си името и т.н. докато всички слушаха. След това ЛАРПа за разбойническия отряд започна и тръгнахме по пътя. Съвсем скоро срещнахме някакви хора с които трябваше да преговаряме за да ни пуснат да минем. Моите съотборници искаха да ги изколим, но аз смятах да си удължа живота поне с няколко часа.

 

 

 

 

По-лесно щеше да ми е да водя отряд рицари тамплиери в Йерусалим, щях да ги пусна да колят каквито араби сварят, от колкото отряд разбойници дето искат да си запазят кожата на гърба, да оберат всички и които би трябвало да нападат само когато са очевидно по-добри с меча от опонентите си. Ухх, явно някой им е сипал нещо в пивото дето го пиха в последната кръчма която обрахме, та изведнъж станаха толкова кръвожадни. Е, отървах първата битка, преговорите минаха добре. Дори като минавах покрай една млада лейди се опитах да замажа положението като изръсих че сме само обикновени пътници. По-нататък в гората срещнахме някакъв местен войн с прикрито лице, попитах го какво може да ми каже за тези земи и той ми разказа дълга история за някакъв меч, силата на който се отключвала с пет кристала и за някакъв прокълнат щит който ако някой го докоснел падал покосен на място. Каза ми да търся разхождащ се скелет. Върнах се при отряда и им обясних за ситуацията. Решихме че е хубаво да разузнаем и да намерим този меч, да си го имаме под ръка. В този миг воините които бяхме задминали преди малко пак се появиха и нещо наскачаха да се бием. Ехх, всички ли са полудели по тези земи, всички ли искат да се изколят. Започва да не ми харесва, че дойдох тук. След кратки словесни излияния онези ни наскачаха и разбойниците им налетяха. А така! Минете пред мен, аз съм отзад за да ги доубивам...ааа, за да ви пазя гърба де. Сред битката се разнасяха отчаяни викове "Ама аз правя две демидж щото съм орк, не виждаш ли?!? Ама аз пък имам пет кръв, щото и аз съм орк, та си увеличавам лайфа плюс едно ша знайш". Битката свърши, един по-малко, големо важно...един куп осакатени, кой без ръка, кой без крак. Е чак сега ли ще установите че нямаме лечител...ехх. И в този миг на отчаяние установихме, че по правилата нашият славен друид, иначе политически беглец, ако вдигне втори левел ще може да ни лекува и така започнахме да си търсим подходяща жертва която да бастисаме в името на някой жаден за кръв бог. Междувременно срещнахме други пътешественици, на врата на главатаря им ясно се виждаше един от кристалите. Те ни предложиха съюз и ние охотно приехме като просто решихме, че последни ще им резнем главите, че инак е сложно да се свалят разни герданчета. Не след дълго се появи и така наречения скелет.

 

 

 

 

 

Обърна се към мен с някакво незнайно име "Алдарон", аз отде да го знам кой е този...казвам се Каллор. Побъбрихме си и той ми доразказа за щита, изглежда притежаваше някаква отвара с която се неутрализира смъртоносния му ефект. На вид бе доста уплашен, та щом бере такъв страх си викам че е по-добре да не се занимаваме с щита...засега. На този проклет от божествата кръстопът взе да става много населено, не сме мръднали от петнайсет минути и все идват разни индивиди. Ето, сега се задават двама с....хммм полички, крачещи с бойна крачка и ....не ура ами бутилка. Моментално всички разбойници настръхнаха и викат "айде да ги колим", аз се опитах да ги спра като казах няква глупост и докато се разправяхме, шотландците ни задминаха като се избъзикаха нещо с нащо джудже, което не остана особено доволна, но успя само да ги изгледа с премрежен от алкохола поглед.

 

 

 

 

 

Идеално, отново успях да спра кръвопролитието, тия двамата не ми се виждаха читави, с тея дълги пръчки кой знае къде можеха да ме ръчнат неприятно. Айде тръгвайте! Изнасяме се и се оглеждайте за кухо дърво покрай пътя, че може да има меч в него. Отдалечихме се по пътя и след не особено кратко лутане аз мернах меча, който наистина бе забит в някакъв дънер. Доволен го извадих и го прибрах на сигурно. Първият ми капитан почна да ми дрънка че бил прокълнат и не сме могли да го пипаме но аз му отвърнах "щита е прокълнат бре, аз за меча не съм чул кат чете Глиндор."

