НЛО

Изминаха повече от 50 години откакто терминът “Летяща чиния” бе въведен и от този момент настъпи модата на на тези феноменални “явления”. С течение на годините интереса към тях не само не намалява, а се увеличава. Постъпват все нови и нови доказателства и разкази на очевидци за срещи с “тях” както и много голямо количество снимков материал. Повечето хора наблюдават “нещо” във въздуха и когато не могат да си го обяснят те го свързват с НЛО.Затова как да определим вида на срещата д-р Алън Хайнек е създал Система за класификация на срещите с НЛО.

1. Нощни светлини

Най-лесно обяснимите случаи на нощното небе най-често се представят и като поява на НЛО. Но опитните изследователи в замяна на това, твърдят че наблюдаваните от далечно разстояние обекти са най-често сателити, метеорити, прожектори на самолети, планети, балони и други подобни явления.

2. Дискове, наблюдавани през деня

Забелязаните през деня НЛО най-често се описват като овални или с формата на диск. Те също се наблюдават от голямо разстояние. Към същата група могат да се причислят и някои нощни обекти. Но това не винаги може да се установи със сигурност. Върху повечето снимки на НЛО са фиксирани обекти на дневна светлина.

3. Наблюдение с просто око и радар

Непознатите летящи обекти, които се регистрират само с радар, не бива да се класифицират като НЛО, защото ехото на радара може да бъде предизвикано от ред естествени причини. Заслужават внимание обаче такива радарни сигнали, които могат да бъдат потвърдени чрез визуални наблюдения, както и обратното. Към естествените явления, които предизвикват радарното ехо, между другото могат да бъдат причислени и технически дефекти. Рядко се срещат метеорологични явления или птичи ята.

4. Близки срещи от първи вид

Към тази категория се причисляват всички наблюдавани отблизо обекти, които не биха могли да бъдат объркани с тяхното обкръжение. Като "наблюдение от близо" се разбира разстояние до 150 метра. Разбира се, в отделни случаи тази граница може да варира, но наблюдателят винаги трябва да бъде в състояние да различава съществени подробности от обекта. По тази причина подобни случаи трудно могат да бъдат обяснени.

5. Близки срещи от втори вид

Тук става дума за психологически и психически взаимодействия, например под формата на частична парализа, гадене, обгаряния, висока температура или депресия. По-нататък могат да бъдат забелязани следи от кацания, обгаряния на повърхността, както и спиране на тока. Тези наблюдения се считат за едни от най-интересните, защото въздействията могат да бъдат научно изследвани.

6. Близки срещи от трети вид

В тези случаи не става дума само за наблюдения на непознати летящи обекти от близко разстояние, но и за срещи с техните обитатели – НЛО-навтите. Тук трябва съвсем ясно да се разграничават съобщенията за наблюдавани фигури в непосредствена близост или вътре в обекта от тези, в които очевидците директно са въвлечени в непосредствен контакт с пришълците чрез разговори, отвличания или полети на борда на НЛО.

По тази система всеки който е имал подобно преживяване може да си установи вида на срещата която е преживял.

Най-многобройни са нощните наблюдения на светлини,които сами по себе си могат и да бъдат НЛО, но в повечето случаи те са светлини предизвикани от дейността на човека. Също толкова многобройни са и обектите които се наблюдават от много голямо разстояние и са с неясни очертания /на такива обекти има и направени снимки/, но това не доказва произхода на обекта. Засечените от радара обекти не се приемат от д-р Хайнек, макар да има такива които си променят скоростта и височината много рязко. Тук искам да отворя една скоба и да попитам, ако един радар е повреден в момента на засичане на обекти с такива характеристики, как те работят нормално и диспечерите водят въздушният трафик спокойно?!

Най-голям интерес както за UFO-лозите, така и за лаиците и привържениците на НЛО са срещите от първи, втори и трети вид. На фона на останалите истории за светлини и неясни движещи се обекти, тук имаме ясни описания на “летящи чинии”, НЛО-нафти, преживявания и срещи с контакти, отделно без да влизат в класификацията на д-р Хайкек са случаите на аварирали НЛО чийто екипажи са загинали или “пленени” /както е в случая “Розуел” където НЛО-нафтите са намерени мъртви, с изключение на единият които почива след като е намерен авариралият им кораб./

Над 40 години вече земеделецът Андаш Фюнемарк от Телемарк се опитва да намери обяснение на това, което той и сестра му са видели през 1952 година. "Това беше едно огромно съоръжение, дълго около 5-6 метра и с диаметър 1,5-2 метра. Приличаше на метален термос, но много по-голям и по блестящ, оцветен в синьо-металик. То много напомняше на ракета, но не се чуваше никакъв шум, освен особено жужене. Когато обектът се появи зад хълма, неговата скорост беше около 20-30 км/ч, движеше се малко над върховете на дърветата. Движеше се на север, към езерото Лаутьон. Когато то прелетя над нас и двамата усетихме лек, топъл полъх и по продължение на едната му страна видяхме странен знак. Всичко това продължи около половин минута, после машината изчезна сред върховете на дърветата".

