Бирата! Бирата!

Бирата! Бирата!

Бирата : Тази божествена напитка

От обикновения пияч на бира се очаква, че е научил всичко за нея от менюто в местната кръчма. В крайна сметка въпросът опира до няколко решения: местна или вносна; наливна или бутилирана; светла или тъмна. Но бирата е толкова стара, колкото и цивилизацията. Бирата е част от световната история- от древен Египет до средновековните монаси, до временната й забрана в Америка. Тя е била част от живота на обикновените хора, както и символ на празненства, възстановяване и релаксация.Местната кръчма е била вид бягство и социална среда на много хора.Простата комбинация от ечемик,вода,хмел и мая може да произведе много различни видове бира. Процесът има няколко стъпки и въпреки,че е достатъчно прост, за да може да бъде направен при домашни условия с необходимото оборудване, много хора считат варенето на бирата за изкуство.
Видовете бира варират от светло искрящо жълто до тъмно гъсто червено-кафяво. Има време и място за всеки вид, от поглъщането на студена светла бира в горещ летен следобед до сърбането на сладка и гъста бира в студените зимни вечери. Бирата създава усещането за благополучие и предразполага към задушевни разговори.Въпреки че пиенето на бира е древен обичай, той по никакъв начин не е застрашен от изчезване.

Най-ранните сведения за бирата

Бирата, майтапа настрана, е един от най-старите продукти на цивилизацията. Историците предполагат че в древна Месопотамия и Шумер се е варяло бира много преди 5000 години преди Христа. Китайците са варели бира, наречена”Куи”, преди 5 000 години. В Месопотамия керамична плочка от преди 4 000 години показва че правенето на бира е била високо уважавана и ценена професия – и майсторите пивовари са били жени. В древен Вавилон жените пивовари са били също и проповеднички. Богините Сирис и Нимкази са били покровителки на бирата, и някои видове бира са били пазени само за церемониите в храмовете. През 2 100 г. пр.н.е. Хамурапи, шестият цар на Вавилон, е въвел закон за съдържателите на ханове, който е защитавал потребителите на бира. Наказанието за наливане на по-малко бира от мярката е било удавяне на съдържателя на хана, което е била ефективна мярка да не се повтори деянието.Древен надпис, който сега се намира в Метрополитън Мюзиъм в Ню Йорк , описва следните вавилонски бири: тъмна, светла,червена, бира с пяна, бира без пяна, трипластова бира и т.н. Според надписа бирата се е пиела със сламки. Царете са я пиели със златна сламка достатъчно дълга да може да стигне от трона до бъчвата с бира до него. През 1960 г. в Израел са били открити бирени чаши на 3 000 години. Археолозите доказват,че бира се е пиела в Израел още по времето на цар Саул и цар Давид. За това свидетелстват останките, намерени в Тел Издар. Асирийски надпис от 2 000 г.пр.н.е сочи,че бирата е била една от храните, които Ной е взел със себе си.

Египетската ера

Преди 5 000 години в Египет на Фараоните бирата вече е била важна част от ежедневната диета на хората. Правили са я от леко запечен ечемичен хляб и също е била използвана в религиозни обреди. Хората са се събирали вечер да пият в “къща на бирата”. Бирата е била напитката на бедни и богати. Освен като напитка, бирата е била използвана като лекарство. Медицински документ, писан около 1 600г.пр.н.е., изрежда близо 700 рецепти и в 100 от тях се среща думата “бира”.Египтяните са оставяли на техните мъртви храна и бира. В стара египетска гробница има следния надпис: “….задоволи духа му с говеждо и хвъркато, хляб и бира”. В таверните или в къщите за бира в Египет най-популярния тост е бил “ за твоя дух”. Бирата е била и обществено положение – буре бира е било считано за единственият подходящ дар, поднасян на Фараона от ухажор, искащ ръката на принцесата. 30 000 галона годишно е дарявал на Боговете Рамзес II (1 200г.пр.н.е.). Почти такова количество е било оставяно за омилостивяване на боговете, когато са били ядосани. Изида,богинята на природата, е покровителствала правенето на бира. Бил е назначаван важен държавен служител, който да следи и поддържа качеството на бирата като неразделна част от ежедневния живот и религия. Други свидетелства за бирата в древен Египет е споменаването на правенето на бира от ечемик в Книгата на Мъртвите, както и много рисунки по стените, изобразяващи процеса на варенето на бирата.