 

 

 

 

 

...по късно се оказа че страдам от кратка памет. Гепихме меча, но като видяхме колко отряди се разхождаха по пътя решихме че няма начин да минем по обратния път и да оцелеем до лагера ни, затова и решихме да заобиколим и да се върнем тайно. През това време някви четирима дойдоха отнякъде, но ние ги игнорирахме и си продължихме по пътя. Дълго се мотахме из храстите и търсехме обратен път, но накрая се озовахме някакси в лагера ни, където лично аз скрих меча в един храст и го покрих с листа. Нямаше начин да го намерят. По време на престоя ни в лагера си превързахме раните и всички си излекуваха крайниците и ударите в торса. След като бяхме намерили меча тръгнахме в търсене на кристали. Залутахме се отново по пътя, като чувахме постоянно бойни викове от горите около нас. Идеално, нека се изколят пък ние после ще оберем труповете. Друг път. Изглежда тия не ги ловеше смърт лесно та се съживяваха доста бързо. Изведнъж гората се напълни с мъртъвци, и то ходещи та всички които срещахме все повтаряха "мъртъв съм". Тук спомените ми са мъгливи, но знам че ни упътиха към отряд който по последни данни притежавал два кристала. Срещнахме отряда, но и те изглежда бяха мъртви. Бе останал само един войн който го гласяхме да го жертваме, но той взе че се самоуби. Неприятно. Потърсихме си други и не след дълго намерихме някакви вампири.

 

 

 

 

Трябваше ни някой да го жертваме затова и ги нападнахме. Накрая остана един и като усети съдбата си драсна из гората. Ей, стига бяга че ми писна да те гоня. В бягството си успя да рани някои от воините от отряда ни, но не и фатално. Накрая го спишихме в едни храсти и успяхме да му резнем краката и ръцете. Той падна на земята. А сега бягай де!!!Събрахме се около него хванали ръце. Той горкия гледаше като обезумял и се чудеше какво ли ще му сторим. Друида прошепна някакви свещени слова в които се споменаваше "даваме ти тази жертва" и го свитна по тиквата с дървения си жезъл при което онзи замря. Айде втори левел...урааа. Следват някакви лутания, някакви чудесии. Като накрая успяхме да се обединим с нашите съюзници срещу отбор в който имаше доста кристали и така застанахме на пътя едни срещу други. Всички наизвадили оръжия, напрежението се усещаше във въздуха. Е този път нямаше как да избегна битката, затова се нагласих удобно в челото на отряда ни като крещях заповеди и се опитвах да направя някакъв строй.

 

 

 

 

 

 

Никой нищо не направи, пасмина! Битката почна, затичах се към враговете и хоп, свитна ме стрела в крака. Ясно, ще се мре. Изведнъж ми изскочи някакъв странно боядисан в лицето маг, метна нещо по мен като не ме уцели и ми вика "мъртъв си", аз се спрях като закован и викам "е що", той...е не си мъртъв "замразен си" или нещо подобно издрънка, но преди да му отговоря, бойно настроената лейди която бях срещнал преди това, го изблъска и ме ръчна в гърдите. Казах си "хубаво, мъртъв съм...и без това цари хаос, дай да не допринасям за увеличението му", мръднах малко и легнах на земята. Явно всички от моя отбор бяха измрели, освен човека в който стоеше кристала, който явно беше драснал нанякъде в гората. Противниците, без нито една жертва, беснееха че не могат да ни вземат кристала. Е кво да се прави, и на вас да ви е гадно... Ами за мен някъде тук приключи ЛАРПа. Написал съм историята си леко шеговито, нещо съм в такова настроение. Дано това не ви направи лошо впечатление. След това последваха няколко масови битки на които аз се накефих страшно много. Няколко дуела и общо взето това беше. Накрая ни взе наетия автобус и се запътихме кой откъде е. Лично аз се изкефих на това че моя отбор по време на ЛАРПа направихме много разнообразни неща. Това определено ми хареса и се радвам че така стана. Ако беше битки, битки и пак битки мнението ми щеше да е много по-ниско. Бил съм на много ларпове и по моята лична скала този се класира някъде над средното ниво. Смятам че това е едно добро начало за организирането на чести ЛАРП събития във Варна и като цяло, за първи по-сериозен ЛАРП около Варна беше много добър. Има много неща да се доизкусуряват, да се доизмислят и дооправят, но това е съвсем нормално и вярвам че ще се справите. Поздрави на всички участвали и дано се видим скоро.

