ИГРАТА НА КАРД

Орсън Скот Кард е роден на 24 август 1951 в Ричланд, Вашингтон. Израстнал е в Калифорния, Аризона и Юта. Живял е 2 години в Бразилия, където е работил като доброволец мисионер на Мормонската църква. Има 2 университетски дипломи. Известно време работи като редактор. От 1978 г. се занимава с писане. В момента живее в Грийнсбъро със съпругата си Кристини петте си деца Джефри, Емили, Чалз, Зина Маргарет и Ерин Луиза (кръстени съответно на Чосър, Бронте и Дикинсън, Дикенс, Мичъл и Алкот).
Днес Орсън Скорт Кард и е един от най-добре продаваните съвременни автори в редица жанрове. Неговите книги са преведени на повече от 15 езика. Първоначално пробива като автор на научна фантастика (“Играта на Ендър” и продълженията) , а по-късно и на фентъзи (“Алвин Създателя”). Но не се ограничава само в тези жанрове. Кард пише също хорър и съспенс (Lost boys, Treasure Box, Homebody), алтернативни истории (“Изкуплението на Кристофър Колумб”). Някои от неговите романи засягат религиозни теми – отразяват мормонските му убеждения или описват библейски герои. Кард споделя своя опит като писател в две книги “Герои и гледни точки” и “Как да пишем фантастика”. Втората книга печели Хюго през 1991 г.
Кард е може би най-известен със своите оригинални сюжети. Неговите герои са пълнокръвни и добре разработени като характери, но именно сюжетите в неговите книги ги правят толкова уникални и завладяващи. В първите книги на Кард (като “Играта на Ендър”) акцентът пада основно върху сюжета и действието, докато в по-късните му творби се обръща по-голямо внимание на развититето на героите и на описанието на средата, в която се развива действието. Обикновено Кард поставя героите си в ситуации, в които те са принудени да правят труден и интересен морален избор. Кард смята, че е интересен на читателите заради описанията на взаимоотношенията между главния герой и останалите. Това го отличава от много други автори, които наблягат на вътрешния свят на главния герой. Кард смята, че човек в изолация няма вътрешен свят. Той се изгражда само в отношенията с другите хора. Самоизучаването, според Кард, не води до себепознаване. Само в отношенията си с околните и чрез избора, който прави в дадена ситуация, може да се разбере какъв всъщност е човек. В литературата, както и в живота, ние сме това, което правим на другите. Единственият начин да се разберат главните герои на Кард е да се съпоставят с останалите пълнокръвни герои, които участват в съответната история.
Кард е силно вярващ мормон. Смята, че всяка история, която разказва, трябва да носи силно морално послание и че това послание трябва да е положително. Въпреки това, изборът му на сюжети и проявите на насилие в неговите книги (макар и много умерени) карат мормонската църква да повдига вежди в учудване. Кард не рисува завършени образи на злодеи в своите книги. Сам казва в едно интервю, че не намира злото за очарователно, а за предвидимо. Описва в подробности положителните си герои, защото според него именно те са тези, които карат обществото да се развива и ги счита за много по-интересни. Поради тази причина в неговите книги няма откровени злодеи.
Най-забележителната творба на Кард е сагата за Ендър. Първата книга “Играта на Ендър” излиза през 1985 г. и бързо спечелва възхищението както на критиката, така и на публиката. Книгата получава наградите “Хюго” и “Небюла”. С двете престижни награди е отличена и следващата книга от серията – “Говорителя на мъртвите”, която излиза през 1986 г. Досега никой автор не е получавал двете награди едновременно в две последователни години. Следват книгите “Ксеноцид” (1991) и “Рожби на съзнанието” (1996), с които историята получава логически завършек. Сагата за Ендър включва и паралелна поредица от четири книги – “Сянката на Ендър” (1999 г.), “Сянката на Хегемона” (2000 г.), “Shadow Puppets” (2002 г.) и “The Shadow Saga 4” (2003-2004).
“Играта на Ендър” разказва историята на гениално момче, което на 6 години е изпратено във Военното училище, за да получи най-добрата военна подготовка, да стане съвършения командир, от който Земята има отчайваща нужда във войната с извънземните врагове – бъгерите. Търсенето на този командир е започнало след нападението на бъгерите преди стотина години.
В свят, в който не се допуска семейство да има повече от 2 деца, на семейство Уигин е разрешено да имат трето дете, защото предните две Питър и Валънтайн не са се оказали подходящи за целите на военните – Питър е прекалено жесток, а у Валънтайн липсва всякаква агресия.
