ФАНТАСТИКАТА – ЛИТЕРАТУРА ЗА АЛТЕРНАТИВИТЕ

От дълбока древност измислените реалности и същества са занимавали умовете на хората. През 30-те години на миналия век окончателно се оформя литературен жанр със свои канони, който отговаря на тези потребности.
Фантастиката (speculative fiction – като обобщаващо понятие за научна фантастика и фентъзи), като раздел на художествената литература, може да бъде разграничена от останалите жанрове по това, че във фантастичните произведения авторовата измислица (предположение, допускане) е структуроопределяща за развитието на сюжета. Фантастиката не цели да поддържа реда, който познаваме, а променя правилата от реалността.
Фантастиката може да се раздели на две основни направления – научна фантастика и приказна фантастика (фентъзи). Разликата между тях понякога е трудна за дефиниране.

Научна фантастика
Научната фантастика често е наричана и литература на промяната, литература на алтернативите, литература на отчуждението. Тя спекулира с научните възможности, с миналото, настоящето и бъдещето и така изследва алтернативите в науката, историята и предимно в човешките отношения.
Това, което е обединяващо за всички научнофантастични произведения е елементът на новост – нещо, което няма пълен аналог в ‘реалния свят’ на автора и читателите. Може да става дума както за технологично развитие (пътуване във времето или колонизиране на други планети), така и за социална промяна (сексуални или расови промени) или за алтернативен свят или история. Елементът на новост може да бъде в центъра на историята или да бъде просто допълнение към нея.
Няма строги критерии, по които се определя кое произведение може да бъде включено в кръга на научната фантастика – тя е винаги отворена за промени, за индивидуални мнения, за нови пътешествия към алтернативни зони на възможности.
Според Л. Спраг де Камп „научната фантастика може да се дефинира като фикция, основана на научни или псевдонаучни допускания или развиваща се в несъществуваща или свръхестествена обстановка“. Айзък Азимов я определя като „раздел от литературата, който се занимава с влиянието на научното развитие върху човешките същества“, а Робърт Хайнлайн я нарича „реалистична спекулация относно възможни бъдещи събития, които се основават на адекватно познание за реалния свят, миналото и настоящето“.
Развитието на научната фантастика е обусловено от развитието на съвременните науки и най-вече от революционните открития в областта на физиката и астрономията. Съвременната научна фантастика се заражда в края на 19-ти век с фантастичните романи на Жул Верн, които са по-скоро ориентирани към новите научни открития, както и с научно ориентираните творби с елементи на социална критика на Хърбърт Уелс.
Научната фантастика започва своето развитие като самостоятелен жанр след 1926 г., когато започва да излиза създаденото от Хюго Гернсбак списание ‘Amazing Stories’. Първоначално на публикуваните там и в други списания фантастични произведения не се е гледало като на сериозна литература, а по-скоро като на опити за предизвикване на сензация. По-късно, обаче, благодарение на произведенията на такива автори като Айзък Азимов, Артър Кларк и Робът Хайнлайн, на научната фантастика започва да се гледа с друго око. Жанрът получава и допълнително признание след появата на научнофантастични произведения от писатели, които не са специализирали в този жанр – Карел Чапек, Кърт Вонегът и др.