Гръцката и Римска ера

Именно египтяните са научили гърците как да приготвят бира. Според някои историци Дионис,бога на виното, е де факто Дионис, бога на бирата от пра-исторически времена. Известният гръцки писател Софокъл(450г.пр.н.е.) е препоръчвал диета от “хляб,месо,зеленчуци и бира”. И други гръцки писатели, Ксенофон и Херодот, споменават бирата в своите творения.От своя страна, гърците научават римляните как да варят бира и Юлий Цезар поздравява войниците си при съдбовното прекосяване на Рубикон именно с бира.
След това римляните показват на племената в Британия изкуството на варенето на бирата. Плиний и Тацит са сред класическите автори, които записват развитието на изкуството на правенето на бира сред келтските и тевтонски племена във Британия и Централна Европа. Бирата, обаче, трудно е извоювала популярност в древен Рим, където напитката е била, естествено, виното- божествената амброзия на бог Бакхус. Бирата първоначално се е считала за варварско питие, популярно предимно в най- външните райони /колонии/ на империята.

Християнска ера и Средновековие

Истинският разцвет на бирата започва с настъпването на християнството. Това се дължи на влиянието на манастирите, които са варели и подобрявали качеството на бирата. Именно европейските монаси усъвършенствали технологията за варене на бира като един вид изкуство. Монасите са строяли първите “пивоварни”, осигурявайки подслон, храна и напитки на богомолците и другите пътешественици.Трима християнски светии са изброени като покровители на бирата: Свети Августин, Свети Лука и Свети Никола – известен като Дядо Коледа.
Крал Артур е черпил Рицарите на Кръглата Маса с бира, наречена брагет. Дори и в Средновековието основно жените са продължавали да варят бира.Тъй като основно те са готвели, тяхно е било задължението да варят бира, която е била смятана за “храна-напитка”. След като манастирите са установили най-добрите методи за варене на бира, жените домакини са продължавали да я приготвят по техните методи.В Англия по това време карираният флаг е показвал къде се продава бира. По това време много малко хора, освен духовенството, са могли да пишат и четат, и писмен знак е нямало да бъде от полза. Когато епископът на Кентърбъри Томас Бекет е заминал за Франция през 1158 г. да иска ръката на френската принцеса за съпруга на Хенри, той е занесъл няколко бурета английски ейл като дар. Безплатна бира е била сервирана на уморени богомолци и пътешественици в Уинчестър, Англия. За това свидетелстват записките на американския есеист Емерсон.
През ранното Средновековие в Англия “ейл” и “бира” се използват като взаимно заменими термини. Обаче, ейлът, който се е състоял от малц (направен от ечемик), вода и мая, е бил изместен в началото на 15 в. от бирата. Тя е била донесена от Фландрия. Бирата е била горчива заради хмела, който са слагали в нея, но който е играл и ролята на консервант. До края на века бирата почти изцяло е изместила стария,сладък, английски ейл и са започнали да я изнасят в Европа. Данни от 15 в. сочат, че почти половината от каргото на корабите, пресичащи Северно и Балтийско море, се е състояло от бурета бира. До средата на 16 в.производството на бира е било основно семеен бизнес с малко търговско приложение, но несъмнено важна част от ежедневната диета. Придворните дами при Хенри VII са получавали галон бира само за закуска. Когато кралица Елизабет е пътувала из страната, е изпращала куриери да проверяват качеството на местния ейл. И ако не е отговаряло на изискванията, са й доставяли ейл от Лондон.Бащата на Шекспир е бил дегустатор на ейл. Дегустаторите са пробвали ейл като са отсипвали малко количество на пейката и са сядали върху нея докато изпият остатъка. Ако в него имало захар или други примеси, кожените им бричове са залепвали за пейката след половин час.На декана на колежа “Сейнт Пол” се приписва заслугата за изобретяването на бутилирания ейл. Отивайки на риболов, той си сипал ейл в бутилка и я забравил в тревата. Като се върнал следващия път видял,че тапата е извръкнала, но вкусът и качеството са все още добри.