Суровото обучение на Андрю Уигин (Ендър) протича под формата на военни игри. В денят на изпита му за командир Ендър води компютърно симулирана битка срещу бъгерите, която завърша с тяхното пълно унищожение. Но се оказва, че битката е съвсем истинска...
Следващите 3 книги от сагата за Ендър не могат да бъдат наречени директни продължения на “Играта”, тъй като те разказват една доста по-различна история и като сюжет и като стил и послание. “Играта на Ендър” поне на пръв поглед залага предимно на действието, на приключението, докато в следващите три книги сюжетът се разгръща по-плавно, набляга се повече на идеите, на човешките взаимоотношения и т.н.
“Говорителя на мъртвите” ни пренася 3000 години след победата на Ендър над бъгерите. Книгите “Царицата на кошера” и “Хегемонът” са се превърнали в свещени за много хора, а името на Ендър се изрича с омраза. Наричат ко Ендър Ксеноцида, защото е унищожил напълно расата на бъгерите – единствените извънземни разумни същества, които хората са срещнали. Единствените преди преди планетата Лузитания да бъде открита и колонизирана.
На Лузитания хората се срещат с друга раса рамани. Пекениносите са млада раса, която едва е започнала да насочва поглед към звездите и да се чуди какво може да има там. Възможност да се срещат с тях имат само двамата ксенолози на планетата. Този път няма да има трагично недоразумение, което да доведе до война. Откриването на тази раса се счита като един вид възможност за изкупление на човечеството заради изтребването на бъгерите. Но двамата ксенолози биват убити от пекениносите по необясними причини.
Говорителят на мъртвите Андрю Уигин е извикан на Лузитания да Говори за смъртта на двамата ксенолози. Но за да Говори за смъртта им, той трябва да разкрие не само тайните около живота им, но трябва да разбере и поведението на пекениносите. Той трябва да бъде не само Говорител от името на мъртвите, но и от името на една жива извънземна раса.
“Ксеноцид” – опасността от тотално изтребление на една или няколко раси отново съществува. На Лузитания съжителстват три разумни раси – хората, пекениносите и Царицата на кошера с нейните деца бъгерите. Но там съществува и Десколадата – разумен вирус, който е смъртоносен за човешката раса и би се разпространил из цялата Вселена, ако хората от Лузитания напуснат планетата.
Междузвездният конгрес решава да унищожи Лузитания, за да попречи на разпространението на вируса. Джейн – компютърна програма със собствен разум и чувства, живееща между ансибални връзки и единствен представител на четвъртата раса рамани – се опитва да предотврати това и прекъсва ансибалните връзки на флотата, която е изпратена да разруши планетата.
На далечна планета, наречена Път, живее народ с култура, наподобяваща древен Китай. Управляваща е кастата на богоизбраните – хора с изключителен интелект, които “чуват” гласовете на боговете, но всъщност са генетично увредени, от Международния конгрес, на който служат, за да бъдат държани в подчинение. На дъщерята на най-уважавания сред богоизбраните е възложена задачата да открие причината за изчезването на Лузитанската флотилия. Но при решаването на тази загадка тя се натъква на Джейн и заплашва да я унищожи.
В “Рожби на съзнанието” Мездузвездният конгрес, изпратил разрушителното устройство към Лузитания, постепенно изключват всички ансибали, за да унищожи и Джейн тъй като се страхува от контрола, който тя може да упражнява върху човешките комуникации. Джейн е единствената, която може да спаси от унищожение другите три раси рамани, които съжителстват на Лузитания – хората, пекениносите и бъгерите. Тя съумява да ги прехвърля със свръхсветлинна скорост на други планети с космическите кораби, построени от бъгерите. Но това изисква цялата й сила, а Междузвездния конгрес изключва ансибалите един по един и скоро тя няма да има възможност да прехвърля корабите. По време на едно такова пътуване извън вселената, Ела създава заместител на Десколадата, който съдържа всички особености на оригиналния вирус, без онези, които го правят смъртоносен за хората, Миро създава копие на своето здраво тяло, в което прехвърля съзнанието си, а съзнанието на Ендър създава 2 нови същества – копия на брат му Питър и на сестрса му Валънтайн. Тези рожби на съзнанието на Ендър, заедно с доведените му деца, се втурват в надпревара с времето, за да открият нови светове за преселване, да убедят Междузвездния конгрес да оттегли флотилията и да спасят Джейн като намерят човешка обвивка за нейния разум след като всички ансибали бъдат изключени.
