Махабхарата
Голямата епическа поема, посветена на войната между Пандави и Каурави.
Един от най-великите епоси на човечеството. Състои се от 220 000 строфи
(срв. Омировата Илиада съдържа 11 000). Окончателният й редактор бил
Кришна Дваипаяна, или за кратко - Вяса, "Съставителят", но той самият
има митичен характер, поради което авторството му е съмнително. Безспорно
съставянето на Махабхарата е отнело доста продължителен период от
време, особено ако се отчетат и съществуващите в епоса езикови и формални
(от гледна точка на метриката на стиха) различия.
Заглавието вероятно има предвид Бхаратите, потомците на цар Бхарата
– основните герои в епоса. Маха-Бхарата означава буквално също така
и “Великата Индия”, но като название е вече изцяло и трайно закрепено
към епоса – уникално творение в световната литература. Въпреки че
не са малко боговете и демоните в поемата, все пак основната част
от героите са хора с чисто човешка индивидуалност.
Епическите митове на Индия наподобяват руските билини-сказания. Също
като тях те са населени с безброй действащи лица, всяко от които назовано
с по няколко имена, което извънредно много затруднява възприемането
им. Нещата се усложняват още повече, като прибавим, че всички герои
са в някаква роднинска връзка помежду си – братовчеди, чичовци, съребреници
и пр. По-долу ви предлагаме една много сбита версия на епоса.
Цар Шантану имал син на име Бхишма Шантавана. На стари години цар
Шантану се влюбил в принцеса Сатявати, но тя отказала да се омъжи,
понеже синът й нямало да наследи престола като непървороден. Бхишма
бил толкова благороден, че се заклел да не става цар, само и само
баща му да се ожени за възлюбената си. Сатявати родила двама синове.
Когато им дошло времето и двамата се оженили, но не успели да завъдят
потомство, тъй като се поминали твърде млади. Тогава Сатявати помолила
Кришна Дваияпана (=Вяса, поета) да сподели брачното ложе на двете
вдовици и да посее в тях семето си вместо покойните й синове. (Обичаят
най-близкият роднина от мъжки пол да преспива с вдовицата с цел продължаване
на рода е бил широко разпространен в древността) Кришна също бил неин
син, плод на любовна връзка преди брака - още съвсем млада срещнала
на някакъв остров стар гуру (!!!). Кришна бил полубог, който водел
аскетичен живот в гората. Изглеждал толкова страховито, че по-възрастната
вдовица си затворила очите, когато я доближил – роденият от нея Дхритаращра
бил сляп. При вида на Кришна по-младата вдовица пребледняла – нейният
син Панду се родил с бял цвят на кожата. Тъй като не можело един слепец
да управлява царството, на престола на в Хастинапура (развалините
от града днес могат да се видят на север от Делхи, на брега на Ганга)
се възкачил Панду. Цар Панду имал две жени и петима синове – и петимата
били всъщност с божествен произход. Казвали се Юдхищхира, Бхима, Арджуна,
Накула и Сахадева. Царският брат Дхритаращра имал сто синове. Това
били стоте принцове Каурави, а петте синове на Панду били Пандавите.
Шантану - Сатявати
Бхишма Шантавана
двама синове
- съпруги
Кришна Дваияпана
Панду - Кунти
Дхритаращра
Юдхищхира Дурьодхан
Бхима
Карна
(Суря) Дюхсазана
Арджуна
Накула
Сахадева
Цар Панду умрял рано. Брат му прибрал синовете му в двореца си и ги
отгледал като собствени синове. Но когато определил Юдхищхира, най-големия
син на покойния си брат Панду, за пряк престолонаследник, неговите
синове се преизпълнили със злоба и започнали всячески да се опитват
да погубят братовчедите си.
След няколко покушения над живота им Пандавите заживели в изгнание.
По това време научили за сваямварата (церемония по избиране
на жених) на принцеса Драупади и решили да участват в състезанието
за ръката й. Драупади донякъде напомня на троянската Елена по митовете
за красотата си и по великата война, в която се забърква. За разлика
от Елена обаче тя е с доста силен и решителен характер и взима дейно
участие в цялата история. Интересни са самите предложени от нея състезания
– за сила (бой с боздуган), за точност (стрелба с лък) и за образованост
(познания върху Ведите). Съответно Бхимасена, Арджуна и Юдхищхира
преодолели трите изпитания и спечелили принцесата. Драупади се влюбила
в Арджуна, но станала обща съпруга на петимата братя по съвета на
майка им. (Повечето от тях обаче имали и други съпруги – Бхимасена
например се оженил за сестрата на убит от него демон).След тази публична
поява чичо им ги извикал отново при себе си и разделил царството си
на две половини, които дал за управление на старшите измежду синовете
и племенниците си. За Кауравите обаче и това не се оказало достатъчно.
Те поканили Юдхищхира на игра на зарове, в която той дотам се увлякъл,
че проиграл царството си, свободата си, както и свободата на братята
и жена си. С намесата на Дхритаращра всички били освободени, но трябвало
да прекарат 12 години в изгнание и още една в служба на някой цар.