28, януари 1994 г. Самолетът на Ер Франс изпълнява редовен полет от Ница за Лондон. Внезапно тъмен обект с форма на камбана се появява в ляво от курса на самолета, като че ли иска да му пресече пътя. Около минута остава на същата височина, после внезапно изчезва. Обектът е засечен и от наземните служби за противовъздушна отбрана. В 13:14 часа на екрана на радара се появява загадъчна следа - камбановиден обект по курса на самолета. За първи път във Франция НЛО оставя следа от радар. Следата се задържа 50 секунди. Обектът се движи със скорост 150 км/ч и на практика пресича пътя на самолета.

На 22 ноември 1967 г. в небето на фона на червения залез над София се появява НЛО. То е наблюдавано от десетки хиляди души. Според едни било във форма на топка, на други - за триъгълник или трапец, а за трети - на приземяващ се парашут. Както свидетелствали очевидци, НЛО се е движел много бавно, в някои моменти изглеждало, че виси на едно място. Той се намирал в зоната на видимост около 20 минути, след което изчезнал в затъмняващото небе. Учени от Хидрологичния и метеорологичен институт на България установили един много важен детайл: НЛО е летяло перпендикулярно на движението на вятъра. Което означава, че той е притежавал собствен двигател. Странният обект е летял на височина над 30 км. Присъствието му не е създало проблеми в работата на българските радио и телевизионни станции. Трябва да се отбележи, че на локаторите загадъчният обект не се появил. Понеже НЛО-то се премествало в североизточно направление, българската ПВО предупредила своите съседи - румънците, за приближаването към тяхната граница на непознатия летящ обект. Аналогично предупреждение получила и съветската ПВО на западната граница. Обектът обаче не е стигнал до Румъния и СССР. Той променил траекторията си и изглежда, че е полетял на изток, към акваторията на Черно море. Косвено свидетелство за това е наблюдението на екипажа на турския кораб "Ататюрк", който се е намирал на 100 мили западно от Босфора. От него на 22 ноември 1967 г. също са видели малко преди залеза на Слънцето високо в небето светещ обект, придвижващ се в източно направление. Какъв е бил този въздушен гостенин? Анализът на цялата информация позволява на изследователите с почти сто процентна увереност да твърдят, че става дума за въздушен апарат. Не е изключено да е бил наблюдаван един от аеростатите с триъгълна форма, създадени в рамките на тогавашната секретна щатска програма "Скайхук". Подобен светещ триъгълник бил наблюдаван в България и над град Стара Загора на 7 април 1967 г.

В Источен Сибир, в района на река Подкаменна, Тунгуски метеорит, явление, без научно обосновано обяснение. Отбелязано е , че ударната вълна на падналото тяло е поразило близо 2 000 кв. километра площ в тайгата. Тогава не са били открити парчета от предполагаемия метеорит. Писателят Александър Казанце има свое обяснение на случая. Само в епицентъра, точно под мястото на взрива, където ударната вълна се е насочила перпендикулярно на земната повърхност, дърветата са оцелели, но без върховете и клоните. Дърветата са били поразени от грандиозен по сила електрически заряд. По характер, може да се сравни с изгаряне от кълбовидна мълния. Както е известно метеоритът няма такъв заряд от енергия, за да премине, през земната атмосфера и да се взриви. Тялото преди да падне на земята, в движение направило фигура "примка", като при висш пилотаж. Има учени и специалисти, които допускат, че обекта е бил управляван. В епицентъра е открита мутация на насекоми и растения. на мястото на аварията е измерена радиация, която би могла да бъде предизвикана от взрива на 500 атомни бомби. Поставените в епицентъра с експериментална цел часовници давали 2 секунди отклонение в денонощие. Същият резултат е получен и в района край град Серпухов, където преди няколко години е кацнал НЛО.

Изследователската група "Сатурн" е зарегистрирала в Подмосковието 2 района с доста редовни приземявания и излитания на НЛО. При приземяването НЛО-то изчезват на височина 50-70 метра, като че ли се скри-ват зад невидим екран. На същата височина става и появяването им при излитане. НЛО обикновено се движели по затворена, елипсовидна траектория - голяма ос 20 километра, малка ос 10 километра. От тази траектория започвало разлитането на обектите по значително по - дълги маршрути, на нея се завръщали преди приземяването в базата. Втората база се намира на около 40 километра от първата - в района на железопътната гара Лобне. Наблюдавани са премествания на обекти от едната база в другата, а също и полети на цели "ескадрили" - изтеглени в дълга линия многоредови светлини.