Сред най-често разглежданите теми в научната фантастика са:
- Космически пътешествия – пътешествия с космически кораби до планети, луни, звезди, астероиди (‘Пътешествие до Луната’ – Жул Верн; Потапяне в Слънцето – Дейвид Брин; Марсиански хроники – Рей Бредбъри; Аелита – Алексей Толстой и т.н.)
- Пътуване във времето – машини на времето, пътувания в миналото и бъдещето (‘Патрул във времето’ – Пол Андерсън; ‘Краят на вечността’ – Айзък Азимов; ‘Машина на времето‘– Хърбърт Уелс; ‘Коридорите на времето’ – Пол Андерсън)
- Пътуване със свръхсветлинна скорост – невъзможно бързи пътувания отвъд бариерата на Айнщайн (‘Пръстенов свят’ – Лари Нивън; ‘Междинна станция’ – Клифърд Саймък)
- Извънземни нашествия на земята (‘Война на световете’ – Хърбърт Уелс; ‘Денят на трифидите’ – Джон Уиндам; ‘Краят на детството’ – Артър Кларк)
- Градовете на бъдещето – футуристични урбанистични видения (‘Метрополис’ – Теа фон Харбоу; ‘Градът и звездите’ – Артър Кларк; ‘Небесните господари’ – Джон Броснън; ‘Тайнственият остров’ – Жул Верн
- Свръхсетивност – телепатия, телемпатия, психокинеза, психоконтрол, предчувствия, пирокинеза и др. (‘Какавидите’ – Джон Уиндам; ‘Повече от човешка’ – Теодор Стърджън; ‘Мъртвата зона’ – Стивън Кинг; ‘Лешояди’ – Дан Симънс)
- Безсмъртие – истории за хора и същества, които живеят вечно или се стремят към вечен живот (‘Градът и звездите’ – Артър Кларк; ‘13-тият безсмъртен’ – Робърт Силвърбърг; ‘Безсмъртният’ – Роджър Зелазни; ‘Достатъчно време за любов’ – Робърт Хайнлайн; ‘Междинна станция’ – Клифърд Саймък)
- Изгубени светове / раси – тайни местенца на Земята, които крият остатъци от по-ранни цивилизации, както и скрити места на дъното на океана и под земната повърхност (‘Мините на Цар Соломон’ – Х. Райдър Хагард; ‘Изгубеният свят’ – Артър Конан Дойл; ‘Земя, забравена от времето’ – Едгар Райс Бъроус; ‘Пътешествията на Гъливер’ – Джонатан Суифт)
- Теология – основни теми са прераждането, задгробния живот, апокалипсиса, ангелите, дявола (‘Речен свят’ – Филип Хосе Фармър; ‘Ад’ – Лари Нивън и Джери Пурнел; трилогията, започнала с ‘Донеси ми главата на принца‘ – Роджър Зелазни и Робърт Шекли; ‘Азазел’ – Айзък Азимов; ‘Малки богове’ – Тери Пратчет)
- Подводни светове – подводници, подводни градове, живот под водата (‘Звездна вълна се надига’– Дейвид Брин; ‘Островът на делфините’ – Артър Кларк; ‘Сфера’ – Майкъл Крайтън; ‘20000 левги под водата’ – Жул Верн)
- Андроиди и изкуствен интелект – (‘Аз, роботът’ – Айзък Азимов, ‘Двестагодишният човек’ – Айзък Азимов; ‘Сънуват ли роботите електроовце’ – Филип Дик
- Колонизации и тераформиране (трилогията за Марс – Ким Стенли Робинс)
- Виртуално пространство (‘Снежен крах’ – Нийл Стивънсън; ‘Лабиринтът на отраженията’ – Сергей Лукияненко)
- Паралелни светове
- Телепортация
- Клонинги
- Политика

Няма точни критерии, по които да бъдат разграничени поджанровете в научната фантастика, но все пак биха могли да се разграничат:
- твърда научна фантастика
- космическа опера
- алтернативна история
- киберпънк
- утопия и антиутопия
- постапокалиптична фантастика
- социално-политическа фантастика
- военна фантастика
- хумористична фантастика
- сексуална фантастика и др.

1. Твърда научна фантастика
Основава се на реална наука. Характеризира се с интерес към детайлите и голяма прецизност. В повечето подобни произведения фокусът е поставен върху точните природни науки (астрономия, физика, химия) и технологичното развитие, въпреки че е възможно технологията да бъде само фон. Понякога дори развитието на образите на героите остава на заден план, а се набляга на изследвания на астрономически или физични феномени.
Авторите на твърда научна фантастика пишат своите истории в съответствие с познатата наука. Често развиват своите истории в алтернативни вселени, където важат различни физични закони, но дори и в този случай се съобразяват с познатите земни физични закони, за да бъдат алтернативните вселени поне потенциално реалистични.
Сред авторите на твърда научна фантастика могат да бъдат посочени:
- Айзък Азимов
- Пол Андерсън
- Хал Клемент
- Грег Беър
- Артър Кларк
- Грег Егън
- Робърт Хайнлайн
- Лари Нивън
- Ким Стенли Робинсън

2. Космическа опера
В основата на сюжета обикновено стои някакъв междузвезден конфликт. Набляга се на приключенията, пътешествията със свръхсветлинна скорост и космическите битки.
Сред най-добрите произведения в този поджанр се нареждат:
- ‘Фондацията’ – Айзък Азимов
- серията за Майлс Воркосиган – Лоис Макмастър Бюджолд
- ‘Дюн’ – Франк Хърбърт
- ‘Хиперион’ – Дан Симънс
- ‘Познат космос’ – Лари Нивън
- серията за Ъплифта – Дейвид Брин
- ‘Дорсай’ – Гордън Диксън

