ЗАГАДКИТЕ НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ КАРТИ

Античните цивилизации оставят след себе си редица тайнствени артефакти, които и до днес смущават със своите мащаби,пoдсказващи за все още неверотни нива на техническо и културно развитие.Покойният изследовател Чарлз Хапгуд и Греъм Хенкок чрез книгата си "Следите на боговете" ни запознават с удивителни географски познания, останали от Средновековието,но следите на които се губят в дълбока древност.
Картата на Пири Рейс е един от забулените в загадъчност артефакти. Пири Рейс е бил адмирал във флотата на Отоманската империя около средата на 16 век. Участвал и спечелил множество морски битки. Смятали го за специалист по Средиземноморието, написал книгата "Китаби бахрие", съдържаща изчерпателно описание на бреговете, пристанищата, теченията, плитчините, заливите и проливите в Егейско и Средиземно море. През 1554-1555 година изпаднал в немилост и бил обезглавен.
Източниците, които Пири Рейс използвал за да начертае своята необичайна за времето си карта (1513 г.), се съхранявали в султанската библиотека в Константинопол, до която той като адмирал е имал достъп. Тези карти, които по всяка вероятност са пренесени или копирани от още по-древни културни центрове, вече не съществуват или поне не са открити. Но начертаната върху кожа от газела и преоткрита през 1923 г. в библиотеката на стария султански дворец карта на Пири Рейс е неоспорим факт. Тя изобразява западното африканско крайбрежие, източното крайбрежие на Южна Америка и северното крайбрежие на Антарктида. Пири Рейс не може да е получил сведения за този регион от проучванията на съвременниците си, тъй като Антарктида е открита едва през 1818 г. - над 300 години след създаването на картата. На нея е изобразен незаледения бряг на Земята на кралица Мод.Контурът съвпадал с резултата от сеизмичния профил, направен за пръв път,през 1949 година от шведско-британска антарктическа експедиция. Това показва, че брегът,вероятно е бил картографиран преди да бъде покрит от ледената шапка,в периода между 13000 и 4000 години пр. н. е., а цивилизация, която е имала възможността и потребноста да направи това, до днес не е известна.