Историята се е случила в град Транс-анпрованс. На 8 януари 1981 Ренато Николай работил в градината си, когато към 17 часа чул нещо, като подсвиркване. Видял летящ апарат, който се спускал към него. Апаратът се издигнал с леко свистене над дърветата и заминал на североизток. Ренато видял, че на долната му част имало 4 отвора - като дюзи, но от тях не излизал нито пламък, нито дим. Апаратът имал формата на 2 обърнати една към друга чинии и височина около 1,5 метра. Бил оловно сив на цвят. Експертите установили че няма причина да не вярват на Ренато! Освен това замята на въпросното м Авторът на книгата "Какво се крие зад свръхсекретното" Тимоти Гуд доказва, че правителствата на всички могъщи държави в света знаят за НЛО много повече отколкото признават. Гуд цитира изявление на британски министър на въздухоплаването Джорж Лорд от 1953 г. "Знам, че не беше балон. Но....трябва да са балони, защото иначе правителството ще падне и аз ще загубя поста си". НЛО застрашават интересите и сигурността на властващите, както и научните и религиозните догми. Сензационни приземявания, като например това през 1980 г. във военната база Ипсуич, Съфолк, се описват на базата на квалифицирани наблюдатели. А направени - те радарни скици, проби от земната повърхност филми и звукозаписи са били конфискувани. Тимоти Гуд счита, че супер силите прикриват всичко. Авторът публикува под №25 факсимилето на супер секретен документ на правителството на САЩ. Той се отнася до падането на НЛО на 24 юни 1944 в Ню Мексико. По този повод президента Труман създава изследователски проект "Мажестик - 12", поверен на 12 учени. Но и този факт отново е отречен.

Темата за видени НЛО винаги е била една от най-противоречивите, и същевременно и най-интересната. Ето няколко примера станали с американски астронавти. Гордън Купър през 15 май 1963 год. извършвал на космическия кораб "Меркурий" 22 обиколки около Земята. По време на това пътешествие Купър предал на Земята съобщение, че го наближава ярко зелен обект. Този обект бил засечен и от радарите от наземните станции. Той приближил кораба , известно време летял заедно с него, а след това се отдалечил. За първи път Купър видял НЛО през 1951 год., когато по време на полета си над Западна Германия. Сложните маневри и скоростта на апарата превъзхождали всичко , което било достигнато до този момент от световната авиация. През 1978 год. пред ООН, Гордън Купър заявил: "Болшинството от астронавтите отказват да признаят за НЛО, но аз съм убеден в това че нашата планета се посещава от същества от космоса. Много години аз живях без да имам възможност да кажа истината , но сега заявявам - в САЩ не минава и ден без да се засече НЛО от радарите и космическите станции." През декември 1965 год. екипажа на космическия кораб "Джемини-7", Джеймс Ловел и Франк Бруман вижда загадъчен обект. Кораба извършвал рекорден 14-дневен полет. Ловел съобщил на центъра за управление на полетите в Хюстън, че НЛО-то се намира близо до тях. Първия човек стъпил на Луната , американеца Нийл Армстронг уверява всеки, че на Луната той не е видял нищо необичайно. През 1979 год. един от бившите научни сътрудници на НАСА Морис Шателен заявил, че лично бил свидетел на радиосъобщението на Армстронг и Центъра. По думите на Шателен, Армстронг видял на края на кратера два извънземни космически апарата. Буквално всеки полет на "Аполо" или "Джемини" се съпровожда от ескорт от извънземни космически кораби. И всеки път после за тези срещи в космоса астронавтите запазвали мълчание. За първи път названието "Санта-Клаус" го използва пилота на "Меркурий-8" за да отбележи присъствието на НЛО. През 1968 год. тази традиция продължава и астронавта Джеймс Ловел, цяла Америка чула думите му : "Бъдете сигурни Санта-Клаус съществува !" При полета си до Луната членовете на екипажа "Аполо-16" през април 1972 год. Чарлз Дюк и Джон Янг наблюдавали странни обекти, движещи се по отвесния склон на лунната гора. В Центъра за управление на полетите в Хюстaн е зафиксиран диалога: Дюк: "Виж, това е направено просто невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно!" Янг: "Да, действително. Погледни, те се движат по стената!" След няколко минути астронавтите видели НЛО-то да прелита на малка височина над тях . През есента на 1973 год. началникът на отдела за информации към НАСА направил официално изявление: "По време на полетите по програмата "Аполо" астронавтите са наблюдавали обекти, които трудно биха били обяснени".

В около 20:20 мин на 19 август, Бутчер 16-годишен, се намирал в обора на бащината си ферма.Той имал радио приемник, по който в момента предавали новини, и използвал мотора на трактор за задействане на доилна машина. Изведнъж няколко неща се случили почти едновременно:в радиото се появили смущения, моторът на трактора спрял и един бик, завързан навън пред обора започнал да удря с крака и да реве (издаващ звук "какъвто никога по-рано не бях чул животно да издава" както казало момчето).Като погледнал прозореца на обора, Бутчер видял голям предмет с елипсовидна форма,който слизал към земята на около четвърт миля разстояние, като издавал ясно бучене.Предметът който бил около 15 метра дълъг и имал форма на топка за ръгби, останал на земята само няколко секунди, преди да се издигне право нагоре и да изчезне в облаците.Когато той извикал членовете на семейството да излязат, те доловили странна миризма и забелязали особено зеленикаво сияние в облаците, в което момчето заявило, че бил изчезнал предметът.Видели също, че бикът, който бил завързан за стоманен прът, бил извадил пръта в усилията си да се освободи.