О.С. Кард пише и паралелна на първата сага за Ендър поредица от 4 книги, която разказва историята от друга гледна точка или попълва празнините във времето, оставени между “Играта на Ендър” и “Говорителя на мъртвите”.
Първата книга от тази паралелна поредица, “Сянката на Ендър”, вече излезе и на българския пазар. Тя разказва историята, позната ни от “Играта на Ендър”, но разказана от гледна точка на най-малкото и най-гениалното момче от армия Дракон – Бийн. Вниманието на Военното училище Бийн привлича с успеха си в отчаяната борба за оцеляване по улиците на Ротердам. По-късно той става дясната ръка на Ендър, негов стратег и приятел.
В следващите книги “Сянката на Хегемона” и “Shadow puppets” Кард ни показва пътя на идигането на Питър като Хегемон на стоте свята и ролята на челновете на армия Дракон в политическия живот и в борбите за надмощие между нациите, започнали след края на войната с бъгерите.
Втората сага, която носи популярност на О. С. Кард е наречена “Легенди за Алвин Създателя”. Първите пет книги от поредицата са “Седмият син” (1987 г.), “Червенокожият пророк” (1988 г.), “Чиракът Алвин” (1989 г.), “Пътешественикът Алвин” (1995 г.) и “Огънят на сърцето” (1998 г.). Наскоро Кард е публикувал шестата книга от сагата за Алвин – “The Crystal City” (2003 г.). Предвидено е седмата книга “Master Alvin” да бъде последна. Кард е подготвил и две самостоятелни истории за Алвин – Grinning Man” “Yazoo Queen”, които ще бъдат публикувани в антология с легенди.
В България засега е публикувана първа книга от серията “Седмият син”, като се очаква втората книга “Червенокожият пророк” да излезе в най-близко бъдеще.
С голямо въображение Кард ни пренася в една млада Америка, където магията действа. Там са заселени всички изгонени от Европа хора с магически способности. В този свят заклинанията, магиите и отварите действат, множество са хората с най-различни дарби – търсачите на вода я откриват, ковачите говорят на желязото, шестото чувство предупреждава за бъдещи опасности, а едно момиче-факла може да види вътрешния огън на всеки човек. В този свят се ражда Алвин – седми син на седми син. Такъв човек има изключително силни магически способности и може да стане Създател. Но Създател не се е разждал вече векове и никой не знае как точно се проявява дарбата му. Алвин има изключителна дарба да работи с камък и дърво, да вае инструменти и орнаменти, да общува с животни и т.н. Той наистина е изключителен и дори сред любящата семейна сред, в която расте, се промъкват тъмни сили, които искат да го унищожат. Някой или нещо се опитва всячески да попречи на Алвин да порастне и да стане Създател.
Сред останалите книги на Кард се открояват няколко заглавия.
“The Homecoming Saga” включва романите “The Memory of Earth” (1992 г.), The Call of Earth (1993 г.), “The Ships of Earth” (1994 г.), “Earthfall” (1995 г.) и “Earthborn” (1995 г.). Те преразкават древни свещени книги като научна фантастика.
В “Изкуплението на Христофор Колумб” (1996 г.) Кард разказва една алтернативна история, в която пътешественици във времето се връщат в миналото, за да попречат на Колумб да открие Америка или поне да не му позволят да се върне в Европа след това.
Кард пише подобни алтернативни истории и за Потопа и за Райската градина, демонстрирайки изключителни културни, исторически и научни познания.
В поредицата “Жените на Сътворението” Кард разказва историите на няколко силни жени. До момента от поредицата са написани и публикувани 3 книги – “Sarah”, “Rebekah” и “Rachel”.
Романите “Lost Boys” (1992 г.), “Treasure Box” (1996 г.) и “Homebody” (1998 г.) са написани в съответствие с традициите на старите истории за призраци, но акцентът поставен върху моралните дилеми и развитието на героите.
Съвременният роман “Enchantment” (1999 г.) представлява романтично фентъзи, в което Спящата красавица е събудена от украински студент през 1991 г.
От късите разкази до епическите романи, от религиозните драматизации до отраженията на съвременните и бъдещите страхове – библиографията на Кард показва, че почти няма аспект от фантастиката, до който авторът да не се е докоснал.

(Росица Дечева)