3. Алтернативна история
Основна предпоставка за развитието на действието е, че в определен момент от познатото ни минало някое събитие не се е случило или се е случило по различен начин и това променя историята от този момент нататък.
Зад алтернативните истории стои научната хипотеза за паралелните светове. Според нея всеки път, когато една субатомна частица може да направи едно от няколко възможни неща, тя всъщност прави всички тези неща като разделя вселената на множество копия, които се различават само по това микросъбитие.
Най-честите теми в алтернативните истории са Втората световна война (‘Човекът във високия замък’ – Филип Дик), гражданската война в САЩ (Хари Търтълдав), нашествията на Наполеон и т.н.
Една от най-интересните и необичайни алтернативни истории е трилогията на Хари Харисън, започнала с ‘На изток от рая’. Настъпва последният ледников период. Хората са принудени да търсят прехраната си далеч на юг. Обаче още първата им експедиция се натъква на… разумни динозаври! Двете цивилизации са коренно различи и по време на неизбежната война ще оцелее само една от тях. Хората са по-приспособими, но динозаврите са далеч по-цивилизовани…

4. Киберпънк
Това понятие придобива популярност благодарение на Уилям Гибсън. Използва се за описание на истории за компютри, виртуално пространство и хакери, развиващи се в близкото бъдеще. Световете, в които се развиват тези истории са мрачни. Всички сфери от живота са компютърно контролирани. Правителствата са заменени от големи корпорации, които държат властта. Често борбата с тези корпорации е в основата на сюжета.
Киберпънкът може да се разглежда и като една социална прогноза за еволюцията на Интернет. Виртуалното пространство бива наричано ‘киберпространство’, ‘метавселена’,’матрица’...
Някои от по-популярните творби в този жанр са:
- ‘Сноукреш’ – Нийл Стивънс
- ‘Лабиринтът на отраженията’ – Сергей Лукияненко
- ‘Сънуват ли андроидите електронни овце’ – Филип Дик
- ‘Нулев брояч’ – Уилям Гибсън
- ‘Мона Лиза Овърдайв’ – Уилям Гибсън
- ‘Неуромантик’ – Уилям Гибсън
- ‘Вечност’ / ‘Еон’ – Грег Беър
- ‘Човек плюс’ – Фредерик Пол

5. Утопия и антиутопия
Утопичните научно-фантастични произведения описват на въображаеми идеални светове, докато антиутопиите рисуват картини на мрачно бъдеще.
Като първо утопично произведение може да се посочи ‘Републиката’ на Платон (360 г. пр. н. Е.). Следва ‘Утопия’ на Томас Мор (1516 г.), която всъщност дава името на този поджанр.
Сред известните утопични фантастични произведения могат да се посочат:
- ‘Градът и звездите’ – Артър Кларк
- ‘Освободеният’ – Урсула Ле Гуин
- ‘Градът’ – Клифърд Саймък
- ‘Сянката на инквизитора’ – Джийн Улф
Известни антиутопии са:
- ‘Машината на времето’ – Хърбърт Уелс
- ‘Враговете на системата’ – Брайън Олдис
- ‘1984’ – Джордж Оруел

6. Постапокалиптична фантастика
Рисува картини на разрушени светове в резултат на ядрена война или други катастрофи/катаклизми. Може да разглежда времевият отрязък непосредствено след катастрофата като вниманието се фокусира върху работата и психологичното състояние на оцелелите или да се разглежда малко по-отдалечено бъдеще след такава катастрофа когато предапокалиптичната цивилизация е вече забравена или митологизирана.
- ‘Кантата за Лейбовиц’ – Уолтър Милър Дж.
- ‘Момчето и неговото куче’ – Харлан Елисън
- ‘Сънуват ли андроидите електронни овце’ – Филип Дик
- ‘Денят на трифидите’ – Джон Уиндам
- ‘Непреятности с лишеи’ – Джон Уиндам
- ‘Лудият Макс’
- ‘12 маймуни’
- ‘Терминатор’
- ‘Матрицата’

7. Социално-политическа фантастика
Този поджанр се занимава с възможните варианти за развитие на обществата и политическите системи. Действието обикновено (макар и не задължително) се развива в някакво бъдеще време. Разглеждат се различни социални и политически проблеми. Често тези бъдещи общества се описват като тоталитарни и се правят алюзии с реалността.
Тук можем да посочим:
- ‘Фондацията’ – Айзък Азимов
- ‘1984’ – Джордж Оруел
- ‘Освободеният’/ ‘Лявата ръка на мрака’ – Урсула Ле Гуин
- ‘Машината на времето’ – Хърбърт Уелс
- ‘Познат Космос’ – Лари Нивън и т.н.