Законите и бирата

Европейската бира е била пренесена в Америка от Колумб. При последното си пътешествие до Америка през 1502 г. той открива, че местното население в Централна Америка прави първокачествена напитка от царевица. Това е бил местният вариант на бира. От този момент нататък бирата в Америка става все по-популярна. Чак до 1920 г.- времето на “Сухия режим”, който забранявал, освен твърдия алкохол и бирата. Естествено, не всички престанали да пият, но качеството на произвеждания нелегално (основно от местната мафия) алкохол значително се влошило. Чак през 1933 г. Конгресът приел 21-та поправка на Конституцията, който отменил крайно непопулярния закон.
Ето, обаче, един друг, по-разумен и затова устойчив, закон:
Закон за “чистотата” на бирата- Майтап пяма!
През 1516 г. херцог Вилхелм 4-ти издава баварския „Закон за чистота на бирата”. Разпоредбата гласи, че производителите трябва да използват ечемик, хмел и чиста натурална вода (по това време действието на маята още не е познато). Освен позволените съставки, в закона са регламентирани и пазарните цени, както и ограничения по отношение на пласмента. Близо 500 г. оттогава немците остават взискателни към тази директива, известна като „Reinheitsgebot”.
През 1987 г. френски пивовар от района на Страсбург завежда дело срещу немското правителство, за да осъди протекционистката политика , базирана на „закона за чистотата”. Въпреки решението на Европейския съд в полза на французина, не се постига значителен реален ефект.И до сега немските пивовари съблюдават доброволно закона.

