Историята на Бъдъмба от Червения клан

Нашето село се забърка в цялата тази история съвсем случайно, щото ние от политика никога не сме разбирали и с такива неща не се занимаваме. Случи се така - една сутрин, тъкмо шамана ни изпробваше върху мен новата си магия против махмурлук, пристигна дама някаква, такава една фина и нежна, и дрехите й едни такива, явно шефка, и каза че ни се носела славата на добри бойци (което си е вярно, освен с пиенето с това сме известни), та наема всички, способни да държат оръжие.

Само че като наритахме алкохолиците се оказа, че само неколцина са способни да държат оръжие в момента, и то единия си пада по козички.

Но тя ни нае всичките, с все шамана, козаря и мен, и тръгнахме към някакъв храм да сме се съветвали с тамошния жрец. По пътя шефката се заговори много подробно с шамана, разправи му нещо че била обезнаследена благородничка, че искала да събира частите на някакъв амулет да става много голяма шефка, ама аз какво ли разбирам. В нашето село шамана е най-умен и знае всякакви магии. Освен това има вълшебна тояга и като халоса веднъж МакТед по главата, го научи да брои до пет!

Та по пътя срещнахме някакъв много странен тип, с много хубави доспехи, който приказваше глупости за някакви потънали земи и нищо не му разбрахме, но шефчето каза да го пуснем да си ходи, а после се заобиколихме отдалече и със Синия клан, дето живеят през два хълма, всичките въоръжени и в строй, явно нещо голямо се мътеше.
Стигнахме храма, господарката и шамана почнаха да се съветват с Големия жрец, не разбрах какво си приказваха, но изведнъж измежду дърветата се подаде много тайнствена черна сянка, шамана вика "Това е дракон, след него!" и всички се юрнахме да го гоним. Обаче това чудо много трудно се гонеше, само се промъква съвсем безшумно през гората и се показва ту тук, ту там, та бая зор видяхме. Накрая успяхме да го заградим, а то седна на един камък и изведнъж се превърна в жена.

Тука тримата селски идиота веднага почнаха да му говорят простотии, но аз ги праснах по главите щото даже на мен ми е ясно, че с драконите трябва да се внимава, не се знае кога ще блъвнат някой огън. Шефката поръча на шамана да преговаря с дракона, щото само магьосници можели да правят това. Какво говориха не знам, но на връщане тя ме дръпна настрани и каза че й се виждам човек на място, и да почна да строявам простаците, като решат да говорят глупости пак. Съгласих се, ясно беше че тая работа отива на допълнителна дажба бира. Оттогава ония тримата почнаха да ми викат старшинка, не знам защо.

Като се разбраха с дракона шамана каза, че онзи жрец имал стахотна магия за замразяване, можело целия съседен клан да замразим за пет секунди и да ги изтрепем, обаче струвала скъпо и не можем да я купим. Тогава МакТед се сети, че онзи пък първия тип, дето го срещнахме, странния, имаше доста натъпкана кесия и я да го намерим и оберем! Тръгнахме да го търсим и го намерихме в кръчмата, нещо се държеше за главата, явно махмурлук. Първо го примамихме да излезе отвън, понеже кръчмата е свещена територия, това всеки в нашето село ще ви го каже, после му насочихме вкупом оръжията и му прибрахме кесията. Не беше много съгласен, ама кой го пита? Бездруго само обикаля наоколо и нещо си шушука с другите кланове, видяхме го. Шамана каза че парите ще стигнат да купи голямата магия и веднага отидохме обратно в храма, той и шефката влязоха вътре да се разправят с жреца, а ние чакъляхме отвън и в тоя момент от двата края на гората се задават Синия и Лилавия клан, всичките в пълно бойно! Ние се скрихме да наблюдаваме какво ще стане, те май ни видяха, но никой не ни обърна внимание. Двамата им вождове излязоха напред, нещо се заговориха и накрая си стиснаха ръцете, гадовете! Съюзиха се значи, и после заедно се изнесоха нанякъде. Разправихме всичко на шефката, тя каза да не се тревожим, вече били купили силната магия и шамана веднага почва да я разучава. Междувременно трябвало да търсим още дракони и да се опитваме да говорим с тях, щото тоя първия нещо много претенции имал и хич не искал да й сътрудничи да си намери амулета.
Докато търсихме безуспешно дракони из трънките, внезапно видяхме голяма група призраци, всичките на войни от Зеления клан, да се изнася към Мъртвилника! Туйто!!! Явно ония, дето се съюзиха, им бяха видели сметката. Шефчето каза че така не може, трябва и ние да сключим съюз със Зелените, щото работата отива на зле. Причакахме ги пред Мъртвилника и се разбрахме от половин дума. Оказа се, че враговете като ги избили пребъркали труповете и им обрали всичко ценно (мръсници!), та сега се чудят какво да правят, но като им казахме за замразяващата магия им светнаха очите.