8. Военна фантастика
Водеща е военната тематика. Може войните да се водят под чужди слъца и луни, но битките за чест и слава си остават същите и във военната научна фантастика.
‘Свят на смъртта’ – Хари Харисън
‘Дорсай’ – Гордън Диксън
‘Сайтин’ – К. Дж. Чери
‘Вечната война’ и ‘Вечният мир’ – Джо Халдеман
‘Стен’ – Алън Коул & Крис Бънч
‘Звездни рейнджъри’ – Робърт Хайнлайн
Серията за Майлс Воркосиган – Лоис Макмастър Бюджолд
Продълженията на ‘Междузвездни войни’ – Тимъти Зан

9. Хумористична фантастика
Този поджанр експлоатира типични фантастични теми като цели постигане на комичен ефект. Сред известните имена, пишещи в този поджанр, могат да се посочат Дъглас Адамс (‘Пътеводителят на галактическия стопаджия’), Робърт Шекли, Робърт Ранкин (‘Най-прекрасният човек във Вселената’), Хари Харисън (‘Стоманеният плъх’) и др.

10. Феминистична фантастика
Традиционно научната фантастика се възприема като доминирана от мъже – писатели, читатели, герои. Но има и множество жени, пишещи добра научна фантастика, както и много женски персонажи.
Феминистичната фантастика се използва твърде произволно като определение, описващо както произведения, писани от жени, така и такива, които се отнасят за жени.
Като феминиистични фантастични произведения се посочват:
- ‘Дарковър’ – Марион Зимър Брадли
- ‘Бараяр’ – Лоис Макмастър Бюджолд
- ‘Тритон’ – Самюъл Дилейни
- ‘Лявата ръка на мрака’ – Урсула Ле Гуин
- ‘Равни права’ – Тери Пратчет
- ‘Снежната кралица’ – Джоан Виндж
- ‘Гореща линия Офиучи’ – Джон Варли
- ‘Венера Плюс Х’ – Теодор Стърджън

11. Сексуална фантастика
‘Удоволствията на плътта’ са познати още от Сътворението и ще продължат вероятно до деня на Страшния съд. Еротичната фантастика се занимава с въпроса дали сексът ще бъде по-добър, по-лош или просто по-различен в бъдещето. Сред пионерите, които свободно обсъждат сексуални теми в произведенията си са Филип Хосе Фармър и Марион Зимър Брадли.
Към този поджанр са причислени:
- Лявата ръка на мрака – Урсула Ле Гуин
- Странник в странна страна – Робърт Хайнлайн
- Серията Дарковър – Марион Зимър Брадли

Приказна фантастика (Фентъзи)
Според някои мнения, основната разлика между научната фантастика и фентъзито се изразява в това, че научната фантастика използва един или няколко постулати и разработва в точна последователност логичните следствия от тези ограничени на брой постулати, докато фентъзито създава свои собствени правила и се развива според тях. Приказната фантастика, по-известна като фентъзи, би могла да се разглежда като литературен жанр, който се занимава с ирационални феномени – места, същества и събития, които не биха могли да бъдат обяснени от научна гледна точка, не се подчиняват на познатите ни природни закони, не отговарят на човешкия опит.
Джон Р. Р. Толкин и неговият роман „Властелинът на пръстените“ се счита за родоначалник на фентъзито в съвременния му вид, но корените му се губят из дебрите на приказките и митологиите на различни народи.
При приказната фантастика е още по-трудно да бъде направено разграничение на поджанрове, но условно биха могли да се разграничат:
- класическо фентъзи
- героично фентъзи, определяно още като ‘меч и магия’
- ‘дотам и обратно’
- хумористично фентъзи
- съвременно фентъзи