Средновековието- “тъмни” “бирени” години

За развета на бирата през периода на Средновековието си заслужава да поговорим малко повече.
Въпреки употребата и злоупотребата с алкохолните напитки днес, съвременният човек трудно би успял да схване важността, която е имала бирата в миналото в редица райони на Европа. Векове наред водата, черпена от водоизточници като реки, извори или кладенци, е била считана за опасно питие (каквото изглежда, че до голяма степен и наистина е била). Тя била потенциален преносител на болести и обикновено се препоръчвало използването й след преваряване, тъй като в общи линии не ставала за пиене. Млякото било използвано най-вече за производство на сирене или масло и следователно, за да утоли човек жаждата си, да се отпусне и да се напие, трябвало да се задоволи само с виното, различните видове бира, както и с някои други продукти на ферментацията като ябълковото вино. Виното се радвало на голяма популярност, както заради вкусовите си качества, така и заради символиката, с която било обвързано в християнството, но в районите, където било трудно да се отглеждат лозя, както на Британските о-ви или в Северна и Централна Европа, вносът превръщал тази напитка в продукт, запазен преди всичко за висшите класи. Така за простолюдието от селата и градовете не оставало друго освен бирата.
Известно е, че келтските и германски народи били свикнали да пият “черводжа” (вид бира). На север тази традиция трайно се противопоставила на популярността на виното, успявайки да ограничи влиянието му. В тези страни виното не е могло да бъде лесно достъпна за всички напитка. Това важало дори за франкските владения на север, а също така и за някои райони на Иберийския п-ов, които останали здраво свързани с традициите на вестготите. Така било и в региони като Северна Германия, Полша, Бохемия, Дания, Скандинавските страни и Британските о-ви. Всички тези различни напитки, обобщени с названието “бира”, се произвеждали чрез ферментация на зърнени култури (обикновено ечемик или овес, смесени с вода и мая, както и добавени билки или различни аромати). Употребата на хмела се утвърдила чак през Късното Средновековие, а разпространението му като цяло било твърде мудно през цялата Модерна епоха. В такъв смисъл, думата “бира”, която сме свикнали да използваме днес, се явява едно изключително неточно название за всички онези разновидности от напитки, създадени на основата на зърнен малц, към който се добавяли мая и аромати. Впрочем езиците на страните, в които тези продукти имат своята вековна традиция, имат и съответно собствени термини, с които да разграничават тези съвсем отделни напитки (например, в английския език, традиционният “ейл” ( ale ) без хмел е нещо съвсем различно от горчивата хмелова “ beer ” , без да се броят по-новите “ pale ale ”, “ stout ” и т.н.)
Относно производството и консумацията на тези “бири”, трябва да се подчертае, че през Средновековието те са имали две основни характеристики: “домашното” производство и асоциирането им с “бедността”.
Средновековна Европа се отличава в историята на селското стопанство с голямото значение на отглеждането на зърнени култури. Ечемикът и овесът, които били засявани след топенето на снеговете, били особено ценени и разпространени сред германските народи като сакси, фризи и франки и са останали в основата на хранителните навици на много северни селски райони през вековете. Достатъчно е да се помисли за тестените изделия и каши от овес, към които англичаните са толкова привързани дори и в днешно време. Впрочем, от ечемика и овеса, както и от смесването им се е получавала “бирата”, като не толкова ечемикът, а по-скоро овесът бил превръщан в малц (за разлика от съвременните технологии). Каквото и зърно да се използвало, процесът на превръщане в малц бил по-скоро дълъг: зърната е трябвало да се държат накиснати във вода за известно време, после да бъдат “изцеждани” и разстилани върху плоскости, слама или рогозки, където се е изчаквало да покълнат, след което бивали изсушавани в печка, а в някои случаи дори и изпичани. Всички тези дейности потенциално се извършвали в отделните земеделски единици, феодални дворове, замъци, села, манастири и пр. Превръщането на малца в бира, била тя “червизия”, “малта”, “брейс” или “ейл” (cervisia, malta, brace, ale), също изисквало известно технологично време, но от друга страна, тази дейност е можело да бъде извършвана още по-лесно от почти всяка отделна семейна единица. Малцът се смилал (не прекалено фино), след което се сварявал в съответно количество вода. Към така получената смес се добавяли мая и ароматни растения (първоначално, като алтернатива на хмела били използвани билки като напр. мащерка, хвойна, розмарин и пр.). След като престоявала ден-два, “бирата” била вече готова и е трябвало да се консумира бързо, в рамките на десет-двайсет дни, тъй като в противен случай се разваляла. Това била и причината, поради която, след като веднъж малцът бил готов, се започвало твърде често и сравнително редовно приготвяне на“бира”, както ставало с хляба. Могло е също така да я приготвят, използвайки закупен и вече готов малц. Тъй като да се прави бира било главно домашна работа, до края на XIV в. в Англия, производството и търговията с тази напитка били на практика в ръцете на жените. Освен стопанките, които приготвяли семейната бира и продавали остатъка, имало и такива жени, които успявали да установят малко по-широка търговия, без да създават с това неудобства за мъжа в къщата. Поради тази причина, всяка година няколко магистрати били натоварвани със задачата да обикалят по села и градчета, където правели нарочни “инспекции на бирата”: опитвали произведената бира, давали разрешителни за продажба или ги отнемали, съблюдавали използваните мерки и количествата, които трябвало да отговарят на тези отбелязани в Правилника или в обичайното право на местната кралска или аристократична администрация, и най-сетне определяли цената на която на съответното място можело да се продава бира. В техните регистри били вписвани неизменно и приетите данъци върху тази дейност, както и имената на “пивоварките”, които престъпвали по някакъв начин наредбите (било заради качеството на бирата, използваните мерки или продажната цена и пр.). Тези регистри били пълни тъкмо с имена на такива жени-“пивоварки”, отбелязани на латински език като “braciatrices”, а на англо-нормански като “brewsters”. Фактът, че с производството и търговията се занимавали жените, а стандартите, качеството и цените са се определяли от мъжете, е било нещо, което не винаги е било поносимо, и в действителност регистрите са пълни със случаи на жени, които се опитвали да се измъкнат от тези разпоредби. От друга страна, и за “дегустаторите” не ще да е било лесно да разделят тези, които произвеждали за себе си от онези, които е можело да се окажат “търгуващи пивоварки”. Трябва да се отбележи също така и че образът, който мъжете приписвали на последните, не бил особено хвалебствен: описвали ги като грозни, жестоки и не особено женствени, или пък като опасни съблазнителки, способни да прелъстяват докато продават бирата си - образ, който Църквата, а и другите жени от общността със сигурност са насърчавали малко или повече. Във всеки случай с постепенното въвеждане на хмеловата бира, чийто внос и в последствие производство било право на мъжете, присъствието на жените в производството на “бира” се ограничило значително, дотолкова, че да се сведе в следващите столетия до простата размяна между домакини и производителки. Междувременно в по-ново време, постепенно започнали да се зараждат и т.нар. “public house” (обществени заведения), където мъжете можели да ходят вечер, за да пият бира, при това без надзора на съпругите си и без да трябва да се срещат с ужасните и опасни “пивоварки”.