Майката на Бутчер телефонирала на полицията и преди нейното пристигане предметът бил забелязан за кратко време отново от четирима души.Служителите от Военновъздушните сили разследвали случая.Неизвестна виолетова течност била забелязана на мястото, Бутчер посочил, че е видял предметът най-напред да докосва земята.Високата трева била смачкана в този район и опърлена на някои места.Били намерени 2 следи, вдлъбнати в почвата.На следващата нощ полицаят Р.Уорд видял предмет с осем кръгообразни светлини, летящ със скорост, двойно по-голяма от тази на реактивен самолет, и издаващ само слабо бучене.Предметът бил забелязан само на няколко мили от фермата на Бутчер.

Жител на Ексетър, Мускарело е бил на работа в Емсбъри, Масачузец.Вечерта искал да се върне на автостоп, но не попаднал на кола и решил да измине 20-те километра пеша между двата града. Към 2 часа през нощта, когато преминавал едно открито място, той видял да се спуска от небето един огромен предмет, блестящ и окръжен от блестящи червени светлини. Този предмет имал 25 или 30 метра в диаметър, балансирал се във въздуха и се движел абсолютно тихо. Уплашен, Мускарело се скрил встрани от пътя. Междувременно едното тяло се приближило до една от двете къщи, разположени там наблизо, после се отдалечило. Мускарело се спуснал към къщите, викал и чукал, но никой не се обадил. Тогава той затичал към града и веднага се явил във полицията.

"Слушайте-завършва разказа на Мускарело – зная, че не ми вярвате и разбирам вашето недоверие. Но въпреки това вие трябва да изпратите там някой с мен!" Под впечатление на разказа и на истеричният тон на свидетелят Толанд се свързал по радиото с полицейските коли, които патрулирали в района.След 5 минути в участъка пристигнал полицаят Юджен Бертран и докладва, че преди час попаднал на една кола, спряна на около 3 км от града; жената на кормилото му казала, че от Епинг до това място т.е. 15 км, тя била следвана отблизо от някакъв летящ апарат, огромен и безшумен. Този апарат, който излъчвал трепкаща червени светлини, се движел на няколко метра зад колата й. Когато стигнали до това място, предметът изведнъж се издигнал нагоре с фантастична скорост и изчезнал между звездите.

"Ах помислих – казва Бертран, – че жената халюционира и затова не сметнах за необходимо да докладвам по радиото."

Реджиланд Толанд заповядва Мускарело и Бертран да отидат до мястото, където е бил забелязан летящият предмет. Към три часа сутринта двамата са вече там, слизат от колата и тръгват пеша към двете къщи. След около 100 метра те се намират на едно огромно място, където местният фермер Чарлз Дайнинг държал конете си. Внезапно конете започнали да цвилят, да рият с крак и да ритат яслите. Кучетата от близкате къщи залайват проточено. В този момент Мускарело извиква:

"Виждам го!Виждам го!"

От край време на нашата планета датира един феномен, който досега има само едно правдиво обяснение. Това са прочутите кръгове в полетата на Австралия, Англия, а и на някои други страни. Човечеството е минало през всякакви версии – от болести по растенията, през умишлена направа и е стигнало като че ли до истината – това са следи, оставени от извънземни. Болестите по растенията трудно могат да придобиват такива форми, освен ако някой не ги направи нарочно да растат така. Умишлената направа от човек е просто немислима защото те са толкова големи, а и се виждат само от високо. Така за направата на един такъв кръг ще бъдат необходими стотици хора, които да седят долу на земята и още толкова, които да кръжат във въздуха. Такава операция опредено би привлякла вниманието на хората, а и надали някой злонамерен уфолог би жертвал толкова много пари за нещо толкова сложно. Остава единствената истинска версия, която поне за сега не може да бъде оборена. Единият вариант е това да са отпечатъци от космически кораб, но и това ми се струва малко пресилено защото такива големи кораби биха привлекли отново внимание. Лично според мен това са знаци, които са оставени умишлено. Тези огромни кръгове, както Китайската стена и Пирамидите могат да се видят дори от космоса и с това биха се превърнали в отлични пътеводни знаци. Освен това те могат и да представляват някаква друга маркировка. Самият факт, че никой не е разбрал още от какво са причинени те говори, че този проблем не бива да се пренебрегва. Колкото до снимките, които съм ви предоставил някой от тях може и да са фалшиви, но кръговете си съществуват. Аз лично съм виждал един от тях, а и по телевизията ги дават доста често -Просто ги има - това никой не отрича!