Не без премеждия и тези условия били изпълнени, а Пандавите трябвало
тепърва да воюват за царството си. Самият бог Кришна участвал в битката
, но тъй като симпатизирал и на двата рода, им предложил да избират
между самия него и армията му. Дурьодхана избрал армията, Арджуна
– съюзничеството на Кришна, което се оказало по-мъдрият избор. Битката
продължила 18 дни, в края на които живи останали само трима от стоте
Каурави. През нощта те се промъкнали в лагера на Пандавите, където
била Драупади, и убили в съня им петте й невръстни сина. Това вгорчило
победата и скоро след коронясването си Юдхищхира предложил на семейството
си поклонение в палата на Индра навръх планината Меру, оставяйки за
владетел внукът на Арджуна. Надълго и нашироко се описва трудното
пътешествие към въпросния палат (Раят на Индра), както и причините,
по които всеки от участниците се проваля – винаги заложени в самия
него. Единствен Юдхищхира преминал всички изпитания, но влязъл при
Индра едва след като измолил същото за братята си и Драупади.
Ще приложа по-подробно един конкретен епизод от историята, който дава
доста ясна представа за сложността на Махабхарата и за цялостния характер
на индийската митология: Веднъж, още като дете, бъдещата царица Кунти
срещнала великия мъдрец Дурвасас. Тя смирено го поздравила и почнала
редовно да му носи храна в знак на почит. За да я възнагради за покорното
служене, той и дал нещо специално – магия, с която да прелъстява и
да има като мъж всеки пожелан от нея бог. Тя си избрала най-лъчезарния
– Суря (Слънцето).
От него заченала и родила син – Карна, но от страх да не бъде порицана
от общината си оставила младенеца, сияен и в златни доспехи, на брега
на река Ямуна. Подхвърленото дете намерил и отгледал царския кочияш.
Карна порастнал и станал красив юноша. Бог Индра, като забелязал златните
доспехи на Слънчевото дете, го склонил да му ги преотстъпи, а в замяна
му дал безпогрешно копие. С него Карна участвал в сваямварата на Драупади
и спечелил състезанието по точност, но принцесата го презряла като
син на долен кочияш, без да подозира божествения му произход. Оскърбеният
Карна се присъединил към нейните врагове, Кауравите, и Дурьодхана,
най-големият от тях, го направил цар на Анга (старото название на
Бенгал). По време на финалната битка паднал убит от Арджуна, който
едва след смъртта му научил, че това е негов природен брат. Тогава
Пандавите му отдали последна почит, отслужили всички подобаващи ритуали
и уважили вдовицата и децата му.
Въпреки че голяма част от индийските митически герои са родени след
“случайни срещи в гората”, този е един от малкото епизоди, в които
девойката се страхува от обществено порицание. Съпружеската вярност
винаги е страстно възхвалявана, но към девическия морал изглежда отношението
е по-меко. Затова пък типичен персонаж е мъдрецът, овладял почти божествени
сили – според индийската философия с достатъчно силно самовглъбяване
и медитация може да се овладее целия земен и небесен свят. Други характерни
моменти в историята са представянето на боговете като човешки същества,
с които смъртните свободно общуват и дори се пазарят, и изтъкването
на недостатъците на великите епически герои, каквато е Драупади. Подобно
на Илиада и тук сред действащите лица и от двете страни се наблюдават
по равно пороци и добродетели...
Рамаяна
Велика епическа поема, състояща се от 50 000 строфи, създадена от
прочутия поет Валмики вероятно през 3в.сл.Хр. В различните краища
на Индия битуват различни версии на епоса, даващи началото на различни
традиции в самия култ към Рама. Епосът възпява подвизите на Рама или
Рамачандра, седмата от аватарите на Вишну. Вишну има десет аватара
(превъплъщения) – риба, костенурка, глиган, човеколъв, джудже, Рама
със секира, Рама, Кришна, Буда и Калкин, като всеки от тях е трябвало
да изпълнява някаква функция за подредбата на света. Според индийската
митология Вишну се преродил в Рама с единствената цел да унищожи непобедимия
демон Равана и неговата банда слуги-чудовища.
Вишну се явил в съня на бездетния цар Дашаратха и му дал делва с нектар,
който да раздели между жените си. Той дал половината на главната си
жена и по четвърт на другите две, но най-младата царица разделила
дела си на още две. Затова Рама съдържа половината от божествената
същност на Вишну, по-малкия му брат Бхарата – четвърт, а братята-близнаци
Лакшмана и Сатругхна – по една осма. Рама се оженил за красивата принцеса
Сита (тя пък е аватар на божествената съпруга на Вишну – Лакшми),
но заради интригите на мащехата си трябвало да прекара 14 години в
изгнание. Докато заедно с брат си Лакшмана и жена си се скитал из
горите, Сита била отвлечена от демонския цар Равана. Основната част
от епоса е посветена на приключенията на братята и войната, която
водят с демоните, за да я спасят. Когато обаче това най-сетне се случва,
на Сита й се налага да се подложи на огнено изпитание, за да докаже,
че честта й е неопетнена. Впоследствие дори това се оказало недостатъчно
и Сита заминала в изгнание, където родила близнаци. По-късно Рама
се разкаял за стореното и тръгнал да я търси. Тук версиите се различават
– според едната двамата се намерили и заживели щастливо, но според
другата обидената Сита призовала майката-земя да я погълне и изчезнала
в една бразда.
Въпреки нелепата си ревност в Индия Рама е почитан като символ на
верен съпруг, не поглеждал през живота си друга жена.
(Калина Атанасова, Ертан Мусов)
|