Във феодалните замъци и в абатствата, обаче, бирата обикновено се приготвяла всяка седмица, а в този случай задачата не се падала непременно на жените.
В градовете (които впрочем, в една голяма част от северните райони на Европа дълго време не представлявали нещо повече от големи села, изникнали около някой важен замък или катедрала) е имало семейства, които приготвяли “бира” в домашни условия, но също така и търговци, и “професионални” пивовари. За да достигне “бирата”, обаче, до градските кръчми и страноприемници, където всички пиели заедно (от типа на английските, ирландските пъбове или баварските бирарии) трябвало да изминат много столетия. Трудно е да се каже доколко тези напитки били алкохолни, което очевидно зависело от съотношението между водата и малца и от ферментацията, но при все това, голямата консумация на “бири” в Средните векове ни кара да предполагаме, че те са имали алкохолно съдържание между 8 и 12 градуса. Вероятно е можело да се получават повече или по-малко силни бири, в зависимост от сезона. Освен това, понякога бирата се е консумирала разреждана с вода, както впочем се е правело и с виното.
Най-ранното средновековно свидетелство, в което се споменава за отглеждане на хмел, е един документ за дарение, направен от франкския крал Пипин Къси през 768 г. Списъци на терени, дадени под аренда, върху които се отглеждал хмел, както и на данъци изплащани в хмел, се намират в полиптихите на редица важни каролингски абатства като Корби, Реймс и Сен Дени. Използвана е била дори специална латинска дума – “ Humularium ”, за означаване на работилница за преработка на хмел . При все това употребата му съвсем не била повсеместна. Така например, хмелът напълно е отсъствал като земеделска култура в райони като Англия, Ирландия, Дания и Скандинавските страни. Франкската традиция да се използва хмел в приготвянето на бира се разпространявала бавно и постепенно се утвърдила и в района на Централна Европа, но това станало чак след средата на XIII в. Тъкмо в този период се била наложила практиката да се отглежда хмел и в земите на Централна Германия и Бохемия, и именно към края на XIII в., благодарение на отглеждането на това растение, някои центрове като германското градче Пилзен започнали да се специализират в производството на бира.
Хмелът, освен че придавал на пивото по-горчив вкус, правел и състава му чувствително по-стабилен: бирата с хмел добивала по-голяма трайност и била годна за складиране, транспортиране и изнасяне. Употребата на хмела улеснявала и процеса на ферментация като така позволявала да се използва и по-малко малц за получаването на същото количество напитка. Хмелът обаче не се отглеждал навсякъде, както ечемика и овеса, нито пък растял некултивиран из горите и следователно разпространението на хмеловата бира било придружено с един вид “професионализиране” на процеса на правенето на бира. В Германия, Бохемия и Холандия, хмеловата бира станала предпочитаното народно питие в градските центрове, където била продавана от специални търговци или в кръчмите, а производството преминало в ръцете на занаятчии, които купували малца и хмела и можели да правят бира в по-големи количества с по-малко разходи, която да продават. Именно в Пилзен, благодарение на статуса си, производителите на бира получили през 1295 г. от краля на Бохемия Вячеслав II, специален лиценз за производство на бира и закрила срещу отпора на Църквата. Но разпространението на хмеловата бира срещнало също така и не малка съпротива. Твърде красноречив е случаят с Англия, където напитката започнала да се внася в югоизточните градове, с етикета на произведена от т. нар. "Dutch" (термин, който обозначавал както жителите на Холандия, така и немците). Английската хмелова бира изобщо се разпространявала бавно и през цялата по-нова епоха съперничела със стария “ейл”, без хмел, който печелел двубоя най-вече в селата.
На село или в града, с хмел или без, бирата е била и си оставала, все пак, напитката на по-бедните съсловия. Консумацията била изключително голяма и на практика “бирата” съпътствала ежедневието на средновековните мъже и жени, а дори и на децата, още от пет-шест годишна възраст. С бирата се закусвало като в нея се накисвал сухият хляб, пиела се също така със сиренето, с овесените супи, със зеленчуците, а понякога и с месото по време на другите ежедневни хранения (които често се свеждали само до едно). Тя утолявала жаждата по време на работа и охлаждала организма, когато било горещо и затопляла достатъчно когато климатът бил студен и влажен; и най-накрая, вечер, в бирата често били удавяни ежедневните мъки на средновековния селянин. Известно е, че английският крал Едуард I (1239 – 1307) издал заповед, според която войниците му трябвало да получават по един галон бира на ден (ок. 4,5 литра). Това била стандартната дажба за възрастните мъже в Англия, която се среща още и в сметките на благородническите домове, в манастирските разпоредби, в даренията за бедни и пр. В Полша пък благородниците пиели от 3 до 6 литра на ден, докато селяните се задоволявали с 1-2 литра. Всъщност, в селата консумацията била по-умерена и не се наблюдавали злоупотреби. Не само заради домашното си приготвяне, хранителните си особености и вкус или сравнително ниската си цена (свързана така или иначе с тази на зърнените култури), бирата е била напитка за бедни, най-вече заради образа си, който в християнското общество оставал в сянката на благородния плод на лозата. Това различие е ясно отразено и в средновековната литература (напр. “Кентърбърийски разкази” ). И ако феодалните владетели и по-заможните са могли спокойно да пият бира рано сутрин или пък да утоляват жаждата си с нея по време на някоя ловна хайка, било е не само нетактично, но и немислимо тя да бъде предлагана по време на големи вечерни банкети, пирове и гощавки. Дори съдовете за пиене или съхранение на бирата внушавали с простия си външен вид идеята за бедност: от дърво се правели не само бъчвите, но и големите бокали или буретата с вместимост един галон, халбите, гарафите, чашите от една пинта. Единствената следа от някакъв лукс идвала от сребърните орнаменти, които красяли някои големи дървени бирени бурета с похлупак, принадлежащи на най-богатите фамилии, за които свидетелстват някои завещания и имуществени описи. Ореолът на "бедността", лъхащ от бирата, предполагал поне в абатствата и манастирите да се гледа с добро око на тази напитка. Сред монашеството бирата била възприемана по-добре от виното. Именно в тази връзка, редица абатства на територията на днешна Северна Франция, Белгия, Холандия и Англия развивили собствено производство на бира, което по-късно става вече характерно и традиционно за тези региони. Тъкмо поради това емблематичната гъста бира, която някога била произвеждана в абатствата и която добила своята известност с кехлибарения си цвят, високото съдържание на алкохол и неповторимия горчив вкус на мая, днес е достигнала до нас именно чрез едно монашеско братство - Ордена на Трапистите от XVIII в., и е призната за една от най-добрите.