Ню Хемпшир 1966

Айова USA 1969

Тули, Австралия 1966

Форбс, Авсралия от 1974

Съществуват още много интересни случаи на срещи с извън земни и НЛО, един особено ярък е отвличането на Бети и Барни Хил. Бети и Барни Хил са смесено семейство. Той е негър, тя бяла. Живеят в Ню Хемпшир. Връщали се с кола от почивка и пътували по безлюдно шосе. Изведнъж забелязали, че на шосето пред тях се приземява голям НЛО и прегражда пътя им. От НЛО изскочили много хуманоиди. Заобиколили колата и.... два часа по-късно семейство Хил се намерили на 55 км от мястото на срещата с НЛО, без да помнят нищо, абсолютно нищо от това, което междувременно се случило. Амнезията не минавала и понеже и при двамата се появили различни оплаквания от физически и психически характер, те се обърнали към някой си д-р Саймън, специалист по лекуване на амнезия.

Д-р Саймън решил да приложи върху двамата съпрузи метода на хипнозата. В състояние на хипноза както Барни, така и Бети разказали за развоя на събитията, случили се по време на онези два часа.

Ето техния разказ по време на хипнотичния им транс:

Поотделно били вкарани във вътрешността на НЛО. Неговите пътници се отнасяли добре с тях, горе-долу така, както хората се отнасят към опитните животни. Били освободени едва след като им инжектирали нещо, което ги накарало да забравят всичко, случило се на борда на НЛО.

Според разказа на съпрузите, върху тях били извършени някакви, общо взето, невинни експерименти. В пъпа на Бети била забита игла, а на Барни "били взети" парченца от ноктите и косите. Също така била извадена изкуствената челюст на Барни. Опитали и с Бети, но тя си имала собствени зъби....

В един от следващите хипнотични сеанси взел участие и д-р Хайнек. Ето няколко фрагмента от този сеанс, записан на магнитофонна лента:

Саймън: Какво мислите за срещата с НЛО? Отвлечени ли бяхте или не?

Барни: Мисля, че бях отвлечен.... Не ми се иска да вярвам в друго и затова казвам, че бях отвлечен. По този начин ми е по-лесно да приема един факт, за който не искам да мисля, че се е случил.

Саймън: Защо не желаете да смятате този факт за възможен?

Барни: Ами това е толкова невероятно! Ако някой ми кажеше, че това му се е случило, не бих повярвал....

Хайнек: Барни, постарайте се да си спомните всичко.... Изведнъж сте чули: бип-бип-бип. На какво прилича този сигнал?.... И какво се случи, когато пътувахте с автомобила?....

(Тук Барни започва да се държи така, както в момента, когато са се намерили лице в лице с хуманоидите.)

Барни: Бети, това тук! Бети, това тук! Боже, ами това е пълна лудост! Преминавам мост.... Ола-ла! Ола-ла! (Диша тежко.) Не мога да повярвам! На пътя има някакви хора! Не, не вярвам в това! Не искам да карам по-нататък.... Това е Луната. Слизам от колата, напускам пътя, за да вляза в гората. Тук има такава слаба оранжева светлина. Тук има нещо. Ако беше пистолетът ми с мен.... (С нервен и отчаян глас): Качваме се на площадка. Бих искал да удрям, но не мога.... Целият ще се сваря.... Трябва да ги ударя.... трябва да ги ударя! В някакъв коридор съм. Не искам да вървя по-нататък. Не знам къде е Бети. Никой не ми прави нищо лошо. Първи няма да ударя, но ако направят нещо, ще го направя. Вцепенен съм.... Не си чувствам пръстите.... На маса съм!

Саймън (към Бети): Бети, разказвай какво става!

Бети: Пътуваме. Барни натиска спирачките и завива наляво. Не разбирам какво прави.... Барни се опитва да запали.... Не успява. Сега в гората се приближават към нас. В този момент почвам да се страхувам и трябва да изскоча от колата и да се скрия в гората.... Искам да отворя вратата....

(Саймън заповядва на Бети да отговаря на въпросите на Хайнек.)

Хайнек: Виждали ли сте някога в живота си нещо подобно?

Бети: Не.... Това лежеше на земята, а около ръба си имаше някаква издатина..

Хайнек: За какво мислехте тогава?

Бети: Господи, да намеря изход от тази ситуация....

Хайнек: А защо беше невъзможно?

Бети: Не мога да разбера. Техният човек беше до мен. Всичко, което ми идваше наум, беше: "Барни, Барни, събуди се!..." А след това, когато се приближихме до онова нещо - виждах го, - знаех, че ще ни принудят да влезем вътре. Но не исках. През цялото време си говорех, че няма да влезем вътре.

Хайнек: Казаха ли ви откъде са?

Бети: Не.

Хайнек: Какви звуци издаваха?

Бети: Това беше нещо като думи - звучеше като думи.

Хайнек: Английски думи?

Бети: Не.

Хайнек: Но вие ги разбирахте?

Бети: Да.

Хайнек: Как ще обясните това?

Бети: Беше, само толкова мога да кажа – така както се учи френски.

Хайнек: Считате ли, че това е бил френски?

Бети: Не. Но беше така, както се учи френски. Това е така, когато за първи път чуваш френски думи, а мислиш на английски.

Хайнек: Разбирам. Значи сте чували думи на странен език, а сте ги разбирали, като че ли са били казани на английски?