Намерихме Сините и Лилавите, строихме се за битка, шамана ни направи магията съвсем успешно и избихме всички, обаче тяхната магьосница, в която явно бяха артефактите изчезна вдън земя. А сега де! Разделихме се пак да я търсим, но къде ти, магическа й работа.
Оттук нататък, да си призная, доста ми се губи, но сигурно е от алкохола или от факта, че за един ден пукясах цели три пъти. Синия и Лилавия клан явно си взеха поука от случката, понеже следващия път като ги срещнахме двете им магьосници една след друга хвърлиха магически щит, че да не можем да им правим повече замразявания, и направо ни таковаха таковатата.

Само шефката успя да избяга с част от Зелените. После всички кланове се събрахме в кръчмата да се напием, но нашия най-силен войн реши че голяма скука настава, призова войните от другите кланове на единоборство и изби двама-трима.

Водачката на Зелените явно и тя беше доста бясна задето са ги обрали, щото лично обяви дуел на Вожда на лилавите, клъцна му един-два крака и също го прати в Мъртвилника.

Накрая всички излязоха навън да се доразберем в честен бой, но освен МакМед и шамана нямахме загуби. В този момент на дезориентация отново се появи странния тип, на когото свихме кесията, и нещо взе да задава тъпи въпроси за световния мир и саможертвата. Добре, че господарката му разбра и му влезе в тона. Накрая се оказа, че тоя тип се бил спогодил с Черната драконка и за да имаме първата част от търсения амулет, трябва само да принесем в жертва някой от нашите. Мислих, мислих и реших да се жертвам, в нашето село всички имаме по девет живота (това шамана го установи след като веднъж се натрови с шльокавица). Така че намерихме драконката и странника ми клъцна главата в нейна чест.

После разбрах, че докато съм си чакала реда за възкресение всичко минало благополучно и наистина сме докопали една трета от амулета. Тъкмо възкръснах, и ето ти го Синия клан кибичи пред Мъртвилника. Опитаха се да ме зарибят на тяхна страна, като казаха, че в тяхното село имало баня, но аз нали не знам какво е това и дали може да се пие, предпочетох да не им се давам. Редно беше да ме убият пак в тази ситуация, но те бяха пичове и ме пуснаха. Вместо това при един друг бой убиха нашето шефче и всички бяхме нещастни, защото вече много си я обичахме (особено МакМед).

В това време предводителката на нашите съюзници заварила тайнствената магьосница на Лилавите да пие от мъка в кръчмата, защото не може да си намери клана. Веднага извадила кесията с парите и успяла да я убеди да мине на наша страна. Така се сдобихме едновременно с втори магьосник и с още повече магически предмети, и благодарение на още една жертва, този път от Зеления клан, докопахме второ парче от амулета. Да им се не види и кръжадните дракони!
Накрая срещнахме Сините и Лилавите на едно поле, те призоваха за честна битка, тоест магьосниците ни да не се месят, щото техните всичките били мъртви или предатели, добре съгласихме се, но да сме махнели и копията, щото пак било нечестно, е много им стана, ама какво да ги правиш, разменихме малко копия за мечове.

След което ми се нахвърлиха едновременно двама и ми накълцаха бронята, така че умрях за трети път и изтървах как нашата шефка е събрала всички части от амулета и дори е открила кой е преобразения император. Оставаше само да се разберем със Зелените кой ще е баш-шефа, но като им обещахме бира, кебапчета и едно село допълнително, те веднага се съгласиха да станат васали.

Заведохме шефката в храма, първожреца събра трите части на амулета и сглоби магически жезъл, сложи й медальона и я обяви за владетелка на цял Керулен. Ами това е!