Ах, Бирата, Бирата! (да се посмеем заедно!)

"Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт!" - това е пророчеството на Ярослав Хашек, думи изречени в Карловское Винохради през 1911 година...

“Бирата е доказателство, че Бог ни обича и иска да бъдем щастливи”-
Бенджамин Франклин

Мотиви за легализирането на пиенето в работно време
Дава възможност да се изявите.
Понижава стреса.
Води до по-искрено общуване.
Отклонява вниманието от ниското заплащане.
Премахва кръшкането от работа поради махмурлук, защото се лекува на място.
Служителите казват на началника си каквото мислят, а не каквото той би искал да чуе.
Намалява разходите за отопление през зимата.
Премахва потребността от отпуски, защото хората идват на работа с удоволствие.
Подобрява вкуса на Сандвича.
Преговорите за повишение на заплатата са далеч по-успешни.
Уригването по време на бизнес среща вече не е толкова смущаващо.

Бира през работно време ???
Добър стимул да се появиш изобщо на работа;
Намалява стреса;
Прави общуването по-искрено;
Намалява оплакванията, че заплащането е ниско;
Намалява времето за почивка, защото можеш да работиш с махмурлук;
Работещите казват на управителното тяло какво мислят, а не какво шефовете искат да чуят;
Намалява разходите за отопление през зимата;
Увеличава удоволствието от работата, дори когато тя е неприятна, просто защото не ти пука;
Премахва нуждата от почивки, защото предпочиташ да дойдеш на работа;
Прави колегите да изглеждат по-привлекателни;
Прави столовата храна да изглежда по-вкусна;
Преговорите за увеличаване на заплатата са по-успешни;
Оригването по време на събрание е по-малко притеснително;
Хората работят по-дълго, защото няма нужда да разпускат в бара;
Кара хората да са по-изобретателни при даването на идеи;
Всички са съгласни, че работата е по-приятна след няколко бири;
Премахва необходимостта служителите да се напиват по време на обедната почивка;
Увеличава възможността да видиш шефа гол;
Служителите вече не се нуждаят от кафе, за да изтрезнеят;
Сядането на фотокопираната машина не ти се струва чак толкова неприлично;
Мърморенето и завалянето вече е общия език в офиса;

Как да разберете, че сте пиян I
Губите спор с неодушевен предмет.
Комарите летят на зиг-заг, след като са ви ухапали.
Мислите ,че 4-те основни хранителни групи са кофеин, никотин, алкохол и жени.
Трябва да се държите за моравата, за да не паднете от земята.
Работата ви пречи на пиенето.
Докторът намира остатъци от кръв в алкохолната ви система.
Тилът ви постоянно се удря в капака на тоалетната.
Според вас всяко денонощие има по 24 бири, а всяка каса – по 24 часа. Съвпадение? Едва ли…
Мислите си: 2 ръце и само една уста - това е проблем!
Фокусирате по–добре с едното око затворено.
Мястото ви за паркиране сякаш се е преместило докато сте били в бара.
Падате от пода…
Абе, 5 бири имат точно толкова калории, колкото един сандвич! Майната и на вечерята!
На събиране на дружеството на алкохолиците започвате с: Здравейте, казвам се…ъъъ…
Идеите ви за намаляване на разходите се свеждат до по безсолна храна…
Хората непрекъснато ви питат имате ли нужда от помощ.
С всяка измината нощ намирате котката на съквартиранта си все по хубава…
Не разпознавате жена си, ако не я погледнете пред дъното на чаша.
Бирата ви се струва най-добрият разредител на водката…
Решавате, че сте се объркал и всъщност джинът е най-добрият разредител…
Радарът на пътния полицай на следващото кръстовище регистрира странната стойност от 3 промила(!)
Намирате за необяснимо как една камила може да работи по цяла седмица без да пие, след като вие владеете точно обратното.
В таксито има няколко апарата с фискална памет.
Търсите пристрастен пушач - давате 2 бели дроба за черен.
Чудите се как ще се напиете утре вечер, ако дотогава не сте изтрезнели…
НЕ СЕ ЧУДИТЕ как ще се напиете утре вечер, след като няма да изтрезнеете…