(Д-р Саймън успокоява Бети и иска от нея да не слуша това, което говори Барни.)

Саймън: Казахте, че сте попаднали в този апарат?

Барни: Да.

Саймън: Вмъкнаха ви вътре и ви сложиха на маса?

Барни: Да.

Саймън: Говореха ли ви?

Барни: Да.

Саймън: Кажете как говореха.... Сега отговаряйте на д-р Хайнек.

Хайнек: ....На какво приличаха тези звуци?

(Барни започва да диша тежко и да стене.)

Хайнек: Какво мислехте за тях и дали само за тях мислехте?

Барни: Мислех, че само ако можех да ударя с юмрук....

Хайнек: Това тогава ли беше, когато попаднахте на масата?

Барни: Да. Исках да се бия с тях. Не знаех къде е Бети и всеки път, когато исках да мръдна или да се измъкна, тази светлина в главата ме успокояваше....

Подмосковие, Солнечногорски район, 21юли 1975година. 18годишният Анатолий Малишев художник любител, отива в гората да рисува. На половин километър от село Костино си харесва голяма поляна. Но още по пътя изпитва необяснима тревога. Около 8 часа вечерта чувството се усилва, Анатолий се огледал и видял на 80 метра дискообразен сребрист апарат. Диаметърът му бил около 13 метра, височина – 4. От апарата излезли 3 човешки фигури със сребристи скафандри и се насочили към момчето. Отпред вървяла красива, синеока стройна жена на около 25 години. Придружавали я двама стройни млади мъже, малко по-високи от жената, но с нормален човешки ръст-165-170см.

Анатолий не бил готов за срещата и се притеснил. Гостите го забелязали. Жената се усмихнала, протегнала ръка и казала: “Здравей, не се плаши от нас. Дойдохме от друга планета. Какво правиш?” “Рисувам етюд.” Предложили заедно да отидат до апарата, Анатолий се съгласил.

Ще цитираме откъси от неговият разказ: “Когато се приближихме, сякаш ни всмука. Вътре светеше равномерно, около стените бяха разположени пултове и прибори. В центъра имаше голяма маса, изскочиха табуретки. Стопаните предложиха да седнем. След това светна монитор – виждаше се една от улиците в Солнечногорск, разположен на 15 километра от тук.

Предложиха ми да се съблека. Жената се отдалечи и изчезна в мъгла. Съблякох се. Към гърдите и ръцете прикрепиха датчици, на главата ми сложиха нещо като корона. След изследванията ми казаха много здрава нервна система, средно умствено развитие. Учудиха се на телосложението ми. Казах, че се занимавам със спорт. Попитаха какво е това. Отговорих , че е физическа работа.

После ме изведоха от апарата и се върнаха обратно. Около тялото се появи синкава светлина, която ставаше по-светла. То бързо набра скорост и за 2-3сек. се издигна на височина около 800 метра. После се раздели на 8 сектора, приличаше на рязан портокал, закръгли се отново като цилиндър, прие старата си форма и се спусна. Хората отново идват при мен и ми предлагат да отидем на тяхната планета. Съгласих се. Влизаме в апарата. Сядаме в удобни фотьойли като в самолет. “Полетът ще продължи 40 минути в едната посока. Разстоянието е около 3 светлинни години. Показват ми през илюминатора отдалечаващата се Земя. След известно време я виждам вече от космоса.

По време на полета не почувствах вибрации, но състоянието ми не беше много приятно. Когато се успокоих и свикнах, те забелязаха това и се усмихнаха.

Наближихме тяхната планета. Обвита е в тънка мъгла. Около планетата на еднаква височина висят светещи сфери, много по-малки от овала на планетата. Първото впечатление е, че тя е изкуствена. От близко разстояние тя напомня Земята. “Тук няма държави и граници”.

Кацаме. Излизаме. Светлината е бяла, равномерна, но източникът и не се вижда. Въздухът е чист и хладен. Ступвам по-леко отколкото на земята. На мястото на кацането отляво и отдясно чакат по трима души. Приличат на моите приятели. Хванаха ме за ръка и ме поведоха. Пътят е каменист тревата напомня за Земната. Попаднахме в някакво здание. Стените му в зависимост от придвижването се местят нагоре, надолу, встрани. В една от залите видях екран с размери от около 2 на 3 метра. Виждаше се главата на човек който говореше с един от присъствуващите в залата.

По-нататък помня отделни епизоди. Видях как подмладяват хора. Поднасят към човека прибор и лицето му се подмладява от горе надолу, сякаш сянка минава. Помня как се появи човек от една светеща точка. Тя нарастваше и се появи човек. Показаха ми и как изчезва. Отначало на неговото място се появи светъл контур, а вътре е тъмната фигура. Накрая тъмната фигура се превръща в светеща точка. Броят на хората може да се увеличи на 2, 4, 6, 8 ... Всички си приличат като близнаци.