 

Васил, представител на група “Чигот”:

Ами първо да се представя. Аз съм варварин от Чигот и историята през моите очи изглежда по следния начин... Събрахме се ние един отряд от корави типове и тук - там някой алкохолик с поличка.

 

 

 

 

 

 

Мотаме се из лагера (аз усърдно препикавах едно дърво), когато некъф вампир се мерна и всички му скочиха, аз естествено по това време бях тежко въоръжен с гол в ръката нож, та реших да не се намесвам, поне да има някъф шанс горкия. Разбрах че една Оркиня (или Орка, абе жена орк) го е очистила.

 

 

 

 

Тъкмо решаваме да се поразходим из гората и един отряд от ... много народ с червени тениски и къси гащета се подават от близките храсти. След кратки преговори решихме да се разминем. После лафихме с разни скелети и елфи и прочие скучна сган, направихме една обиколка през кръчмата и пак се срещнахме с въпросните хора. Решихме че нещата нещо доскучават и скочихме да се бием.

 

 

 

 

 

 

 

Всичко наред, само дето ония хора с червените блузки и късите гащи имат някъф странен имунитет срещу мечове- налагаш, налагаш, а то не мре, не мре бе! Просто не му се умира и толкоз! След кратък период в лечение излязохме да си търсим шотландците щото избягаха някъде.

 

 

 

 

 

Оказа се че шотландците са разменили quest камъка за бездънно шишенце с алкохол, само дето алкохола им свършил и сега търсят тоя дето им го е пробутал за да се разправят с него. Шотландците тръгнаха да се карат с тоя дето им е продал бездънното шише. Те не тръгнаха да се бият а просто да се карат и изведнъж както си се разправят ония типове ги убиват, без бой без нищо просто докато си говорят вдигат мечовете и убиват МакТед. Ние в отговор им скочихме на бой и ги отнесохме, даже се докопахме до quest щита, обаче зад нас се появиха ония с късите гащи дето отказват да умират и скочиха на бой. Аз бях ранен и не можех да се бия затова грабнах quest щита и избягах през гората. Тъкмо стигам до лагера и гледам пред входа на нашия лагер седнали да си почиват некви врагове. Реших да скрия щита и ако ме убият да се върна за него. Така и направих, само дето го скрих прекалено добре. Отне ми половин час да го намеря после. Както и да е. Шотланците искаха да разменят щита за алкохол в таверната, но ги разубедихме. Разменихме щита за magic потион на скелета, шотландците искаха да изпият колбата ама им казаха че е отровна та се размина, разменихме колбата за ИСТИНСКИЯ щит , а ИСТИНСКИЯ щит разменихме за бъчви с алкохол в таверната, АМА БЪЧВИ, не бъчви, а БЪЧВИ с алкохол. После на мен се падна честта да си върнем щита от стопанката на хана, горката, покрай тия шотландци й замина бизнеса и започна кариера на войник. Карай. После историята стана странна. От едната страна шотланците се караха с некви двама , а от другата имаше две цели армии дето искат да ни бият ама само седат и гледат лошо.

 

 

 

 

 

 

 

Ние се обединихме цели седем души и ги понатупахме. Жив остана само оня с камъка който избяга позорно.

 

В крайна сметка шотландците бяха заловили една дама, която мислеха да водят в купата сено между селото на единия и селото на другия (сеното е внос от Белгия), но накрая решиха само да я продадат в таверната за алкохол. Размина й се... или поне така мисля? Накрая бяхме събрали 2 от 5 камъка, а петия камък го бяха загубили , така че имахме 2 от 4 камъка и куестовия щит.