Как да разберете, че сте пиян II
Всяка жена, която виждаш, има сестра близначка;
Синовете ти близнаци се казват Ечемик и Хмел;
Чашата пропуска устата ти;
Събуждаш се в спалнята, бельото ти е в банята, а ти си заспал облечен;
Целият бар те поздравява, когато влезеш;
“Не аз съм пиян, ти си трезвен” ;
“Този ужасен розов слон пак ме преследва до вкъщи.” ;
Имаш запазено място в магазина за алкохол;
Когато махмурлука стане алтернативен и привлекателен стил на живот;
“Бирман, донеси ми още един бар” ;
И храстите са пияни от често препикаване;

АлкоТест
Лекарството, без което не можете:
Алказалцер
Кодеин
Постинор
Тетрациклин?!

Духвате срещу свещ:
Ми загасва си
Пламъкът се оцветява в синьо. Наблюдава се характерен аромат.
Ми аз на свещи не съм…ми то е едно перверзно такова според мен.
ААА Бум…

…………
………….
………….
Кво?
………….

Виждате ли тези 2 бутилки?
Виждам ги и четирите
Не съм толкова зле де, една си е…
Дааа, налей още една бира
Как ги видя, бе? Тъкмо ги слагах под бюрото.

Дядо Мраз ти донесе…
Махмурлук
Пуловер
Много мезета
Донесе, дръжки. Тия бири аз си ги купих!

Възрастова група
0-6
7-85
12-30 (само за жени)
85-XXX

Аз…
…теб мноу тъ уважаам!
-ът е основно проявление на екзистенциалната ни същност.
…много искам да ми купиш онази рокличка, защото много си те обичкам!
…имам кола.

Най-красивото момиче, което познавате, има следното описание:
Магнум бутилка с уникална капсула.
Човек би могъл да потъне в очите й, но не може да обгърне с поглед гърдите й.
Ами аз съм си. Виж какви нови цици си направих миналия месец!
250 $

Най-много отговори “а”:
Успяхте да разчетете малкия шрифт? Тогава сигурно сте в процес на болезнено изтрезняване и много съжалявате, че вчера икономисахте като решихте да пиете от Водка - 60 ст., вместо от стоящата под нея в менюто Водка българска - 75 ст. в местната кръчма.
Най-много отговори “b”:
Не мислите ли, че по-скоро би трябвало да правите наркотест?
Най-много отговори “c”:
Интересно как сте успяли да включите компютъра и да стигнете до този тест.
Най-много отговори “d”:
Вие си знаете. Лоша работа!

Автор: АлкоКольо

Да си дойдем на думата: Защо бирата е по-добра от мъжете (а сега де!)