Видях отблизо и “тъмен” гигант, висок около 3 метра. Лицето имаше кафяв тен, устните – едри, широки, носът – прав, като на всички видени там хора, очите – дълбоко поставени, погледът – изпод вежди, тялото – наведено напред... Дрехата е сякаш съшита от отделни парчета, които при движение вибрират. Когато върви, краката се огъват в коленете. В първият момент изглежда даже страшно.

Видях човек умрял на земята. Живееше близо до мен. И макар да ми се усмихваше, ми беше трудно да се приближа до него. Видях хора високи около един метър. Имат непропорционално големи глави, крайниците им са дълги. Отначало предизвикаха у мене усмивка. Опитах се да взема за спомен прозрачна четириъгълна призма с някаква течност. Протегнах ръка, но стопаните, без да се обръщат към мен, казаха да не пипам. Предложиха ми храна, салатата – съвсем нормална, лимон, водата е като газирана. Предложиха да остана, но аз отказах Струва ми се, че бях там около половин час. След това ме качиха на апарата и се върнах на същото място. На сбогуване ми казаха: “Разкажи това на човек, който ще ти повярва.” Към полунощ се прибрах в къщи и направих кратки записки. За всичко това се опитах да разкажа на един приятел, но той ми се присмя още в самото начало. Повече на никого нищо не казах.

Трудно човек, който не е виждал наистина извънземно може да се заеме с неговото описание. Но все пак аз се изкушавам да опитам... Тъй като описанията на пришълците често много се различават, аз лично ги деля на 3 вида. Най- рядко срещаният, или по-точно виждания тип е РОБОПОДОБЕН.

Съществата от този вид изглежда са изградени от метал или друг изкуствен материал и често се движат на тласъци. Външният им вид според описанията варира от двуноги 20сантиметрови същества до 6метрови машини.

Друг рядко срещан вид са извънземните, приличащи на животни. Те притежават козина, люспи, копита или други особени кожни образувания. Ръстът им се колеба между метър и 2 метра и половина. Те обикновено се движат изправени и поради тази причина приличат на маймуни.

Най-склонен съм обаче да си представям така както изглеждат на снимките от случая Розуел (снимките от аутопсията). А именно дребно, слабо същество, с несъразмерно голяма глава, изпъкнали очи, без оформени черти на лицето. Съществата са с по 4 или 6 пръста, имат само зачатъци на гръдни зърна и вместо гениталии имат малка кухина между краката, която само на пръв поглед прилича на женски гениталии. Средната височина на тези хуманоиди е метър `метър и половина. С воднисто сивите си очи и поради факта, че са напълно лишени от окосмяване те приличат донякаде на човешки ембрион. Това е най- разпространената, класическа форма на извънземните.

Така пък изглежда ембрион, само че да ви кажа честно не знам от какво. Мястото където намерих тази снимка беше много странно и няколко дни след като отидох там отново го бяха затворили. Дали това е хуманоиден ембрион или такъв от извънземно нямам никаква възможност да ви кажа.

В тази част на страницата са може би най-сигурните доказателства за съществуването на извънземни. А именно снимки и видео на самите извънземни. Всички материали са от аутопсията на извънземните, паднали със своята чиния през 1947 в Розуел, Ню Мерсико. Този прословут случай бил грижливо укрит от американските ВВС , но още от тогава датира изтичане на част от информацията, а именно на няколко филма, заснети по същото време, но които подробно се изобразява аутопсията на едно от съществата. В последствие се оказва, че налице са и снимки на друго същество, което вие можете да видите малко по долу. Още със своята поява обаче този прословут няколко минутен филм е подложен на непрестанни изследвания, защото се появяват хора, които да твърдят, че той е абсолютен монтаж. Паралелно с това обаче не стихват слуховете, че US военните притежават и други мъртви извънземни. Едно потвърждение на този факт получи гласност през 1995г., когато Рей Сантили представи петдесетгодишен филмов материал, показващ аутопсията на три изглежда нехуманоидни същества. Това е именно онзи "малък" филм, заснет по време на аутопсията.

Филмът е направен благодарение на Джак Б. по поръчение на американската армия, същото време, от което датира и случая Розуел

Самият Джак разказва:

От 1942 до 1952 година служих в армията. Баща ми беше във филмовия бизнес, така че можех да боравя с камера и фотоапарат. След началното военно обучение имах възможност да приложа способностите си и бях един от най-запалените оператори във войската. Изпращаха ме на различни места и така се научих да снимам и в тежки условия.

На 1 юни 1947 получил нареждане от Джордж Макмълън, тогавашен директор на пресслужбата на ВВС, да се явя при бившия вицекомандващ морските пехотинци (SAC )Д.К...

Операторът бил изпратен в Сокоро, Ню Мексико, където уж трябвало да заснеме един руски шпионски самолет. Но когато Джак пристигнал, веднага му станало ясно,че не става дума за никакъв самолет.