Пири Рейс чрез поредица от бележки върху самата карта, съобщава, че е изпълнявал ролята на компилатор и копист и че използвал голям брой други карти, без обаче да споменава за възраста и произхода им. Професор Хапгуд твърди,че някои от използваните от адмирала карти се основавали на източници,произхождащи от най-дълбока древност. Според него съществуват доказателства, че преди 4000 години пр. н. е. цялата земя е била картографирана от досега неизвестна и неоткрита цивилизация, достигнала високо равнище на техническото развитие, и разполагаща с навигационни уреди за точно измерване на географските ширини.При това, далеч по-"съвременни" от тези, използвани в древността, Средновековието и Новата история до втората половина на 18 век.
Ако Пири Рейс е бил единственият картограф, запознат с необяснима за времето си информация би могло да се допусне, че данните са плод на съвпадение. Но фактите говорят, че и други картографи са били запознати с подобна информация.
Чарлз Хапгуд, търсейки карти на Антарктида, се натъква на карта на Южното полукълбо, начертана от Оронтей Финей през 1531 г. Общата форма на континента поразително напомняла очертанията му на съвременните карти. Планинските вериги по бреговете съответствали на откритите едва през последните години. От повечето от тях извирали реки, които се вливали в морето и убедително следвали напълно естествени посоки. Това обаче предполагало, че когато е била начертана оригиналната карта, бреговете не са били заледени. В самата вътрешност на континента обаче нямало нито една река и планина, което означавало, че там можело да има лед. Общото впечатление, което картата оставяла, било, че Антарктида била посещавана и навярно заселена от хора във време когато била почти, ако не и изцяло незаледена.
Друго доказателство за това предположение е и начинът, по който е изобразено Морето на Рос. А там, където днес в океана се вдават грамадни ледници, на картата от 1531 г. са представени устия, заливчeта и реки. Това също показва, че когато са били създадени използваните от Оронтей Финей карти, Морето на Рос и неговите брегове не са били заледени. В момента всички тези брегове и вътрешните райони се намират дълбоко под дебела километър и половина ледена шапка, а самото Море на Рос е скрито под леден шелф, дебел стотици метри.
Известният картограф от 16 век Герард Кремер известен като Меркатор и автор на Меркаторовата проекция, използвана от картографите и до днес, също е оставил няколко карти на Антарктида от 1569 г. На тях се разпознават отделни части от неоткрития по онова време южен континент. В някои случаи тези детайли се разпознавали по-ясно, отколкото на картата на Оронтей Финей, което подсказва че Меркатор е разполагал с източници на информация, различни от тези на Финей.
Френският географ от 18 век Филип Буаше също издал карта на Антарктида много преди официалното "откриване" на южния континент. Изключителните особености на неговата карта изглежда се основават на извори по-стари с хиляди години от тези, използвани от Оронтей Финей и Меркатор. Буаше дава свръхестествено точно изображение на Антарктида - такава, каквато трябва да е изглеждала по времето, когато изобщо не е била покрита с лед. Неговата карта разкрива субледниковата топография на целия континент, за която би трябвало да няма информация до 1958 г., когато е извършено изчерпателно сеизмично проучване.То потвърждава онова, което Буаше вече обявил в своята карта от 1737 г.
Основавайки се на древни източници, френският академик изобразява ясен воден път през Южния континент, който го разполовява на две големи части, лежащи на изток и запад от линията, маркирана сега от Трансантарктическата планина. Според ортодоксалната геология през ледения континент е минавал воден път преди милиони години. От ортодоксална научна гледна точка обаче, тогава не са били еволюирали човешките същества, още по- малко хора способни точно да картографират Антарктида.
Картите на Пири Рейс, Оронтей Финей, Меркатор и Буаше оставят впечатление, че Антарктида може да е била проучвана в период от няколко хиляди години,докато ледената шапка постепенно се е разширявала отвътре навън, и с всяко следващо хилядолетие обхващала все повече земи, докато към 4000 години пр. н. е. окончателно покрила всички брегове. Следователно оригиналните източници за картите на Пири Рейс и Меркатор трябва да са били създадени в края на този период, когато само бреговете на Антарктида не са били покрити с лед. Източникът за картата на Оронтей Финей е от много по-ранен период, когато ледената шапка е покривала единствено най-вътрешната част на континента, а източникът на картата на Буаше е още по-древен (около 13 000 г. пр. н. е.), когато на Антарктида изобщо не е имало лед.
Други карти от 16 век изглежда също се основават на точни проучвания на света, проведени обаче не по-късно от последната ледникова епоха.
На съставената през 1559 г. от Хаджи Ахмед, карта е ясно изобразена ивица земя, широка близо 1600 километра, която свързва Аляска и Сибир. Такъв провлак наистина е съществувал, но при повишаване на морското равнище в края на последната ледникова епоха е "потънал".
На прочутата порта на севера на Клавдий Птолемей, начертана през 2 век и преоткрита през 15 век, са изобразени остатъчни ледници в Южна Швеция и езера, които приличали по форма на днешните, както и реки, напомнящи за ледникови потоци, течащи от ледниците към езерата.
На "портолана" от 1487 г., начертан от Йехуди Ибн Бен Зара се виждат ледници много по на юг от Швеция (до географската ширина на Англия) и представя Средиземноморието,Адриатическото и Егейско море така, както са изглеждали преди стопяването на европейската ледена шапка.
Картата на Пири Рейс съдържа и други загатки освен Антарктида. Начертаната през 1513 г. карта показва странно познаване на Южна Америка - не само на източното и крайбрежие, но и на Андите в западната половина на континента, която по онова време е била неизвестна.
Съставена въз основа на над двадесет други извори с различна възраст, картата на Пири Рейс представя Амазонка не веднъж, а два пъти, най-вероятно в резултат на неволно застъпване на два от използваните източници, които са били и с различна възраст.
Въпреки че са открити едва през 1592 г., Фолклендските острови са изобразени на картата от 1513 г. на точната им географска ширина. Картата убедително изобразява голям остров в Атлантическия океан на изток от южноамериканското крайбрежие, където днес няма такава суша, но на това място днес се намира подводният Средноатлантически хребет и скалите на св.св. Петър и Павел.
Картата на Пири Рейс поставя Южна Америка и Африка във верните относителни географски дължини, теоретично невъзможно постижение за тогавашната наука. Уреди за измерване на географските дължини, обаче, се използват от 1778 година, когато хронометърът на Харисън става общодостъпен. И други карти, датирани от доста по-ранни периоди, поставят географски обекти на точните им географски дължини. Примери са портоланът на Дулцерт от 1339 година, картата на Зенон от 1380 година, картата на света на Оронтей Финей. В този аспект интересна се оказва и китайската карта, копирана от по-стар оригинал върху каменна колона през 1137 година. Тя включва прецизна информация за географските дължини, има мрежа от паралели и меридиани и при съставянето й е използвана сферична тригонометрия. При по-внимателно проучване се оказва, че има толкова много общи особености с картите от Европа и Близкия изток, че напълно възможно и логично е всички те да произлизат от общ източник.Тогава напълно вероятна става и теорията, че този източник е цивилизация, невероятно древна и непозната до днес, но с ниво на развитие поне колкото нашето, аналогично техническо равнище, сходни методи и равностойни математически познания.

(Ертан Мусов)