СОФКОН 2004

Искам предварително да уточня, че долу изложеното е лично мое мнение, без претенции за обективност :)

Ден първи
Пристигнах тичешком към 10.35 пред салона на Общинския културен дом “Средец”, ужасена, че вече съм пропуснала откриването. Напразно – по стародавна традиция обявеният час не бе спазен. В кафето пред салона се бяха събрали скромен брой фантасти, които си пийваха кафе за да могат да отворят поне едно око. В салона течеше настройка на апаратурата, по креслата бяха насядали малко на брой /поне така изглеждаше в залата за над 200 човека/ посетители с преобладаващо бяло в косите. Изненадах се от липсата на медии – поне не забелязах такива.
Имах време и аз да си глътна сутрешната доза допинг за да отлепя клепачи и бях готова точно в момента, в който Генерала призова всички да влязат за откриването.
Юри бе блестящ както винаги, въпреки лекото притеснение, което усетих в гласа му. С разочарование разбрах, че среща с космонавти няма да има. Вместо това щели да прожектират филмче от среща с Георги Иванов на 12.04. т.г.
В началото говори Христо Гешанов – за началото на фендъма, за първите проблеми и начинания. Беше ми интересно. След него зад микрофона застанаха последователно А. Карапанчев, А. Славов и други сред основателите на клуба и фендъма. Сред носталгичните словесни излияния на старите “кримки” можеха да се открият доста забавни, интересни и поучителни истории. След кратка почивка бе показан самоделен филм-колаж за историята на клуба “Иван Ефремов”, съдържащ усмивки от старите и не толкова стари ленти. Беше ми интересно да видя тия вече побелели мъже като ентусиазирани младежи. Не са се променили много.
Свеж полъх предизвика появяването на Марияна и Копо заедно с най-младия член на клуб “Иван Ефремов”. Момъкът имаше мнение по всички въпроси и държеше да се изкаже, но грижовната майка се притесни и побърза да запуши устата му с биберон.
Обедната почивка не представлява особен интерес – всеки се спасява както може.
Последва прожекция на филм за живота и делото на патрона на клуба Иван Ефремов. Всеки, който пожелае да го гледа трябва да се въоръжи с голяма доза търпение. Има интересна информативна част, но художествените интерпретации и напъни на твореца на филма за мен бяха меко казано кошмарни. Не ми бе много ясно защо трябваше да вмъква в една чисто документална творба некадърно разиграни сцени от голяма част от книгите на Ефремов. Трудно ми бе да изгледам целия филм – ту влизах ту излизах от залата. След време може пак да се опитам да го гледам.
Естествено поради разминаването на официално обявената с официално действащата програма, се получи засечка. Филма не бе приключил, а в кафенето вече чакаха индийските танцьорки и поетие. В началото се чудех каква е връзката между фантастиката и индийските танци, но след като гледах филма за Иван Ефремов, нещата се изясниха. Очаквах да ни танцуват истински индийки, но се появиха две изключително бели нашенки, които представиха “Молитва за светлина”. Останах леко разочарована, защото бяха прекалено облечени и им липсваше гъвкавост. Оказа се, че танцьорките са от дружество за приятелство с Индия “Девон”. Скоро може и да се научат момичетата – още повече, че хореографка им бе индийка.
Поетичната част на Софкона започна с хумористичната Инженерна поезия на Борислав Пешев. Публиката бе очарована от приятния стил и тънката ирония на творбите на младия поет и го аплодира бурно. След това бе показана част от поетичния спектакъл на Пламен Глогов – “Ловец на ангели”. Някак не можах да възприема поетичните идеи на автора и напуснах залата преди края на рецитацията.
Следваща точка в програмата бе раздаването на наградите от Булгакон ’03, където сред хумористичните се отличаваха двата сериозни приза – Най-добра книга за 2000 година, получена от Николай Светлев за “Аз, грешния Иван” и Най-добра книга за 2001 година, получена от Николай Теллалов за “Царска заръка”. Наградите бяха изработени от талантливата художничка Надежда Лилова (Една). Н. Светлев получи статуетка от кристал, изобразяваща Св. Иван Рилски, а Н. Теллалов керамично пано с драконски мотиви. Бяха раздадени и наградите от конкурса за хумористичен фантастичен разказ на фензина “Терра Фантастика”, чийто десети юбилеен брой, бе презентиран официално на Софкона . Не запомних имената на всички призьори, но важното е, че първата награда получи нашата Ани Илиева (Йоан Владимир).
Показаха невключени в първоначалната програма фантастични анимации. Първата ми хареса и я изгледах с интерес, но следващите бяха прекалено художествени за моя вкус и напуснах залата за да си пообщувам с новодошлите фенове. Малкото кафене бе приютило повече фантасти от салона и аз се присъединих към тях. Дочух много и разнообразни клюки, като например, че “Десетият праведник” на Любомир Николов ще бъде издаван в Русия, което мен лично като негов фен ми хареса.
Последна в програмата бе рецитацията на стихове от утвърдени български фантасти. Бурните овации обраха басните на Любчо Николов “Фантаст и праз” и “Фантаст и газ”, публикувани в последния, десети брой на “Терра Фантастика”. С това приключи официалната и се откри неофициалната част на Софкона.
Безплатното пиене привлече още фантасти и кафенето пред залата се изпълни неимоверно, предимно с представители на “по-зрялото” поколение фенове. Малкото помещение бързо се изпълни с дим и заедно с няколко почитатели на чистия въздух се изнесохме рано, рано ...

Ден втори
По програма за вторият ден се предвиждаше в късния следобед (14.30) реща с три поколения писатели фантасти. За съжаление една част от обявените в програма автори не се появиха. Това ме отказа от присъствието на срещата.

Ами това е. След Софкона останах със смесени чувства – разочарование, породено от разминаването в очакванията и реално видяното, липсата на организационен опит; съжаление за пропуснатите възможности за популяризация на фантастиката и дейността на фендъма чрез това мероприятие.