"Това бе голям диск, обърната "летяща чиния", все още излъчваща голяма топлина около себе си. Бе решено да се чака, докато температурата спадне, преди да се приближим по-наблизо, тъй като имаше реална опасност от пожар. Още по-непоносимо правеха положението писъците на уродливите същества, лежащи недалеч от останките. Kaкво за бога бе това не можеше да каже никой!!! Трите урода бяха измъкнати и вързани, а устите им запушени.Четвъртото същество вече бе мъртво.След отвежданото им най-важното бе да съберем останките от кораба.

След това същият оператор бил повикан да филмира и аутопсиите на извънземните.

Копие от първите 7 минути на оригиналните ленти излязло на яве през 1995 малко преди обществеността да узнае за съществуването на филмите.

Дълго време неговата правдоподобност била оспорвана. Първият коз на хората, които искали да го дискредитират било мнението, че това на филма е човешки ембрион. Това твърдение обаче било много бързо отхвърлено, защото размерите на човешкия ембрион са значително по-малки, а и като се загледа човек има значително разлики между двете същества. Второто нещо, за което се хванали критиците на филма били предметите, които се виждат в него. Последователно на щатни експертизи били подложени хирургичните уреди, както и телефона, който се вижда на стената. Оказало се обаче, че инструментите са си абсолютно професионални, държат се по начин, по който би ги държал лекар. Разрезите по съществото са точно такива, каквито се правят и на истинска аутопсия. Колкото до телефонът пък за ужас на всички неверници се оказало, че именно в тази година ВВС на Америка обзавело всичките си бази именно с такива телефони. Последното нещо, за което се хванали било самият филм. След много щателни експертизи от много хора било доказано, че филма е проявен именно през същата година, а е произведен няколко месеца по-рано. Така на практика се оказало, че филма наистина може да е монтаж, но трябва да е заснет точно през 47, а военните в него да са аутопсирали кукла. Това е просто смешно, имайки в предвид проблемите, които им донесе той. Именно този филм поставя началото на основателното мнение, че американците и повечето "велики сили" крият нещо. Не можем да се правим, че то не съществува при наличието на такова доказателство като филма, снимките и съществуването на места като Area 51. Ако все още не сте се убедили в нещата които твърдя можете да видите и самия филм.

Ареа 51 е мястото, отредено от американските военно въздушни сили за съхранение и изследване на всичко свързано с НЛО. По не потвърдени данни там се крият всички доказателства за съществуването на извънземна форма на живот.

Мястото на което е построена Ареа 51 е просто непревземаемо. Околността е обградена от военни. Снимките са невъзможни защото релефът е силно насечен а от северната страна се простира езерото Groom. На сателитната снимка по-долу обаче се забелязват десетки хангари и складове.Какво ли има в тях и защо подяволите американците го крият толкова години....

Снимката, която виждате тук е направена преди няколко години от руски спътник. Макар и неясна, на нея отлично личат многобройните сгради хангари, писти, както и самото местоположение на Зона 51

Преди няколко години американски уфолог се опитва да влезне в Зона 51 и да направи няколко снимки. Това е първата, която той прави. Изобразена е табела, на която пише, че достъпът на всякакви външни лица е строго забранен. До тук може да стигне всеки, защото това е извън обръча от военни, които пазят местността.

От другата страна на пътя има още няколко табелки. Значението им е почти същото, като на първата, снимана от уфолога. Освен всичко друго е написано, че и снимането е забранено, но както и сами можете да видите "нашия човек" не се съобразява много с това.

Уфологът стига все по-навътре и по-навътре в обръча, пазен от военни. Странното нещо, което е заснето на снимката е нещо като радар – част от охранителната система. То фотографира натрапника и веднага дава сигнал на военните.

След като бива разкрит натрапникът тръгва да бяга, но както се вижда на тази снимка военните го преследват. Представете си какво трябва да има в тази Зона 51 щом могат да преследват човек за това, че е направил снимки на две табелки и един радар. За щастие обаче филма е спасен и сега можем да видим снимките, които той е направил.

Тук комплекса е в процес на изграждане. Както можете да видите и сами той далеч не е толкова пазен за разлика от истинската Area 51.

Всъщност въпросния комплекс представлява няколко обсерватории и сателита на едно място, но искам да задам един въпрос: Защо някой ще строи такива неща за толкова пари, при положение, че не вярва в извънземни цивилизации.

Тук комплексът е фотографиран в наши дни. Както можете да се убедите и сами той още функционира, което пък от своя страна говори, че има някакви постиганата успехи в изследването на космоса щом не са го затворили до днес.

За НЛО може да се говори още много, темата е неизчерпаема, най-малко поради факта, че всеки ден се отчитат все повече и повече сигнали за срещи с НЛО. Но точно тези които не вярват в тях ги пазят ревностно от публична разгласа. Защо? Има ли смисъл човечеството, да не осъществи контакта. Навярно всеки който вярва в това, тайно се надява да преживее “Близки срещи от трети вид” така както го е показал Ствън Спилбърг в своят филм, или поне по начин близък до показания. А защо да не стане реалност. “Те” ни наблюдават, но докога?!

П.П. Ако някой иска да изкаже мнение по темата моля да ми пише на e-mail: hristomezev@abv.bg или на ISQ 331997838