Класическо фентъзи
Така могат да бъдат описани историите, в които действието се развива в магични светове, несвързани с нашия във времето и пространството. Това са светове, които са самодостатъчни, имат собствена история, география, култура, митология, раси и т.н. Магията присъства в по-голяма или по-малка степен, но е задължителен елемент като нещо, което отличава тези светове от технологичните. Често тези истории описват борбата срещу свръхестествени зли сили.
Като най-добър пример се посочва ‘Властелинът на пръстените’ на Дж. Р. Р. Толкин.
Други подобни произведения са:
- ‘Землемория’ – Урсула Ле Гуин
- ‘Хроники на Средната земя’ – Дж. Р. Р. Толкин
- ‘Магьосникът от Оз’ – Л. Франк Баум
- ‘Мечът на Шанара’ – Тери Брукс
- Хрониките на Амбър – Роджър Зелазни
- ‘Прокълнатият меч’ – Пол Андерсън

Героично фентъзи / Меч и магия
Акцентира се върху приключенията на мускулести герои в жесток конфликт със зли магьосници, вещици, духове и др. същества, чиято сила, за разлика от тази на главния герой е свръхестествена по характер.
Съвременното фентъзи от типа Меч и магия започва с историите за Конан на Робърт Хауърд, но този поджанр е много по-стар и основите му трябва да се търсят в митологиите и в класическите епоси (като шумерския епос за Гилгамеш, например). Героичното фентъзи в известна степен е базирано и на рицарските романи и може би най-често на най-популярната рицарска история – легендата за Крал Артур.
Някои типични героични фентъзита са:
- ‘Конан’ – Робърт Хауърд
- Сагата за Елрик – Майкъл Муркок
- ‘Белгариад’ / ‘Малореон’ – Дейвид Едингс
- ‘Колелото на времето’ – Робърт Джордан

Дотам и обратно
Истории, в които героите напускат познатия свят (доброволно или не) и се отправят на пътешествие в друг, по-магичен свят. Едни от най-приказните примери за такива светове са страната Оз, Фантазия, Нийделандия, Лилипутия и т.н.
Към този поджанр на фентъзито могат да бъдат причислени:
- ‘Магьосникът от Оз’ – Л. Франк Баум
- ‘Пътешествията на Гъливер’ – Джонатан Суифт
- ‘Операция Хаос’ – Пол Андерсън
- ‘Митичната’ серия – Робърт Асприн
- ‘Драконът и Джорджът’ – Гордън Диксън
- ‘Хрониките на Амбър’ – Роджър Зелазни

Хумористично фентъзи
Този тип фентъзи е предимно комично като сюжет и като изказ. Често се срещат и такива хумористични фентъзита, които пародират други фентъзи творби. Сред най-ярките представители на този поджанр са Л. Спраг де Камп, Тери Пратчет, Пиърс Антъни, Робърт Асприн и др.

Съвременно (градско) фентъзи
С това понятие се описват историите, които се развиват в предполагаемо реални светове в настоящето, в които се оказва, че съществуват магия и приказни същества, които или живеят в този реален свят или навлизат в него от други паралелни светове. Като примери за съвременно фентъзи биха могли да се посочат ‘Легендите за Алвин Създателя’ на Орсън Скот Кард, ‘Никога, никъде, никой’ на Нийл геймън и др.

Хорър
Според някои мнения, хорърът също следва да се причисли към фантастиката. Много по-точно, обаче, е да се каже, че някои фантастични произведения могат да бъдат и хорър, но не всяко хорър произведение е фантастично.
Този тип произведения целят да предизвикат точно определена емоция у читателите – ужас от контакта с непознати сили и същества. Най-важна тук е атмосферата и внушаването на определено усещане. Темите са както класическите истории за духове, болка, опасност, така и масовите убиства, ядрения холокост, гладът, геноцида, тероризма и т.н.
Сред класическите хорър произведения се нареждат:
- ‘Франкенщайн’ – Мери Шели
- ‘Дракула’ – Брам Стокър
- ‘Гробище за домашни любимци’ – Стивън Кинг
- ‘Доктор Джекил и Мистър Хайд’ – Робърт Луис Стивънсън и т. н.
Сред най-известните имена на хорър автори се нареждат: Едгар Алан По, Хауърд Ф. Лъвкрафт, Стивън Кинг, Дийн Кунц, Робърт Блох, Клайв Баркър и др.

Няма строги критерии, по които да се определи кое произведение може да бъде включено в кръга на фантастиката. Тя е винаги отворена за промени, за индивидуални мнения, за нови пътешествия към алтернативни реалности. И най-вероятно й предстои дълъг живот, защото човешкото въображение е безкрайно.

(Росица Дечева)