1. Бирата НИКОГА не оставя дъската на тоалетната вдигната.
2. Бирата издържа повече от седем секунди.
3. Бирата не очаква да сготвите вечеря, когато не сте гладни.
4. Бирата не очаква да седнете на мокрото петно, което е оставила.
5. Бирата не й пука когато отивате на пазар.
6. Бирата няма нищо против когато майка ви идва на гости.
7. Не може да забременеете от бира.
8. Бирата няма да обича спортната си кола повече от вас.
9. Бирата не иска да излиза сама с други бири.
10. Бирата не ви се ядосва.
11. Бирата не харчи парите си по списания като Плейбой.
12. Бирата не превключва каналите на телевизора.
13. Бирата не трябва да спи на отворен прозорец.
14. Бирата не хърка.
15. Бирата не ви прекъсва като говорите.
16. На бирата не й пука, ако не можете да намерите карбуратора на колата.
17. Бирата не смята черните кожени бикини за секси.
18. Бирата не се оригва и не изпуска газове.
19. Лесно се намира хубава бира.
20. Бирата не се цупи.
21. Бирата няма майка.
22. Бирата няма приятели, които ще изпият вашата бира.
23. Бирата не ви крещи, когато одраскате колата.
24. Бирата не ревнува, когато се наслаждавате на друга бира.
25. Бирата не се сърди, ако сложите някой и друг килограм.
26. Бирата е налице всеки ден от месеца.
27. Бирата не иска деца.
28. Бирата не смята, че поезията е странно нещо.
29. Бирата не е готова преди вие да сте готова.
30. Ако бирата свърши преди вас то вие може да си вземете още една.
31. Бирата е приятна на вкус.
32. Бирата не ви кара да си вземете душ.
33. Бирата никога не кани приятели в къщи без да се обади предварително.
34. Живота на бирата не се върти около футбола.
35. Бирата никога не се подиграва на новия ви тоалет.
36. Бирата не се нуждае от бръснене.
37. Не необходимо да пускате на бирата да победи.
38. Само защото сте вечеряли с бира не значи, че трябва и да спите с нея.
39. Бирата няма лош дъх сутрин.
40. Бирата е щастлива да ви придружи където и да отивате.
41. Бирата никога не изпива последната бира.
42. Бирата никога не разпердушинва вестника преди да сте го прочели.
43. Когато свърши, бирата не се обръща на другата страна да заспи.
44. Бирата няма нищо против, ако я накарате да си сложи презарватив.
45. Бирата никога не е в лошо настроение.
46. Бирата никога не се оплаква от вашето готвене.
47. Студената бира е хубава бира.
48. Бирата не се притеснява когато оплешивява.
49. Бирата не придърпва завивките към себе си.
50. Голямата пълна бира е хубаво нещо.
51. Не е нужно да се смеете на шегите на бирата.
52. Бирата не се сърди когато не сте в настроение за бира.
53. Може да се наслаждавате на бирата и по време на месечния цикъл.54.Бирата не ви сравнява с майка си.
55.Бирата не се интересува дали сте блондинка или брюнетка.
56.С бирата общуването е по-искрено.
57.Бирата не се хвали, че сте пили от нея.
58.Бирата не притежава чифтове обувки със зловонен вътрешен живот.
59.Бирата умее да съчувства.
60.Бирата никога не смята, че ви притежава.
61.Бирата не заобикаля закона.
62.Бирата не ви кара непрекъснато да се притеснявате за нея.
63.Бирата винаги е готова да ви изслуша.
64.Бирата никога не ви разочарова.
65.С бирата може да си правиш каквото си поискаш без опасност да те помисли за мръсница.
66.Бирата не би те напуснала заради секретарката.
67.Бирата никога не мисли за други бири, докато е с вас, защото сте й напълно достатъчни.
68.Бирата не бърка учтивост с мекушавост.
69. Бирата не си хвърля мръсните чорапи на произволни места.
70.Бирата не се измъква тихомълком и винаги можеш да се възползваш от нея и на сутринта.
71.Бирата може да е нежна с вас и без специален повод.
72.Бирата се отнася очарователно с майка Ви.
73. Бирата не прави хапливи забележки за начина ви на шофиране, докато я карате от магазина към вкъщи.
74.Бирата винаги знае как да ви предразположи и никога не ви се налага да симулирате.
75.Готините бири никога не са обратни или недостъпни.
76.Бирата никога не ви подценява и винаги ви третира като равен.
77.Любовта към бирата е за цял живот, веднъж влюбите ли се в нея ще я обичате за винаги, както и тя вас.
78.Изпотената бира е за предпочитане пред потен мъж ( е, изказваме известни резерви по тази точка ).
79.Дори „малката” бира може да задоволи жаждата ви.
80.С бирата не се налага да правиш компромиси.
81.Бирата никога не те изнервя.
82.Годността на бирата е изписана върху етикета.
83.Бирата ти е вярна до дъното на бутилката си.
84. Разпенената бира е за предпочитане пред „разпенен” мъж.
85.Изветрялата бира също може да бъде от полза.
86.Бирата не си изкарва проблемите в службата върху теб.
87.На бирата сте и достатъчни само вие и никога не се заглежда по други бири.
88.Бирата не би ви подложила на сексуален тормоз, всичко, което може да правите с една бира е споделено и приятно.

ИЗПОЛЗВАНА БИ(ЛИТЕРА)РАТУРА
1.http://modvsvivendi.org/bg/biblioteka/bira.htm - „Бирата в Средновековието”- Marco Bicchierai (*превод: Диана Валериева и Ивайло Буров);

2.http://www.drinkfocus.com/beer/beer-history.php- „The History of Beer”;

3.http://www.birata.com;